Църквата Света София - История
ТРОПАРЪТ НА ХРАМА
Соипостастная Премъдрост Бога нашего яко прежде зорница вечно возсияла еси и все мире произвела еси
премудро славословим тя. И пребивати во святилище Твое предпочтенное рабом Твоим слово даруя
яко да поем премудрост дел Твоих.
превод:
Тебе, съипостасната на нашия Бог Премъдрост славословим премъдро, защото преди зорницата вечно Си изгряла и всичко в света Си направила (произвела) и да пребиваваме в Твоето светилище предпочтенно дарува на нас, своите раби, за да възпяваме премъдростта на Твоите дела.
Всеки един от софийните храмове в Константинопол, Солун, Охрид и София са били обърнати на джамии по време на турското робство и това води до пълно загубване на традицията, чрез която би могло да се обясни кога точно през годината е храмовият празник и какъв точно тропар се изпълнява на празника. Към този момент, в целия свят едва ли има друга църква, наречена на Божията Премъдрост, която да празнува своя храмов празник в понеделника след Томнина неделя.
Архивът на храма отпреди 1877 година не е запазен по една или друга причина. Възможно е след създаването на екзархията всичката документация на одринския митрополит да е взета в Одрин, а след това унищожена или преместена в Цариград, където евентуално се съхранява досега. Друга възможност е към края на ХІХвек или в началото на ХХ век каквото е запазено да е внесено в Държавния архив, където да събира прах и до днес. Така или иначе, нямаме запазена кондика или друг някакъв архив, чрез който да „осветлим" защо храмовият празник се празнува по този начин или защо това точно е тропарът на празника. Не знаем и каква е точната история около създаването или преизграждането на храма, кой го е построил и по какви причини.
Празнуването на събора, свързан с храмовия празник е било голямо събитие за града. Д-р Симеон Табаков твърди, че този събор е „спомен от средновековните сборове около празника на новоселската църква".
Самият храм никога не е представлявал особен интерес за археолозите и историците. За това, може би, са допринесли братята Шкорпил, които през 1885-1886 година пишат, че старият храм е бил съборен от новоселци и на негово място е построена сградата на сегашната църква. Оттогава на този храм не се гледа като старина, а се приравнява към останалите два храма в града, строени през 1836 година.
Интересно е да се отбележи, че в една тяхна бележка от 1886 година братята Шкорпил казват, че старите новоселчани се качвали на църквата да гледат надалеч към река Тунджа. На друго място се споменава, че църквата е била на три етажа, единият от които под земята.
Все пак, храмът „Света София" от новоселския квартал на Сливен е бил много известен през ХV до ХІХ век. „Влашки бейове", пътувайки към Цариград се отбивали специално в този храм. От историята знаем, че те са се проявявали като ктитори на известни храмове в Отоманската империя.
Носи се предание, че църквата е с царски произход - или български цар, или богаташ от царска фамилия е започнал нейния строеж в далечното средновековие. Д-р Симеон Табаков дори твърди, че храмът е ранновизантийски.
Друго предание казва, че църквата е строена през 1292 година от някой заточен в Сливен княз. Тази дата е свързана със свалянето от трона на Георги Тертер І и идването на власт на друг узурпатор: цар Смилец, в чиито владения се намирал града по онова време. Той е близък на византийския двор и вероятно е бил запознат със софийната традиция във Византия. Тази софийна традиция е била известна и да сливенските възрожденци от началото на ХІХ век, които организират и провеждат ремонта и повторното изографисване на иконостаса.
Археоложката Вера Иванова отнася датирането на храма към епохата на Комнините - 1181-1185.
По време на руско-турската война през 1877-1878 година, когато руските войски влизат в Сливен на храм „Света София" е подарено напрестолно Свето Евангелие със сребърни и златни плочи, съхранявано в дървена кутия, лично от съпругата на император Александър Николаевич, чрез генерал Гурко. Изричен надпис показва, че подаръкът не е случаен. В момента евангелието не е запазено, но актът на подаравянето показва отношението на Русия към този храм.
От църковна гледна точка в църквата „Света София" от 600 и повече години не е прекъсвало църковното богослужение. От друга страна, е редно този храм да бъде поставен поне наравно със българските средновековни храмове по ред причини, една от които е особения тропар, който е уникален, древен и единствен в света. В храмовете, които са построени в чест на Света София - Божията Премъдрост са мислени различни варианти на храмов тропар, но решение, каквото има в храма в град Сливен не се среща никъде. Останалите храмове са загубили своята богословско-църковна традиция и на различните места по различен начин са запълвали оставената от времето празнота. В Сливенския храм такава празнота няма - имаме храмов празник, свързан с пасхалния период и неповторим по вида си празничен тропар.
Не е възможно този тропар да е измислен по време на турското робство. Българската църква и по-специално българското богословие и богослужение тогава не са се развивали поради ред причини. В период на национално и религиозно подтисничество Българската православна църква е заела позиция на съхраняване и запазнане на своите културни ценности - не е създавала нови. Нямаме нови книжовни школи и традиция. Липсата на богословски школи и сериозно богословско образование категорично прехвърля създаването на този тропар преди времето на пет вековното иго. От друга страна, тропарът е на църковно-славянски език, което може да даде две сравнително различни тълкувания: първо - тропарът е средновековен и български, най-вероятно продукт на Евтимиевата школа. Второ: тропарът е преведен на църковно славянски от гръцкото богослужение. Нямаме изследвания до този момен относно втората версия и не знаем дали този тропар съществува на гръцки език в гръцкото църковно богослужение.
И двете тези имат своите силни и слаби страни, но по недвусмислен начин показват древността този празничен химн.
Архиепископ Серафим Соболев в обширната си творба срещу създадената в края на ХІХ век софийна ерес изказва мнение, че този празник води началото си от Цариградската църква „Света София", построена от Юстиниан през VІ век. Казва също, че в сливенския храм със същото име, както и в софийския е запазен и тропарът на празника. Единственият проблем е, че макар и двата тропара да са на 8-ми глас, по нищо друго не си приличат. Метриката на празничния тропар отговаря на тропара: „ Возбраной воеводе...", който е на осми глас, а този който посочва архиепископ Серафим е по друг тропар на осми глас със съвсем друга метрика: „О преславаго чудесе..." Всъщност тези два тропара може да са повлияни от празничните тропари на Преполовение и Петдесетница, които също са на осми глас. Те се прилагат по възкресния тропар на осми глас: „Свисоти снишел Еси... Тропарът на Божията Премъдрост се различава от първите два изцяло конструктивно и метрически. Прави впечатление и точно дозираната и съвършена богословска конструкция.
В двора на храма се помещава сградата на второто в България Взаимоучително училище, създадено през 1821 година. В него се е прилагал модерния за онова време Ланкастъров метод за обучение (Ланкастровата метода) или Взаимоучителния метод. При него по-изявените ученици от горните класове преподават на по-малките. Този метод, за разлика от Френския класен метод на обучение не залага на масовото ограмотяване, а на създаване на лидери. Това училище помага за създаването на изявени и родолюбиви възрожденци, които поставят началото на подем на българския национално-патриотичен дух.
ставрофорен свещеноиконом Силвестър Янакиев
