ГРУПА ВЪВ ФЕЙСБУК ИСКА КАНОНИЗИРАНЕ НА 110 ИЗБИТИ ПЪРВЕНЦИ ПРИ ПАДАНЕТО НА ТЪРНОВГРАД

2012-01-14 [преди 6 години]
група фейсбук

Във социалната мрежа Фейсбук бе сформирана група с инициатива за канонизиране на 110 първенци от търновския елит, избити при падането на Търново през 1393 година. Групата се нарича „За канонизиране на търновския елит, избит при падането на Търновград” и е създадена по идея на православни християни и свещеници.

 

Според учредителите й, тези мъченици заслужават да бъдат канонизирани по две причини­ – първо,начинът, по който те са защитили вярата си със своята смърт е едно от условията за канонизация. Второ – това, че са били изправени пред избора да останат православни и да бъдат убити или да станат мюсюлмани и да запазят своите имоти и власт, ги прави пример за съвременните български продажни политици, смятат свещеници. Според тях канонизацията на тези хора би била морален пример за българските управници.

 

Тази инициатива е била подета преди години от търновския владика Григорий, но не е срещнала отклик. Чрез създаването на групата в социалната мрежа ще се направи широко обсъждане на този въпрос и ако начинанието намери голяма подкрепа, ще бъде внесено в Комисията за канонизация към Светия синод.

 

Информация за трагичната смърт на търновските първенци черпим единствено от житието на Евтимий Търновски от Григорий Цамблак. Един от най-известните старобългарски автори е описал мъченичеството на тогавашния политически елит в следния пасаж:” Военачалникът — турчин, който беше поставен от турския цар да управлява града — повика при себе си божиите хора, които превъзхождаха другите по име, по добродетел и по благородство, за да се посъветва за някои общополезни дела. И те вървяха, следвайки вестителите, в неведение, както овцете вървят след тези, които ще ги колят, и всички, носейки своята кръв, бързаха да се доверят на убийствените десници. Щом ги видя в ръцете си, кръвожадният звяр посред църква ги изкла и, по-точно казано, ги освети, без да се засрами от белите коси, без да пощади младостта, а в забава на ножа превърна гърлата им. Жертви одушевени, словесни жертви, изгорени изцяло, кръстили се повторно в своята кръв; пролели посред църква кръвта си към кръвта на пророк Захарий, та заедно с Авел да се провикнат от земята към Господа; те, които са изпили чашата на мъчението, достойна да бъде изпита от любимците на Бога, които със своята кръв удавиха всички вражи пълчища, както тристатите* на гордия фараон! О, свято опълчение! Не един по-напред, а друг по-после, но всички вкупом застанаха пред мъчителя, оплюха го и като се представиха на Христа, ведвага се увенчаха! Мъчителят хвърли техните трупове за храна на птиците небесни, а Господ причисли духовете им към най-кротките ангели. О, воини, които вярата опазихте и броя си не намалихте! Чуйте и броя им: сто и десет бяха те, чиято кръв обагри църквата. И макар че бяха толкова много, не се разкъса мрежата на вероизповеданието.”