Богословски отдел

УСТАВ НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА
БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ

 

При­ет от VI Цър­ков­но-на­ро­ден съ­бор на 11 де­кем­в­ри 2008 г.,
в Рил­с­ка­та све­та оби­тел, пуб­ли­ку­ван в „Цър­ко­вен вес­т­ник",
Из­вън­ре­ден брой,  09.01.2009 г.

 

Шес­тият цър­ков­но-на­ро­ден съ­бор, имай­ки за ос­но­ва Сим­вола на вя­ра­та:

„Вяр­вам в един Бог Отец, Все­дър­жи­тел, Тво­рец на не­бе­то и зе­мя­та, на всич­ко ви­ди­мо и не­ви­ди­мо.

И в един Гос­под Иисус Хрис­тос, Си­на Бо­жи, Еди­но­род­ния, Кой­то е ро­ден от От­ца пре­ди всич­ки ве­ко­ве: Свет­ли­на от Свет­ли­на, Бог ис­ти­нен от Бог ис­ти­нен, ро­ден, не­сът­во­рен, еди­но­съ­щен с От­ца, чрез Ко­го­то всич­ко е ста­на­ло; Кой­то за­ра­ди нас, чо­ве­ци­те, и за­ра­ди на­ше­то спа­се­ние сле­зе от не­бе­са­та и се въп­лъ­ти от Ду­ха Све­та­го и Де­ва Ма­рия и ста­на чо­век; и бе раз­п­нат за нас при Пон­тия Пи­ла­та, и стра­да, и бе пог­ре­бан; и въз­к­ръс­на в тре­тия ден, спо­ред Пи­са­ни­я­та; и въз­ле­зе на не­бе­са­та, и се­ди от­дяс­но на От­ца; и пак ще дой­де със сла­ва да съ­ди жи­ви и мър­т­ви, и цар­с­т­во­то Му не ще има край.

И в Ду­ха Све­та­го, Гос­по­да, Жи­вот­во­ря­щия, Кой­то от От­ца из­хож­да, Ко­му­то се пок­ла­ня­ме и Го сла­вим на­рав­но с От­ца и Си­на, и Кой­то е го­во­рил чрез про­ро­ци­те.

В ед­на све­та, съ­бор­на и апос­тол­с­ка Цър­к­ва. Из­по­вяд­вам ед­но кръ­ще­ние за оп­ро­ща­ва­не на гре­хо­ве­те. Ча­кам въз­к­ре­се­ние на мър­т­ви­те и жи­вот в бъ­де­щия век! Амин!" - прие нас­то­я­щия Ус­тав.

 

 

ЧАСТ ПЪР­ВА

УС­Т­РОЙС­Т­ВО

 

Гла­ва пър­ва

ОС­НОВ­НИ ПО­ЛО­ЖЕ­НИЯ

 

Чл. 1. (1) Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия е не­от­делим член на Ед­на­та Све­та, Съ­бор­на и Апос­тол­с­ка Цър­к­ва, ко­я­то има за свой ве­чен и неп­ре­хо­ден Гла­ва Са­мия не­ин Бо­жес­т­вен Ос­но­ва­тел, на­шия Гос­под Иисус Хрис­тос и се нап­рав­ля­ва от жи­ве­е­щия в нея Све­ти Дух.

(2) Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия  е По­мес­т­на ав­то­ке­фал­на цър­к­ва и се на­ми­ра във ве­ро­у­чи­тел­но и ка­но­нич­но един­с­т­во, мо­лит­ве­но и ев­ха­рис­тий­но об­ще­ние с По­мес­т­ни­те пра­вос­лав­ни цър­к­ви.

(3) Са­мо­уп­рав­ля­ва­ща­та се Бъл­гар­с­ка пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия е пра­воп­ри­ем­ник на Плис­ков­с­ка­та ар­хи­е­пис­ко­пия, Прес­лав­с­ка­та пат­ри­ар­шия, Ох­рид­с­ка­та ар­хи­е­пис­ко­пия, Тър­нов­с­ка­та пат­ри­ар­шия и Бъл­гар­с­ка­та ек­зар­хия. Тя е един­на и не­де­ли­ма.

 

Чл. 2. Ос­но­ва на ус­т­ройс­т­во­то и уп­рав­ле­ни­е­то на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка­ Пат­ри­ар­шия са: Све­ще­но­то Пи­са­ние, Све­ще­но­то Пре­да­ние, Пра­ви­ла­та на светите Апос­то­ли, све­ще­ни­те Ка­но­ни на все­лен­с­ки­те и по­мес­т­ни­те съ­бо­ри, уче­ни­е­то на светите От­ци и нас­то­я­щи­ят Ус­тав.

 

Чл. 3. Об­ласт­та на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия в пре­де­ли­те на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия се раз­де­ля на след­ни­те епар­хии:

1. Со­фийс­ка - със се­да­ли­ще в Со­фия и ар­хи­е­рейс­ки на­мес­т­ни­чес­т­ва в Са­мо­ков, Их­ти­ман, Дуп­ни­ца, Ра­до­мир, Кюс­тен­дил, Трън и Го­деч;

2. Вар­нен­с­ка и Ве­ли­коп­рес­лав­с­ка - със се­да­ли­ще във Вар­на и ар­хи­е­рейс­ки на­мес­т­ни­чес­т­ва в Шу­мен, Про­ва­дия, Доб­рич и Тър­го­ви­ще;

3. Ве­ли­ко­търнов­с­ка - със се­да­ли­ще във Ве­ли­ко Тър­но­во и ар­хи­е­рейс­ки на­мес­т­ни­чес­т­ва в Сви­щов, Гор­на Оря­хо­ви­ца, Габ­ро­во, Еле­на, Сев­ли­е­во, Ни­ко­пол, Дря­но­во, Пав­ли­ке­ни и Тряв­на;

4. Ви­дин­с­ка - със се­да­ли­ще във Ви­дин и ар­хи­е­рейс­ки на­мес­т­ни­чес­т­ва в Лом, Бер­ко­ви­ца, Ку­ла и Бе­лог­рад­чик; 

5. Вра­чан­с­ка - със се­да­ли­ще във Вра­ца и  ар­хи­е­рейс­ки на­мес­т­ни­чес­т­ва в Бя­ла Сла­ти­на, Оря­хо­во и Мез­д­ра;

6. До­рос­тол­с­ка - със се­да­ли­ще в Си­лис­т­ра и ар­хи­е­рейс­ки на­мес­т­ни­чес­т­ва в Ду­ло­во и Тер­вел;

7. Лов­чан­с­ка - със се­да­ли­ще в Ло­веч и ар­хи­е­рейс­ки на­мес­т­ни­чес­т­ва в Пир­доп, Бо­тев­г­рад, Те­те­вен и Тро­ян;

8. Нев­ро­коп­с­ка - със се­да­ли­ще в гр. Го­це Дел­чев (Нев­ро­коп) и ар­хи­е­рейс­ки на­мес­т­ни­чес­т­ва в Бла­го­ев­г­рад, Раз­лог, Сан­дан­с­ки и Пет­рич;

9. Пле­вен­с­ка - със се­да­ли­ще в Пле­вен и ар­хи­е­рейс­ко на­мес­т­ни­чес­т­во в Лу­ко­вит;

10. Плов­див­с­ка - със се­да­ли­ще в Плов­див и ар­хи­е­рейс­ки на­мес­т­ни­чес­т­ва в Па­зар­д­жик, Асе­нов­г­рад, Хас­ко­во, Кар­ло­во, Па­на­гю­ри­ще, Пе­ще­ра, Смо­лян и Ивай­лов­г­рад;

11. Русенска - със се­да­ли­ще в Ру­се и ар­хи­е­рейс­ки на­мес­т­ни­чес­т­ва в Раз­г­рад, Тут­ра­кан и По­по­во;

12. Сли­вен­с­ка - със се­да­ли­ще в Сли­вен и ар­хи­е­рейс­ки на­мес­т­ни­чес­т­ва в Бур­гас, Ям­бол, Кар­но­бат, То­по­лов­г­рад, Ко­тел и Мал­ко Тър­но­во;

13. Ста­ро­за­гор­с­ка - със се­да­ли­ще в Ста­ра За­го­ра и ар­хи­е­рейс­ки на­мес­т­ни­чес­т­ва в Ка­зан­лък, Чир­пан, Но­ва За­го­ра, Сви­лен­г­рад и Хар­ман­ли.

 

Чл. 4. (1) В  ди­о­це­за и юрис­дик­ци­я­та на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия вли­зат и:

1. Бъл­гар­с­ка­та из­точ­ноп­ра­вос­лав­на епар­хия в САЩ, Ка­на­да и Ав­с­т­ра­лия - със се­да­ли­ще в Ню Йорк и ар­хи­е­рейс­ки на­мес­т­ни­чес­т­ва в То­рон­то за Ка­на­да и в Мел­бърн за Ав­с­т­ра­лия. Ус­т­ройс­т­во­то и уп­рав­ле­ни­е­то на епар­хи­я­та се оп­ре­де­лят с ус­тав, одоб­рен на епар­хийс­ки съ­бор и ут­вър­ден от Све­тия Си­нод.

2. Бъл­гар­с­ката из­точ­ноп­ра­вос­лав­на епар­хия в За­пад­на и Сред­на Ев­ро­па - със се­да­ли­ще в Бер­лин. Ус­т­ройс­т­во­то и уп­рав­ле­ни­е­то на епар­хи­я­та се оп­ре­де­лят с ус­тав, одоб­рен на епар­хийс­ки съ­бор и ут­вър­ден от Све­тия Си­нод.

(2) За пра­вос­лав­ни­те бъл­га­ри в Тур­ция има Бъл­гар­с­ка цър­ков­на об­щи­на в Ис­тан­бул.

 

Чл. 5. Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лавна цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия се уп­рав­ля­ва от Све­ти Си­нод, а вся­ка епар­хия - от своя ар­хи­е­рей, кой­то но­си тит­ла­та мит­ро­по­лит.

 

Чл. 6. (1) Вър­хо­вен ръ­ко­во­ден ор­ган на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия е Све­ти­ят Си­нод, кой­то се със­тои от Бъл­гар­с­кия пат­ри­арх и епар­хийс­ките мит­ро­по­ли­ти.

(2) Све­ти­ят Си­нод дейс­т­ва в пъ­лен и на­ма­лен със­тав.

 

Чл. 7. (1) Епар­хийс­ки­те мит­ро­по­ли­ти на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия ка­но­нич­но се на­ми­рат под пря­ко­то ръ­ко­вод­с­т­во и над­зор на Све­тия Си­нод, кой­то ут­вър­ж­да­ва ка­но­нич­ния им из­бор и до не­го се от­на­сят нап­ра­во.

(2) При бо­гос­лу­же­ние епар­хийс­ки­те мит­ро­по­ли­ти по­ме­на­ват име­то на Бъл­гар­с­кия пат­ри­арх и Све­тия Си­нод, а при вдов­с­т­во на пат­ри­ар­шес­кия прес­тол - Све­тия Си­нод.

 

Чл. 8. За­ко­но­да­тел­на­та власт в Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия се уп­раж­ня­ва от Цър­ков­ния съ­бор, кой­то се със­тои от ар­хи­е­ре­и­те и от из­б­ра­ни по ре­да на то­зи Ус­тав кли­ри­ци и ми­ря­ни.

 

Чл. 9. Вър­хов­на­та съ­деб­на и уп­рав­лен­с­ка власт на Бъл­гар­с­ка­та пра­во­­с­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия се уп­раж­ня­ва от  Све­тия Си­нод.

 

Чл. 10. Вър­хов­ни­ят цър­ко­вен съ­вет е кон­сул­та­ти­вен ор­ган при Све­тия Си­нод по об­щи­те сто­пан­с­ки и фи­нан­со­ви де­ла на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва.

 

Чл. 11. Цър­ков­на­та власт в епар­хи­я­та при­над­ле­жи на епар­хийс­кия мит­ро­по­лит и се уп­раж­ня­ва със съ­дейс­т­ви­е­то на Епар­хийс­ки съ­вет.

 

Чл. 12. Ор­га­ни на мит­ро­по­лит­с­ка­та власт в епар­хи­я­та са: ар­хи­е­рейс­ки­те намес­т­ни­ци, ено­рийс­ки­те све­ще­ни­ци, цър­ков­ни­те нас­то­я­тел­с­т­ва и ма­нас­тир­с­ки­те уп­рав­ле­ния.

 

Чл. 13. (1) Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия и ней­ни­те мес­т­ни по­де­ле­ния - мит­ро­по­лии, цър­к­ви и ма­нас­ти­ри, са юри­ди­чес­ки ли­ца.

(2) Не­от­де­ли­ми чле­но­ве на юри­ди­чес­ко­то ли­це на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лавна цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия са мит­ро­по­ли­и­те и став­ро­пи­ги­ал­ни­те ма­нас­ти­ри ка­то юри­ди­чес­ки ли­ца и ка­то мес­т­ни по­де­ле­ния в ней­ния ди­о­цез и юрисдикция.

(3) Се­да­ли­ще­то на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия е в гр. Со­фия.

(4) Се­да­ли­ще на мит­ро­по­ли­я­та е на­се­ле­но­то мяс­то, оп­ре­де­ле­но в чл. 3 и чл. 4.

(5) Се­да­ли­ще на цър­к­ва­та е на­се­ле­но­то мяс­то, в ко­е­то е из­г­ра­ден хра­мът й.

(6) Се­да­ли­ще на ма­нас­ти­ра е  на­се­ле­но­то мяс­то, в или до ко­е­то той се на­ми­ра, или близ­ко до не­го на­се­ле­но мяс­то.

 

Чл. 14.  Пат­ри­ар­шес­ка­та ка­тед­ра­ла „Св. Алек­сан­дър Нев­с­ки" има ста­тут на став­ро­пи­ги­а­лен храм.

 

 

Гла­ва вто­ра

ЦЪР­КО­ВЕН СЪ­БОР

 

Раз­дел І

ЦЪРКОВЕН СЪБОР

 

Чл. 15. Цър­ков­ни­ят съ­бор се със­тои от:

1. ар­хи­е­ре­и­те - мит­ро­по­ли­ти и епис­ко­пи на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия;

2. по три­ма кли­ри­ци на ено­рийс­ко слу­же­ние и три­ма ми­ря­ни от вся­ка епар­хия;

3. глав­ния сек­ре­тар на Све­тия Си­нод;

4. по един пред­с­та­ви­тел на став­ро­пи­ги­ал­ни­те ма­нас­ти­ри, из­б­ран от съответния ма­нас­тир­с­ки съ­бор;

5. по два­ма от всяка епархия пред­с­та­ви­те­ли на епар­хийс­ките ма­нас­ти­ри - един мо­нах и ед­на мо­на­хи­ня, оп­ре­де­ле­ни от съ­от­вет­ния епар­хийс­ки мит­ро­по­лит;

6. по един пред­с­та­ви­тел от сред­ни­те ду­хов­ни учи­ли­ща, из­б­ран от съ­от­вет­ния учи­тел­с­ки съ­ве­т;

7. пе­ти­ма ду­хов­ни­ци с вис­ше об­ра­зо­ва­ние и пе­ти­ма ми­ря­ни - об­щес­т­ве­ни­ци, пред­ло­же­ни от Све­тия Си­нод и из­б­ра­ни от Цър­ков­ния съ­бор с яв­но гла­су­ва­не.

 

Чл. 16. Де­ле­га­ти­те на Цър­ков­ния съ­бор се из­би­рат за срок от че­ти­ри го­ди­ни.

 

Чл. 17. Пред­се­да­тел на Цър­ков­ния съ­бор е Бъл­гар­с­ки­ят пат­ри­арх или при из­к­лю­чи­тел­ни об­с­то­я­тел­с­т­ва - оп­ре­де­лен от не­го с пис­ме­на за­по­вед пред­се­да­тел­с­т­ващ Съ­бо­ра.

 

Чл. 18. Цър­ков­ни­ят съ­бор се свик­ва на ре­дов­на се­сия в пър­ва­та го­ди­на на все­ки че­ти­ри­го­ди­шен пе­ри­од, а из­вън­ред­но - ко­га­то Све­тият Си­нод на­ме­ри това за не­об­хо­ди­мо.

 

Чл. 19. В за­ко­но­да­тел­на­та си дей­ност Цър­ков­ни­ят съ­бор тряб­ва да  спаз­ва не­из­мен­но дог­ма­ти­те на пра­вос­лав­на­та вя­ра, пра­ви­ла­та и прак­ти­ка­та на све­та­та Пра­вос­лав­на цър­к­ва, цър­ков­ния мир и еди­не­ние.

 

Раз­дел ІІ

ИЗБОР НА ЧЛЕНОВЕ НА ЦЪРКОВНИЯ СЪБОР

 

Чл. 20. (1) Кли­рик, из­би­ра­ем за член на Цър­ков­ния съ­бор, тряб­ва да от­го­ва­ря на след­ни­те ус­ло­вия:

1. да има ка­чес­т­ва на дос­то­из­би­ра­ем за епар­хийс­ки из­би­ра­тел по чл. 102;

2. да има най-мал­ко пет го­ди­ни бе­зу­кор­на служ­ба ка­то све­ще­нос­лу­жи­тел и най-мал­ко сред­но об­ра­зо­ва­ние.

(2) Ми­ря­нин, из­би­ра­ем за член на Цър­ков­ния съ­бор, тряб­ва да от­го­ва­ря на след­ни­те ус­ло­вия:

1. да има ка­чес­т­ва на дос­то­из­би­ра­ем за епар­хийс­ки из­би­ра­тел по чл. 103;

2. да бъ­де стро­го пра­вос­ла­вен в жи­во­та и мис­ли­те си и да е поз­нат ка­то бла­го­чес­тив и доб­ро­де­те­лен.

 

Чл. 21. (1) По ре­ше­ние на Светия Си­нод, из­да­ва­но през про­лет­та на вся­ка чет­вър­та го­ди­на, епар­хийс­ки­ят мит­ро­по­лит по­кан­ва с ок­ръж­но пис­мо епар­хийс­ки­те из­би­ра­те­ли да се съ­бе­рат в тре­та­та све­та не­де­ля от из­да­ва­не­то на ок­ръж­но­то в прес­тол­ния град на епар­хи­я­та за из­бор на чле­но­ве на Цър­ков­ния съ­бор.

(2) В оп­ре­де­ле­ния ден след Бо­жес­т­ве­на­та ли­тур­гия епархийските из­би­ра­те­ли­ се съ­би­рат в све­та­та Мит­ро­по­лия, къ­де­то ста­ва ре­гис­т­ра­ци­я­та им. Ко­га­то при­със­т­ват най-мал­ко 2/3 от тях, мит­ро­по­ли­тът или определеното от не­го с писмена заповед ду­хов­но ли­це от­к­ри­ва съб­ра­ни­е­то. Ко­га­то не се съ­бе­ре изис­ку­е­ми­ят кво­рум, съб­ра­ни­е­то се от­ла­га с един час и се от­к­ри­ва при кво­рум по­ве­че от по­ло­ви­на­та от из­би­ра­те­ли­те.

 

Чл. 22. (1) След мо­лит­ва към Бо­га, по пред­ло­же­ние на пред­се­да­те­ля съб­ра­ни­е­то из­би­ра с яв­но гла­су­ва­не от със­та­ва си два­ма кли­ри­ци и два­ма ми­ря­ни, ко­и­то за­ед­но с не­го със­та­вят бю­ро­то. Със­та­вя се листа на кан­ди­да­ти­те - до 10 кли­ри­ци и 10 ми­ря­ни. Все­ки из­би­ра­тел има пра­во да пред­ло­жи име­на на дос­то­из­би­ра­е­ми.

(2) Из­бо­рът се про­веж­да с тай­но гла­со­по­да­ва­не и мно­зин­с­т­во по­ве­че от по­ло­ви­на­та от гла­со­ве­те на при­със­т­ва­щи­те, ка­то все­ки из­би­ра­тел гла­су­ва за три­ма ено­рийс­ки све­ще­ни­ци и три­ма ми­ря­ни.

(3) Ко­га­то при гласоподаването не се по­лу­чи мно­зин­с­т­во­то по ал. 2 или не се по­лу­чи за шес­ти­ма, гла­со­по­да­ва­не­то се пов­та­ря, до­ка­то три­ма кли­ри­ци и три­ма ми­ря­ни по­лу­чат изис­ку­е­мо­то мно­зин­с­т­во.

 

Чл. 23. За из­бо­ра се със­та­вя акт, кой­то се впис­ва в про­то­кол­на­та кни­га на Епар­хийс­кия съ­вет, под­пис­ва се от чле­но­ве­те на из­би­ра­тел­но­то бю­ро и епар­хийс­ки­те из­би­ра­те­ли и се под­пе­чат­ва с пе­ча­та на епар­хийс­кия мит­ро­по­лит.

 

Чл. 24. (1) Въз­ра­же­ния от­нос­но ре­дов­ност­та и пра­вил­ност­та на из­бо­ра и по ка­чес­т­ва­та на из­б­ра­ни­те пра­ви пред­се­да­тел­с­т­ва­щи­ят. 

(2) Жал­би от из­би­ра­те­ли за не­редовност при из­бо­ра  се по­да­ват  до епар­хийс­кия мит­ро­по­лит в седемдневен срок от де­ня на из­бо­ра, а въз­ра­же­ния от­нос­но ка­чес­т­ва­та на из­б­ра­ни­те ли­ца мо­же да по­да­де все­ки хрис­ти­я­нин до епар­хийс­кия мит­ро­по­лит в 15-дневен срок от де­ня на из­бо­ра.

(3) След из­ти­ча­не­то на срока по ал. 2 ак­тът за из­бо­ра се про­чи­та в за­се­да­ние на Епар­хийс­кия съ­вет, кой­то пре­це­ня­ва ка­чес­т­ва­та на из­б­ра­ни­те и из­каз­ва мне­ни­е­то си.

(4) Епар­хийс­ки­ят мит­ро­по­лит из­п­ра­ща на Све­тия Си­нод кни­жа­та по из­бо­ра за­ед­но с пре­пис от ак­та.

 

Чл. 25. (1) Ко­га­то из­бо­рът, прове­рен от Све­тия Си­нод в на­ма­лен със­тав, се ока­же ре­до­вен и из­б­ра­ни­те ли­ца - от­го­ва­ря­щи на изис­к­ва­ни­я­та на нас­то­я­­щия Ус­тав, Све­ти­ят Си­нод в намален състав прог­ла­ся­ва из­б­ра­ни­те за чле­но­ве на Съ­бо­ра и из­­­вес­тя­ва на съ­от­ветния епар­хийски мит­ро­по­лит да ги снаб­ди с пис­ма за учас­тие в Събо­ра.

(2) Пре­ди да се про­из­не­се, Светият Синод в намален състав, ако на­ме­ри за не­об­хо­ди­мо, из­вър­ш­ва  ан­ке­та по про­ве­дения из­бор чрез свой пра­те­ник.

(3) Ко­га­то из­бо­рът бъ­де ка­си­ран, Све­ти­ят Си­нод в намален състав пред­пис­ва на епар­хийс­кия мит­ро­по­лит да при­зо­ве епар­хийс­ки­те из­би­ра­те­ли в кра­тък срок за про­веж­да­не на нов из­бор.

 

Чл. 26. (1) Ко­га­то при ре­дов­но про­ве­ден из­бор се ус­та­но­ви, че ня­кой от из­б­ра­ни­те не от­го­ва­ря на изис­к­ва­ни­я­та по Ус­та­ва или през че­ти­ри­го­диш­­­но­то си слу­же­ние се от­ка­же от член­с­т­во в Съ­бо­ра, из­се­ли се или по­чи­не, за член на Съ­бо­ра се прог­ла­ся­ва он­зи от кан­ди­да­ти­те, кой­то след избраните е по­лу­чил най-мно­го гла­со­ве и при­те­жа­ва качес­т­ва­та  на из­би­ра­ем, ус­та­но­ве­ни по Ус­та­ва.

(2) Ко­га­то член на Съ­бо­ра за­гу­би ка­чес­т­ва­та си на избираем през че­ти­ри­го­диш­но­то си слу­же­ние и то­ва се ус­та­но­ви по съ­от­вет­ния ред,  се при­ла­га ре­дът по ал. 1.

 

 

 

 

Раздел ІІІ

ПРАВОМОЩИЯ И ЗАСЕДАНИЯ НА ЦЪРКОВНИЯ СЪБОР

 

Чл. 27. Цър­ков­ни­ят съ­бор  има след­ни­те пра­во­мо­щия:

1. из­ме­ня и до­пъл­ва Ус­та­ва на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия по пред­ло­же­ние на Све­тия Си­нод или по пред­ло­же­ние на чле­но­ве на Съ­бо­ра;

2. при­е­ма или от­ме­ня си­но­дал­ни­те на­ред­би;

3. из­с­луш­ва от­че­тен док­лад на Све­тия Си­нод за  ця­лос­т­на­та дей­ност на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия през из­тек­лия че­ти­ри­го­ди­шен пе­ри­од и се про­из­на­­ся по док­ла­да.

 

Чл. 28. Ре­ше­ни­я­та на Цър­ков­ния съ­бор по въп­ро­си от ве­ро­у­чи­те­лен (дог­ма­ти­чес­ки), ка­но­ни­чес­ки и бо­гос­лу­же­бен ха­рак­тер имат си­ла, ако до 15 дни от гла­су­ва­не­то им не пос­лед­ва изяв­ле­­ние от Све­тия Си­нод, че те про­ти­во­ре­чат на уче­ни­е­то и пре­да­ни­е­то на све­та­та Пра­вос­лав­на цър­к­ва. Ос­пор­ва­ни­те ре­ше­ния се вна­сят за но­во раз­г­леж­да­не от след­ва­щия ре­до­вен или из­­­вън­ре­ден Цър­ко­вен съ­бор.

 

Чл. 29. Цър­ков­ни­ят съ­бор се свик­ва ре­дов­но вед­нъж на че­­ти­ри го­ди­ни, а из­вън­ред­но -  при не­об­хо­ди­мост.

 

Чл. 30. (1) Цър­ков­ни­ят съ­бор се свик­ва, от­к­ри­ва, ръ­ко­во­ди и зак­ри­ва от Бъл­гар­с­кия пат­ри­арх или оп­ре­де­лен от не­го с пис­ме­на за­по­вед  пред­се­да­тел­с­т­ващ.

 (2) Бъл­гар­с­ки­ят пат­ри­арх или оп­ре­де­ле­ни­ят от не­го пред­се­да­тел­с­т­ващ от­к­ри­ва Цър­ков­ния съ­бор със сло­во, в ко­е­то се очер­та­ва по­ло­же­ни­е­то на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия и се пред­с­та­вят пред­ло­же­ни­я­та, ко­и­то се вна­сят за раз­г­леж­да­­не в Съ­бо­ра.

 

Чл. 31. (1) За­се­да­ни­я­та на Цър­ков­ния съ­бор са за­кон­ни при кво­рум по­ве­че от по­ло­ви­на­та съ­бор­ни чле­но­ве.

(2) Ре­ше­ни­я­та се при­е­мат с мно­зин­с­т­во по­ве­че от по­ло­ви­на­та от при­със­т­ва­щи­те чле­но­ве.

         

Чл. 32. Съ­бор­но­то бю­ро се със­тои от пред­се­да­те­ля или пред­се­да­тел­с­т­ва­щия и из­б­ра­ни от Съ­бо­ра че­ти­ри­ма сек­ре­та­ри: два­ма кли­ри­ци и два­ма ми­ря­ни.

 

Чл. 33. За съ­бор­ни­те ра­зис­к­ва­ния и ре­ше­ния се во­дят про­то­ко­ли, ко­и­то се впис­ват в спе­ци­ал­на кни­га и се под­пис­ват от бю­ро­то на Съ­бо­ра.

 

Чл. 34. (1) Ре­ше­ни­я­та за при­е­ма­не на Ус­та­ва на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия и за из­ме­не­ни­я­та и до­пъл­не­ни­я­та му  се под­пис­ват от бю­ро­то на Съ­бо­ра и се пуб­ли­ку­ват в „Цър­ко­вен вес­т­ник" в ед­но­ме­се­чен срок от тях­но­то при­е­ма­не.  Ус­та­вът вли­за в си­ла от пуб­ли­ку­ва­не­то му в „Цър­ко­вен вес­т­ник".

 (2) Ре­ше­ни­я­та на Съ­бо­ра вли­зат в си­ла от де­ня на пуб­ли­ку­ва­не­то им в „Цър­ко­вен вес­т­ник".

 

Чл. 35. Цър­ков­ни­ят съ­бор из­ра­бот­ва и при­е­ма пра­вил­ник за ор­га­ни­за­ци­я­та и дей­ност­та си.

 

 

Гла­ва тре­та

АР­ХИ­Е­РЕЙС­КИ СЪ­БОР

 

Чл. 36. (1) Ар­хи­е­рейс­ки­ят съ­бор се със­тои от ар­хи­е­ре­и­те - мит­ро­по­ли­ти и епис­ко­пи на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия.

(2) Ар­хи­е­рейс­ки­ят съ­бор се свик­ва от Бъл­гар­с­кия пат­ри­арх, ко­га­то Све­ти­ят Си­нод на­ме­ри то­ва за не­об­хо­ди­мо.

(3) Ар­хи­е­ре­и­те имат пра­во да вна­сят пред­ло­же­ния за ре­да по раз­г­леж­да­не на про­це­дур­ни и про­то­кол­ни въп­ро­си.

(4) Све­ти­ят Си­нод из­вър­ш­ва под­го­тов­ка­та по свик­ва­не­то на Ар­хи­е­рейс­кия съ­бор.

 

Чл. 37. (1) Пред­се­да­тел на Ар­хи­е­рейс­кия съ­бор е Бъл­гар­с­ки­ят пат­ри­арх или оп­ре­де­лен от не­го с пис­ме­на за­по­вед епар­хийс­ки мит­ро­по­лит. Ко­га­то пат­ри­ар­шес­ки­ят прес­тол е вдов­с­т­ващ или ова­кан­тен, пред­се­да­тел на Съ­бо­ра е На­мес­т­ник-пред­се­да­те­лят на Све­тия Си­нод.

(2) Чле­но­ве­те на Ар­хи­е­рейс­кия съ­бор не мо­гат да от­каз­ват учас­тие в за­се­да­нията му, ос­вен в слу­чай на бо­лест или дру­га важ­на при­чи­на, приз­на­та от Съ­бо­ра за ува­жи­тел­на.

 

 

Гла­ва чет­вър­та

БЪЛ­ГАР­С­КИ ПАТ­РИ­АРХ

 

Раз­дел І

БЪЛ­ГАР­С­КИ ПАТ­РИ­АРХ

 

Чл. 38. (1) Бъл­гар­с­ки­ят пат­ри­арх е и Со­фийс­ки мит­ро­по­лит. Той слу­жи по­жиз­не­но. Се­да­ли­ще­то му е в гр. Со­фия.

(2) Ко­га­то Българският пат­ри­ар­х по соб­с­т­ве­но же­ла­ние и по при­чи­ни, до­пус­ти­ми от  цър­ков­ни­те ка­но­ни, се от­тег­ли, той но­си тит­ла­та "Бивш Пат­ри­арх Бъл­гар­с­ки" и дос­тойн­с­т­во­то си "Бла­жен­с­т­во", ка­то Све­ти­ят Си­нод му оси­гу­ря­ва ус­ло­вия за жи­вот, от­го­ва­ря­щи на ви­со­­та­та на пре­диш­но­то му слу­же­ние.

 

Чл. 39. Бъл­гар­с­ки­ят пат­ри­арх пред­с­тав­ля­ва Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия и от име­то на Све­тия Си­нод вли­за в от­но­ше­ния с: пред­с­то­я­те­ли­те и пред­с­та­ви­те­ли­те на По­мес­т­ни­те пра­вос­лав­ни цър­к­ви; ор­га­ни­те на дър­жав­на­та и мес­т­на­та власт в Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия; чуж­ди дър­жа­ви и тех­ни дип­ло­ма­ти­чес­ки пред­с­та­ви­тел­с­т­ва в Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия; меж­ду­на­род­ни ор­га­ни­за­ции и дру­ги ве­ро­из­по­ве­да­ния в Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия и из­вън нея.

 

Раз­дел ІІ

ИЗБОР НА БЪЛ­ГАР­С­КИ ПАТ­РИ­АРХ

 

Чл. 40. Из­би­ра­е­ми­ят за Бъл­гар­с­ки пат­ри­арх и Со­фийс­ки мит­ро­по­лит тряб­ва да при­те­жа­ва след­ни­те ка­чес­т­ва:

1. да е на слу­же­ние епар­хийс­ки мит­ро­по­лит на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­­­на цър­к­ва;

2. да е не по-млад от  50 го­ди­ни;

3. да е уп­рав­ля­вал епар­хия ка­то мит­ро­по­лит по­не 5 го­ди­­ни;

4. да се от­ли­ча­ва с пра­вил­ни мис­ли вър­ху пра­вос­лав­на­та вя­ра и с точ­но спаз­ва­не на цър­ков­ния ред.

 

Чл. 41. Бъл­гар­с­ки­ят пат­ри­арх и Со­фийс­ки мит­ро­по­лит се из­би­ра от Пат­ри­ар­шес­ки из­би­ра­те­лен цър­ко­вен  съ­бор, кой­то се със­тои от:

1. ар­хи­е­ре­и­те - мит­ро­по­ли­ти и епис­ко­пи на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия;

2. по пе­ти­ма пред­с­та­ви­те­ли на вся­ка епар­хия - три­ма кли­ри­ци и два­ма ми­ря­ни, а от Со­фийс­ка епар­хия десет пред­с­та­ви­те­ли - шестима кли­ри­ци и четирима ми­ря­ни;

3. по един пред­с­та­ви­тел на став­ро­пи­ги­ал­ни­те ма­нас­ти­ри, из­б­ран от съ­от­вет­ния ма­нас­тир­с­ки съ­бор;

4. по два­ма от всяка епархия пред­с­та­ви­те­ли на епар­хийс­ки­те ма­нас­ти­ри - един мо­нах и ед­на мо­на­хи­ня, оп­ре­де­ле­ни от съ­от­вет­ния епар­хийс­ки мит­ро­по­лит;

5. по един пред­с­та­ви­тел на сред­ни­те ду­хов­ни учи­ли­ща, оп­ре­де­ле­ни от ръ­ко­вод­с­т­ва­та им.

 

Чл. 42. (1) Ко­га­то пат­ри­ар­шес­ки­ят прес­тол ов­до­вее, Све­ти­ят Си­нод вре­мен­но се ръ­ко­во­ди от стар­шия по мит­ро­по­лит­с­ко слу­же­ние член на на­ма­ле­ния му със­тав. Той уве­до­мя­ва за кон­чи­на­та  По­мес­т­ни­те пра­вос­лав­ни цър­к­ви, пре­зи­ден­та на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия, пред­се­да­те­ля на На­род­но­то съб­ра­ние и ми­нис­тър-пред­се­да­те­ля и ръ­ко­во­ди де­ла­та на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия до из­би­ра­не­то на На­мес­т­ник-пред­се­да­тел, ко­е­то се из­вър­ш­ва в се­дем­д­не­вен срок от ов­до­вя­ва­не­то на патриаршеския  прес­то­л.

(2) На­мес­т­ник-пред­се­да­те­лят със Све­тия Си­нод пред­п­ри­е­ма не­об­хо­ди­мо­то във връз­ка с из­би­ра­не­то на нов Български пат­ри­арх, ко­е­то тряб­ва да ста­не най-къс­но до че­ти­ри ме­се­ца от ов­до­вя­ва­не­то на пат­ри­ар­шес­кия прес­тол.

 

Чл. 43. (1) Све­ти­ят Си­нод оп­ре­де­ля да­та­та за свик­ва­не на Пат­ри­ар­шес­кия из­би­ра­те­лен цър­ко­вен съ­бор и раз­по­реж­да с ок­ръж­но пис­мо на епар­хийс­ки­те мит­ро­по­ли­ти да сви­кат във вся­ка епар­хия в оп­ре­де­лен не­де­лен ден епар­хийс­ките из­би­ра­те­ли.

(2) При кво­рум от две тре­ти от спи­съ­ка на епар­хийс­ки­те из­би­ра­те­ли под пред­се­да­тел­с­т­во­то на мит­ро­по­ли­та или определено от него с писмена заповед ду­хов­но ли­це, с тай­но гла­со­по­да­ва­не и мно­зин­с­т­во по­ве­че от по­ло­ви­на­та от при­със­т­ва­щи­те се из­би­рат пе­ти­ма пред­с­та­ви­те­ли на епар­хи­я­та - три­ма кли­ри­ци и два­ма ми­ря­ни, а от Со­фийс­ка епар­хия - шес­ти­ма кли­ри­ци и че­ти­ри­ма ми­ря­ни. За из­бо­ра на пред­с­та­ви­те­ли­те се със­та­вя про­то­кол, под­пи­сан от мит­ро­­по­ли­та или от определеното от не­го с писмена заповед ду­хов­но ли­це и от из­би­ра­те­ли­те. Про­токолът се под­пе­чат­ва и сво­ев­ре­­мен­но се из­п­ра­ща в Светия Си­нод.

(3) Мо­ти­ви­ра­ни жал­би от из­би­ра­те­ли до мит­ро­по­ли­та за не­ре­дов­ност в из­бо­ра се по­да­ват в трид­не­вен срок от не­го­во­то про­веж­да­не. Жал­би­те се раз­г­леж­дат от Светия Си­нод в на­ма­лен със­тав. Ко­га­то се ус­та­но­ви, че  из­бо­рът е не­ре­до­вен, го ка­си­ра и оп­ре­де­ля про­веж­да­не­то на нов из­бор. Мит­ро­по­ли­тът раз­по­реж­да неза­бав­ното про­веж­да­не на нов из­бор.

(4) Све­ти­ят Си­нод раз­по­реж­да на игу­ме­ни­те на став­ро­пи­ги­ал­ни­те ма­нас­ти­ри и сред­ни­те ду­хов­ни учи­ли­ща да из­бе­рат по един свой пред­с­та­ви­тел съг­лас­но чл. 41.

(5) Све­ти­ят Си­нод раз­по­реж­да все­ки епар­хийс­ки мит­ро­по­лит да оп­ре­дели и два­ма пред­с­та­ви­те­ли на епар­хийс­ките си ма­нас­ти­ри - един мо­нах и ед­на мо­на­хи­ня.

(6) Пред­с­та­ви­те­лите по чл. 41, т. 2-5, снаб­де­ни с пис­ма, съ­от­вет­но под­пи­са­ни и под­пе­ча­та­ни, учас­т­ват ка­то чле­но­ве на Пат­ри­ар­шес­кия из­би­ра­те­лен цър­ко­вен съ­бор.

 

Чл. 44. (1) Спи­съ­кът на дос­то­из­би­ра­е­ми за пред­с­та­ви­те­ли на епар­хи­я­та в из­бо­ра на Бъл­гар­с­ки пат­ри­арх и Со­фийс­ки мит­ро­по­лит съ­дър­жа име­на­та на 15 кли­ри­ци и 8 ми­ря­ни, ко­и­то от­го­ва­рят на изис­к­ва­ни­я­та по чл.  102 и чл. 103.

(2) Спи­съ­кът се със­та­вя от уп­рав­ля­ва­щия мит­ро­по­лит при учас­ти­е­то на епар­хийс­ки­те съ­вет­ни­­ци и ар­хи­е­рейс­ки­те на­мес­т­ни­ци.

 

Чл. 45. (1) Све­ти­ят Си­нод на за­се­да­ние най-мал­ко се­дем дни пре­ди оп­ре­де­ле­ния ден за из­бор на Бъл­гар­с­ки пат­ри­арх и Со­фий­­с­ки мит­ро­по­лит, с тай­но гла­со­по­да­ва­не и мно­зин­с­т­во от две тре­ти от чле­но­ве­те на Све­тия Си­нод, из­би­ра три­ма епар­­­хийс­ки мит­ро­по­ли­ти - кан­ди­да­ти за пат­ри­ар­шес­кия прес­тол, ко­и­то от­го­ва­рят на изис­к­ва­ни­я­та по чл. 40.

(2) Ко­га­то един или два­ма мит­ро­по­ли­ти по­лу­чат изис­ку­е­мо­то мно­зин­с­т­во, гла­со­по­да­ва­не­то се пов­та­ря до из­би­ра­не­то на още два­ма или един с мно­зин­с­т­во две тре­ти от чле­но­ве­те на Све­тия Си­нод.

(3) Ко­га­то два­ма мит­ро­по­ли­ти по­лу­чат по ра­вен брой гла­со­ве, гла­со­по­да­ва­не­то се пов­та­ря са­мо за два­ма­та, до­ка­то един от тях по­лу­чи мно­зин­с­т­во по­ве­че от по­ло­ви­на­та от гла­со­ве­те на всич­ки мит­ро­по­ли­ти.

(4) За про­из­ве­де­ния из­бор се впис­ва из­ло­же­ние в кон­ди­ка­та на Све­тия Си­нод.

 

Чл. 46. (1) Све­ти­ят Си­нод свик­ва Пат­ри­ар­­­шес­кия из­би­ра­те­лен цър­ко­вен съ­бор в Си­нод­на­та па­ла­та в оп­ре­де­ле­ния не­де­лен ден. След про­верка за ре­дов­ност­та на из­би­ра­тел­ни­те пис­ма на из­б­ра­ни­те и оп­ре­де­ле­ни чле­но­ве на Пат­ри­ар­шес­кия из­би­ра­те­лен цър­ко­вен съ­бор и в слу­чай, че при­със­т­ват най-мал­ко три чет­вър­ти от всич­ки чле­но­ве на из­би­ра­тел­ния съ­бор, на­мес­т­ник-пред­се­да­те­лят на Све­тия Си­нод след мо­лит­ва към Бо­га от­к­ри­ва Пат­ри­ар­­­шес­кия из­би­ра­те­лен цър­ко­вен съ­бор.

(2) На­мес­т­ник-пред­се­да­те­лят при­кан­ва Съ­бо­ра да из­бе­ре с яв­но гла­су­ва­не два­ма кли­ри­ци и два­ма ми­ря­ни за чле­но­ве на из­би­ра­тел­но­то бю­ро, на ко­е­то той е пред­се­да­тел. Чле­но­ве­те на бю­ро­то се из­би­рат с мно­зин­с­т­во по­ве­че от по­ло­ви­на­та от при­със­т­ва­щи­те.

(3) Ко­га­то не при­със­т­ват три чет­вър­ти от чле­но­ве­те на Събо­ра, от­к­ри­ва­не­то му се от­ла­га с един час, след ко­е­то Пат­ри­ар­шес­ки­ят из­би­ра­те­лен цър­ко­вен съ­бор се от­к­ри­ва, ако при­със­т­ват по­ве­че от по­ло­ви­на­та от всич­ки чле­но­ве на Съ­бо­ра. Ко­га­то не се съ­бе­ре то­зи кво­рум, Све­ти­ят Си­нод нас­роч­ва из­бо­ра за след­ва­щия не­де­лен ден.

 

Чл. 47. (1) След от­к­ри­ва­не на за­се­да­ни­е­то на­мес­т­ник-пред­се­да­те­лят обя­вя­ва име­на­та на три­ма­та кан­ди­да­ти за пат­ри­ар­шес­кия прес­тол, из­б­ра­ни от Све­тия Си­нод, и при­кан­ва чле­но­ве­те на Пат­ри­ар­шес­кия из­би­ра­те­лен цър­ко­вен съ­бор да из­бе­рат с тай­но гла­со­по­да­ва­не един от три­ма­та. Гла­со­по­да­ват всички при­със­т­ва­щи чле­но­ве на из­би­ра­тел­ния съ­бор.

(2) Кан­ди­да­тът, по­лу­чил най-мал­ко 2/3 от гла­со­ве­те на присъстващите из­би­ра­те­ли­, се обя­вя­ва от на­мес­т­ник-пред­се­да­те­ля на Све­тия Си­нод за ка­но­нич­но и за­кон­но из­б­ран Бъл­­­гар­с­ки пат­ри­арх и Со­фийс­ки мит­ро­по­лит.

(3) Ко­га­то ни­кой от кан­ди­да­ти­те не по­лу­чи изис­ку­е­мо­то мно­зин­с­т­во по ал. 2, из­бо­рът се пов­та­ря, ка­то в не­го учас­т­ват два­ма­та, по­лу­чи­ли най-мно­го гла­со­ве. За из­б­ран се обя­вя­ва то­зи, кой­то е по­лу­чил по­ве­че­то гла­со­ве. При рав­ни гла­со­ве  гла­су­ва­не­то се пов­та­ря.

(4) За из­вър­ше­ния из­бор се със­та­вя Акт, кой­то се впис­ва в кон­ди­ка­та на Све­тия Си­нод и се под­пис­ва от из­би­ра­тел­но­то бю­ро и чле­но­ве­те на Съ­бо­ра, след ко­е­то на­мес­т­ник-пред­се­да­те­лят зак­ри­ва Пат­ри­ар­шес­кия из­би­ра­те­лен цър­ко­вен съ­бор. Ек­зем­п­ляр от Ак­та се пре­дос­та­вя на но­во­из­б­ра­ния Бъл­гар­с­ки пат­ри­арх и Со­фийс­ки мит­ро­по­лит.

(5) Све­ти­ят Си­нод от­с­луж­ва бла­го­дар­с­т­вен мо­ле­бен и из­вър­ш­ва ин­т­ро­ни­за­ци­я­та на но­во­из­б­ра­ния Бъл­гар­с­ки пат­ри­арх и Со­фийс­ки мит­ро­по­лит, кой­то по­е­ма пра­во­мо­щи­я­та, свър­за­ни със зва­ни­е­то му.

Чл. 48. Свети­ят Си­нод съ­об­ща­ва име­то на но­во­из­б­ра­ния Бъл­гар­с­ки пат­ри­арх и Со­фийс­ки мит­ро­по­лит на пред­с­то­я­те­ли­те на По­мес­т­ни­те пра­вос­лав­ни цър­к­ви, пре­зи­ден­та на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия, пред­се­да­те­ля на На­род­но­то съб­ра­ние и ми­нис­тър-пред­се­да­те­ля и го опо­вес­тя­ва на об­щес­т­ве­ност­та.

 

Раз­дел ІІІ

ПРАВОМОЩИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАТРИАРХ

 

 Чл. 49. (1) Бъл­гар­с­ки­ят пат­ри­арх ка­то Пред­с­то­я­тел на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия, ос­вен пра­во­мо­щи­я­та си ка­то епар­хийс­ки мит­ро­по­лит, има и след­ни­те пра­во­мо­щия:

1. пред­се­да­тел­с­т­ва за­се­да­ни­я­та на Цър­ков­ния съ­бор, Ар­хи­е­рейс­кия съ­бор, Све­тия Си­нод в пъ­лен и на­ма­лен със­тав;

2. осъ­щес­т­вя­ва кон­т­рол сво­ев­ре­мен­но и точ­но  да се из­пъл­ня­ват влез­ли­те в си­ла ре­ше­ния на Цър­ков­ния съ­бор, Ар­хи­е­рейс­кия съ­бор и на Све­тия Си­нод в пъ­лен и на­ма­лен със­тав;

3. свик­ва по ре­ше­ние на Све­тия Си­нод за­се­да­ни­я­та на Цър­ков­ния съ­бор, на Ар­хи­е­рейс­кия съ­бор и за­се­да­ни­я­та на Све­тия Си­нод в пъ­лен и на­ма­лен със­тав;

4. при­е­ма пис­ма, мол­би и жал­би до Све­тия Си­нод и сво­ев­ре­мен­но ги раз­п­ре­де­ля по ком­пе­тен­т­ност за раз­г­леж­да­не и ре­ша­ва­не;

5. ръ­ко­по­ла­га със Све­тия Си­нод епис­ко­пи на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия;

6. ос­ве­ща­ва  със Све­тия Си­нод св. Ми­ро;

7. осъ­щес­т­вя­ва кон­т­рол за за­паз­ва­не на цър­ков­на­та дис­цип­ли­на и ред и при на­ру­ше­ния вна­ся въп­ро­са в Све­тия Си­нод за взе­ма­не на съ­от­вет­ни­те мер­ки и но­се­не на от­го­вор­ност;

8. да­ва от­пуск на епар­хийс­ки­те мит­ро­по­ли­ти и раз­ре­ше­ние да ид­ват в сто­ли­ца­та;

9. от­п­ра­вя от име­то на Све­тия Си­нод пос­ла­ния към кли­ра и ми­ря­ни­те по по­вод праз­нич­ни дни, юби­лей­ни го­диш­ни­ни, как­то и във връз­ка със съв­ре­мен­ни проб­ле­ми.

(2) Бъл­гар­с­ки­ят пат­ри­арх се пол­з­ва с пър­вен­с­т­во по чест пред всич­ки ар­хи­е­реи на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия и но­си дос­тойн­с­т­во­то „Све­тей­шес­т­во". Вън­ш­ни­те от­ли­чи­тел­ни зна­ци на пат­ри­ар­шес­ко дос­тойн­с­т­во са: бя­ла епа­но­ка­ми­лав­ка с кръст, наг­ръ­ден кръст, ен­гол­пие и па­на­гия.

(3) Име­то на Бъл­гар­с­кия пат­ри­арх и Све­тия Си­нод по вре­ме на бо­гос­лу­же­ние се по­ме­на­ват от епар­хийс­ки­те мит­ро­по­ли­ти и све­ще­нос­лу­жи­те­ли­те в став­ро­пи­ги­и­те.

 

Чл. 50. Бъл­гар­с­ки­ят пат­ри­арх/На­мес­т­ник-пред­се­да­те­лят на Све­тия Си­нод ня­ма пра­во да ре­ша­ва или из­вър­ш­ва не­що по об­щи­те де­ла на Цър­к­ва­та без ре­ше­ни­е­то на Све­тия Си­нод и Све­ти­ят Си­нод ня­ма пра­во да ре­ша­ва или из­вър­ш­ва не­що без мне­ни­е­то на Бъл­гар­с­кия пат­ри­арх/На­мес­т­ник-пред­се­да­те­ля на Светия Си­нод.

 

Чл. 51. За на­ру­ше­ние на слу­жеб­ни­те пра­ва и за­дъл­же­ния Бъл­гар­с­ки­ят пат­ри­арх, как­то и все­ки ар­хи­е­рей, под­ле­жи на цър­ко­вен съд пред Све­тия Си­нод.

 

Гла­ва пе­та

СВЕ­ТИ СИ­НОД

 

Раз­дел І

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

 

Чл. 52. (1) Пред­се­да­тел на Све­тия Си­нод в пъ­лен и на­ма­лен със­тав е Бъл­гар­с­ки­ят пат­ри­ар­х.

(2) Све­ти­ят Си­нод  при от­със­т­вие на пат­ри­ар­ха се пред­се­да­тел­с­т­ва от си­но­да­лен член, ко­го­то пат­ри­ар­хът оп­ре­де­ли с пис­ме­на за­по­вед.

 

Чл. 53. (1) Све­ти­ят Си­нод в на­ма­лен със­тав се със­тои от Бъл­гар­с­кия пат­ри­арх и че­ти­­ри­ма епар­хийс­ки мит­ро­по­ли­ти.

(2) Чле­но­ве­те на Светия Синод в на­ма­ле­н със­тав се оп­ре­де­лят от Све­тия Си­нод  на ро­та­ци­о­нен прин­цип по стар­шин­с­т­во с ман­дат от 6 ме­се­ца.

 

Чл. 54. Ни­кой ар­хи­е­рей не мо­же да от­ка­же учас­тие в за­се­да­ние на Све­тия Си­нод в пълен или намален състав, ос­вен по­ра­ди теж­ка, про­дъл­жи­тел­на бо­лест, не­мощ или дру­ги при­чи­ни, приз­на­ти за ос­но­ва­тел­ни от Све­тия Си­нод. При не­из­пъл­не­ние на то­ва за­дъл­же­ние архиереят под­ле­жи на цър­ков­но на­ка­за­ние.

 

Чл. 55. Ни­кой по ни­как­ва при­чи­на не мо­же да за­се­да­ва в пъл­ния или в на­ма­ле­ния със­тав на Све­тия Си­нод, ако не е съ­от­вет­но те­хен член.

 

Чл. 56. Ко­га­то два­ма от чле­но­ве­те на Све­тия Си­нод в на­ма­лен със­тав теж­ко за­бо­ле­ят, за учас­тие в за­се­да­ни­я­та до оз­д­ра­вя­ва­не­то на еди­ния от бол­ни­те се при­зо­ва­ва мит­ро­по­ли­тът, след­ващ по ро­та­ци­он­ния прин­цип, оп­ре­де­лен по ре­да на чл. 53.

 

Чл. 57. Пра­во­мо­щи­я­та на Све­тия Си­нод са: пра­во­мо­щия на Све­тия Си­нод в пъ­лен със­тав и пра­во­мо­щия на Све­тия Си­нод в на­ма­лен със­тав.

 

Раз­дел ІІ

ПРАВОМОЩИЯ НА СВЕТИЯ СИНОД В ПЪЛЕН СЪСТАВ

 

Чл. 58. Пра­во­мо­щи­я­та на Све­тия Си­нод в пъ­лен със­тав са:

1. под­дър­жа един­с­т­во­то и об­ще­ни­е­то с чле­но­ве­те на светата П­ра­вос­лав­на цър­к­ва - ав­то­ке­фал­ни­те и ав­то­ном­ни­те По­мес­т­ни пра­вос­лав­ни цър­к­ви;

2. има вър­хо­вен над­зор за за­паз­ва­не в точ­ност и чис­то­та уче­ни­е­то на све­та­та Пра­вос­лав­на цър­к­ва;

3. има вър­хо­вен над­зор за пра­вил­но­то, ед­но­об­раз­но и пов­се­мес­т­но из­вър­ш­ва­не на све­ти­те Тайн­с­т­ва и дру­ги бо­гос­лу­жеб­ни чи­но­пос­ле­до­ва­ния и из­да­ва об­щи на­ред­би за об­щес­т­ве­но­то и час­т­но­то бо­гос­лу­же­ние;

4. сле­ди да се под­дър­жа бла­го­ле­пие и бла­го­чи­ние в цър­к­ви­те и дос­той­но да се по­чи­тат све­ти­те хра­мо­ве, све­ти­те оби­те­ли, всич­ки све­ще­ни зда­ния,  пред­наз­на­че­ни­те за бо­гос­лу­же­ние пред­ме­ти и цър­ков­ни­те гро­би­ща;

5. пред­ва­ри­тел­но да про­ве­ря­ва и одоб­ря­ва за от­пе­чат­ва­не тек­с­то­ве­те на Све­ще­но­то Пи­са­­ние, бо­гос­лу­жеб­ни­те кни­ги и съ­чи­не­ни­я­та с дог­ма­ти­чес­ко съ­дър­жа­ние, оп­ре­­де­ле­ни за упот­ре­ба в пра­вос­лав­ни­те хра­мо­ве, тъй съ­що учеб­ни­ци­те и по­ма­га­ла­та по пред­ме­та „За­кон Бо­жий" и ве­ро­у­че­ние за бъл­гар­с­ки­те учи­ли­ща, да из­да­ва и одоб­ря­ва кни­ги­те по пра­вос­лав­но цър­ков­но пе­­ние;

6. да из­да­ва Све­ще­но­то Пи­са­ние и бо­гос­лу­жеб­ни­те кни­ги и да сле­ди дру­ги да не из­да­ват та­ки­ва кни­ги;

7. да ръ­ко­по­ла­га епис­ко­пи и да из­вър­ш­ва ка­но­ни­чес­ки из­бор на епар­хийс­ки мит­ро­по­ли­ти;

8. да при­гот­вя  и ос­ве­ща­ва св. Ми­ро;

9. да под­гот­вя ка­но­ни­за­ция и да ка­но­ни­зи­ра свет­ци, да от­к­ри­ва мо­щи­те им и оп­ре­де­ля на­чи­на на чес­т­ва­не­то им;

10. да пра­ви пред­ло­же­ние пред Цър­ков­ния съ­бор за от­к­ри­ва­не и зак­ри­ва­не на епар­хии;

11. да прег­леж­да ре­ше­ни­я­та на Цър­ков­ния съ­бор съг­лас­но чл. 28;

12. да при­е­ма си­но­дал­ни на­ред­би за ус­т­ройс­т­во­то и уп­рав­ле­ни­е­то на Цър­к­ва­та в неотложни случаи и да ги вна­ся за раз­г­леж­да­не в пър­вия  сви­кан след из­да­ва­не­то им Цър­ко­вен съ­бор;

13. да при­е­ма пра­вил­ни­ци и на­ред­би за вът­реш­ния ред и дис­цип­ли­на­та в Цър­к­ва­та;

14. да из­с­луш­ва вся­ка го­ди­на под­роб­но из­ло­же­ние на на­ма­ле­ния със­тав на Све­тия Си­нод за със­то­я­ни­е­то на  де­ла­та в Цър­к­ва­та и да взе­ма не­об­хо­ди­ми­те мер­ки за цър­ков­но­то пре­ус­пя­ва­не;

15. да из­с­луш­ва док­ла­ди­те на епар­хийс­ки­те мит­ро­по­ли­ти;

16. да раз­г­леж­да и ре­ша­ва - ка­то пър­ва и пос­лед­на цър­ков­на съ­деб­на ин­с­тан­ция - де­ла на ар­хи­е­реи;

17. да из­би­ра чле­но­ве на дис­цип­ли­нар­ния съд при Све­тия Си­нод;

18. да със­та­вя спи­сък на  дос­той­ни­те за ар­хи­е­рейс­ки чин;

19. да ре­ви­зи­ра чрез свои чле­но­ве дей­ност­та на все­ки ар­хи­е­рей, ко­га­то на­ме­ри това за не­об­хо­ди­мо;

20. да раз­г­леж­да жал­би на ар­хи­е­реи и на пря­ко под­чи­не­ни на Све­тия Си­нод  длъж­нос­т­ни ли­ца от­нос­но раз­по­ред­би на Све­тия Си­нод в на­ма­лен със­тав;

21. да наз­на­ча­ва длъж­нос­т­ни­те ли­ца на ръ­ко­вод­ни­те служ­би в Цър­к­ва­та;

22. да по­мил­ва;

23. да да­ва цър­ков­ни от­ли­чия (офи­кии);

24. да пра­ви пред­ло­же­ния до ком­пе­тен­т­ни­те ор­га­ни за от­к­ри­ва­не­то на ду­хов­ни учи­ли­ща за нуж­ди­те на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва, съг­лас­но  за­ко­но­да­тел­с­т­во­то  и пра­ви пред­ло­же­ние за учеб­ни­те им прог­ра­ми и пра­вил­ни­ци чрез ми­нис­тъ­ра на об­ра­зо­ва­ни­е­то и на­у­ка­та;

25. да на­сър­ча­ва цър­ков­на­та бла­гот­во­ри­тел­ност;

26. изис­к­ва от ар­хи­е­ре­и­те, све­ще­нос­лу­жи­те­ли­те, цър­ков­нос­лу­жи­те­ли­те и мо­на­си­те да из­пъл­ня­ват усър­д­но и точ­но сво­и­те за­дъл­же­ния и на­реж­да­ни­я­та на съ­от­вет­на­та ду­хов­на власт;

27. оп­ре­де­ля и съ­би­ра от цър­ков­ни­те уч­реж­де­ния и ма­нас­ти­ри­те по­мо­щи и внос­ки за об­щи­те нуж­ди на Цър­к­ва­та;

28. кон­т­ро­ли­ра да се упот­ре­бя­ват при об­щес­т­ве­но­то и час­т­но­то бо­гос­лу­же­ние све­щи, ко­и­то но­сят от­ли­чи­тел­ния знак на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва, ут­вър­ден по съ­от­вет­ния ред, и да са про­из­ве­де­ни в цър­ков­на све­що­лив­ни­ца, ут­вър­де­на с ре­ше­ние на Све­тия Си­нод;

29. кон­т­ро­ли­ра да пре­ус­пя­ват ду­хов­но и ма­те­ри­ал­но ма­нас­ти­ри­те и мо­на­шес­т­ва­щи­те в тях да жи­ве­ят съг­лас­но мо­на­шес­ки­те обе­ти и да се под­ви­за­ват в ми­ло­­сър­дие и ду­хов­на прос­ве­та;

30. да взе­ма мер­ки за опаз­ва­не­то на пра­вос­лав­ни­те хрис­ти­я­ни от вли­я­ни­е­то на инос­лав­ни, ино­вер­ни и про­ти­во­ре­ли­ги­оз­ни про­па­ган­ди и за при­­би­ра­не в ло­но­то на Цър­к­ва­та всич­ки, от­к­ло­ни­ли се от нея;

31. да одоб­ря­ва  от­к­ри­ва­не­то на учи­ли­ща  за под­го­тов­ка на клир, цър­ков­нос­лу­жи­те­ли и ве­ро­у­чи­те­ли в съ­от­вет­с­т­вие със за­ко­но­да­тел­с­т­во­то; наз­на­ча­ва и увол­ня­ва учи­­те­ли­те и въз­пи­та­те­ли­те в учи­ли­ща­та, под­чи­не­ни на Светия Си­нод;

32. да от­к­ри­ва спе­ци­ал­ни об­ра­зо­ва­тел­ни кур­со­ве за све­ще­нос­лу­жи­те­ли и пр.;

33. да из­да­ва на­ред­би по из­дир­ва­не, съх­ра­ня­ва­не, опис­ва­не, при­би­ра­­не и изу­ча­ва­не цър­ков­ни­те ста­ри­ни и да под­дър­жа цър­ко­вен му­зей;

34. да разреша­ва при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на ено­рии от ед­на епар­хия към дру­­га;

35. да раз­ре­ша­ва, по пред­ло­же­ние на епар­хийс­ки­те мит­ро­по­ли­ти, от­к­ри­ва­нето на ено­рии с по-мал­ко от оп­ре­де­ле­ния брой пра­вос­лав­ни хрис­ти­я­ни;

36. да одоб­ря­ва от­к­ри­ва­не­то на но­ви епар­хийс­ки ма­нас­ти­ри;

37. да при­е­ма да­ре­ния и за­ве­ща­ния и да ги упот­ре­бя­ва за це­ли­те, за ко­и­то са пред­наз­на­че­ни;

38. да раз­ре­ша­ва, по пред­ло­же­ние на епар­хийс­кия мит­ро­по­лит, уч­ре­дя­ва­не­то и учас­ти­е­то в тър­гов­с­ки дру­жес­т­ва на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия и ней­ни­те по­де­ле­ния - мит­ро­по­лии, цър­к­ви и ма­нас­ти­ри; да раз­ре­ша­ва, по пред­ло­же­ние на епар­хийс­кия мит­ро­по­лит, уч­ре­дя­ва­не­то на вещ­но пра­во на  стро­еж до 50 го­ди­ни и вещ­но пра­во на пол­з­ва­не до 25 го­ди­ни вър­ху имо­ти, соб­с­т­ве­ност на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия и ней­ни­те по­де­ле­ния - мит­ро­по­ли­и­те, цър­к­ви­те и ма­нас­ти­ри­те.

Ре­ше­ни­я­та на Светия Си­нод се пуб­ли­ку­ват в „Цър­ко­вен вес­т­ник" в дву­сед­ми­чен срок от пос­та­но­вя­ва­не­то им;

39. да одоб­ря­ва ре­ше­ни­я­та на Вър­хов­ния цър­ко­вен съ­вет;

40. да оси­гу­ря­ва съг­лас­но ут­вър­де­ни­те бю­д­же­ти еже­ме­сеч­ни­те па­рич­ни въз­наг­раж­де­ния на ар­хи­е­ре­и­те, све­ще­нос­лу­жи­те­ли­те и слу­жи­те­ли­те в ад­ми­нис­т­ра­ци­я­та при Све­тия Си­нод;

41. при­е­ма бю­д­же­та на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия, ут­вър­ж­да­ва с ре­ше­ние бю­д­же­ти­те на мит­ро­по­ли­и­те, при­е­ма бю­д­же­ти­те на став­ро­пи­ги­ал­ни­те ма­нас­ти­ри, Пат­ри­ар­шес­кия ка­тед­ра­лен став­ро­пи­ги­ален храм-паметник „Св. Алек­сан­дър Нев­с­ки" и ду­хов­ни­те учи­ли­ща, как­то и на дру­гите мес­т­ни цър­ков­ни по­де­ле­ния на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия;

42. ут­вър­ж­да­ва ус­та­ви­те на фон­до­ве­те при Све­тия Си­нод и подчи­не­ни­те му уч­реж­де­ния; от­к­ри­ва но­ви та­ки­ва и ут­вър­ж­да­ва тех­ни­те ус­та­ви, ус­т­ройс­т­ве­ни пра­вил­ни­ци и бю­д­же­ти;

43. от­к­ри­ва, прог­ла­ся­ва и зак­ри­ва став­ро­пи­ги­ал­ни ма­нас­ти­ри;

44. сле­ди Све­тия Си­нод в на­ма­лен със­тав да уп­раж­ня­ва над­зор вър­ху цър­ков­ни­те по­де­ле­ния, ин­с­ти­ту­ти и сдру­же­ния и ре­ви­зи­ра чрез оп­ре­де­ле­ни от не­го ли­ца вся­ко цър­ков­но-ад­ми­нис­т­ра­тив­но по­де­ле­ние и уч­реж­де­ние;

45. да­ва съг­ла­сие за съз­да­ва­не на юри­ди­чес­ки ли­ца с нес­то­пан­с­ка цел за под­по­ма­га­не и по­пу­ля­ри­зи­ра­не на Бъл­гар­с­ката пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия в съ­от­вет­с­т­вие със Зако­на за ве­ро­из­по­ве­да­ни­я­та;

46. да прег­леж­да, одоб­ря­ва и пе­ча­та све­ти ан­ти­мин­си, да из­да­ва кръ­щел­ни и вен­чал­ни сви­де­тел­с­т­ва, цър­ков­ни мар­ки, при­ход­ни и раз­ход­ни об­раз­ци и други спо­ма­га­тел­ни до­ку­мен­ти;

47. да по­ла­га ста­ра­ния за из­г­раж­да­не и ук­ра­ся­ва­не на хра­мо­ве и па­рак­ли­си в из­точ­ноп­ра­вос­ла­вен стил; за за­паз­ва­не на из­точ­ноп­ра­вос­лав­на­та ико­но­пис от неп­ра­вос­лав­но вли­я­ние и из­раж­да­не да уреж­да ико­но­пи­сен и дър­во­рез­бен кон­т­рол; да из­да­ва ико­но­пис­ни ръ­ко­вод­с­т­ва и ер­ми­нии, прид­ру­же­ни с най-доб­ри­те об­раз­ци на пра­вос­лав­на­та ико­но­пис и ли­ко­ве­те на бъл­гар­с­ки­те свет­ци;

48. да се гри­жи за под­дър­жа­не и усъ­вър­шен­с­т­ва­не на пра­вос­лав­но­то цър­ков­но пе­ние;

49. да из­с­луш­ва из­ло­же­ни­я­та на епар­хийс­ки­те мит­ро­по­ли­ти и не­пос­редствено под­чи­не­ни­те му по­де­ле­ния, учреж­де­ния и ор­га­ни и да взе­ма не­об­хо­ди­ми­те мер­ки.

50. да ре­ша­ва при не­об­хо­ди­мост въп­ро­си от пра­во­мо­щи­я­та на Све­тия Си­нод в на­ма­лен със­тав.

 

Раз­дел ІІІ

ПРАВОМОЩИЯ НА СВЕТИЯ СИНОД В НАМАЛЕН СЪСТАВ

 

Чл. 59. Пра­во­мо­щи­я­та на Све­тия Си­нод в на­ма­лен със­тав са:

1. да одоб­ря­ва ре­ше­ни­я­та на епар­хийс­ки­те мит­ро­по­ли­ти и став­ро­пи­ги­ал­ни­те ма­нас­тир­с­ки уп­рав­ле­ния за ръ­ко­по­ло­же­ния;

2. да взе­ма ре­ше­ние за наз­на­ча­ва­не и увол­ня­ва­не на ра­бот­ни­ците и слу­жи­те­ли­те при Све­тия Си­нод;

3. да одоб­ря­ва ре­ше­ни­я­та на епар­хийс­ки­те мит­ро­по­ли­ти за пен­си­о­ни­ра­не на ено­рийс­ки­те све­ще­ни­ци;

4. сле­ди да се из­пъл­ня­ват ре­ше­ни­я­та на Све­тия Си­нод и Цър­ков­ния съ­бор точ­но и сво­ев­ре­мен­но;

5. да да­ва вся­ка го­ди­на из­ло­же­ние на Све­тия Си­нод за със­то­я­ни­е­то на де­ла­та в Цър­к­ва­та;

6. да из­ра­бот­ва мо­ти­ви­ра­ни про­ек­ти за от­мя­на, из­ме­не­ние на съ­щес­т­ву­ва­щи или за но­ви цър­ков­ни за­ко­но­по­ло­же­ния, на­ред­би и пра­ви­ла и да ги вна­ся за ут­вър­ж­да­ва­не в Све­тия Си­нод;

7. да об­ра­зу­ва ду­хов­но съ­деб­но след­с­т­вие про­тив про­ви­не­ни ду­хов­ни ли­ца;

8. да раз­ре­ша­ва спо­ро­ве за ком­пе­тен­ции меж­ду от­дел­ни цър­ков­ни влас­ти;

9. да по­мил­ва;

10. да уп­раж­ня­ва над­зор вър­ху си­но­дал­ни­те цър­ков­ни ин­с­ти­ту­ти и сдру­же­ния и да ги ре­ви­зи­ра чрез оп­ре­де­ле­ни от не­го ли­ца;

11. да ре­ви­зи­ра, ко­га­то на­ме­ри за не­об­хо­ди­мо, дей­ност­та на от­де­ли­те при кан­це­ла­ри­я­та на Све­тия Си­нод.

 

Раз­дел ІV

ЗАСЕДАНИЯ НА СВЕТИЯ СИНОД

 

Чл. 60. За­се­да­ни­я­та на Све­тия Си­нод в пъ­лен и на­ма­лен със­тав са за­кон­ни, кога­то при­със­т­ват по­ве­че от по­ло­ви­на­та им чле­но­ве и се пред­се­да­тел­с­т­ват от Бъл­гар­с­кия пат­ри­арх. При от­със­т­вие на Бъл­гар­с­кия пат­ри­арх за­се­да­ни­я­та се ръ­ко­во­дят от оп­ре­де­лен от не­го с пис­ме­на за­по­вед пред­се­да­тел­с­т­ващ, а при не­въз­мож­ност - Све­ти­ят Си­нод из­би­ра един от епар­хийс­ки­те мит­ро­по­ли­ти.

 

Чл. 61. Заседанията на Све­ти­я Си­нод се свик­ват ре­дов­но вся­ка го­ди­на през ме­сец юни и ме­сец но­ем­в­ри, а из­вън­ред­но - ко­га­то Бъл­гар­с­ки­ят пат­ри­арх или Све­тият Си­нод на­ме­рят то­ва за не­об­хо­ди­мо или ко­га­то се по­ис­ка от по­ве­че от по­­ло­ви­на­та епар­хийс­ки мит­ро­по­ли­ти.

 

Чл. 62. Свети­ят Си­нод в на­ма­лен със­тав за­се­да­ва, ко­га­то то­ва е не­об­хо­ди­мо.

 

Чл. 63. (1) За­се­да­ни­я­та на Светия Си­нод се про­веж­дат по оп­ре­де­лен дне­вен ред, кой­то се из­п­ра­ща на епар­хийс­ки­те мит­ро­по­ли­ти най-мал­ко три дни пре­ди за­се­да­ни­е­то.

(2) Ре­ше­ни­я­та се при­е­мат с мно­зин­с­т­во по­ве­че от по­ло­ви­на­та на всич­ки чле­но­ве на Светия Синод, ка­то при рав­ног­ла­сие над­де­ля­ва мне­ни­е­то, за ко­е­то е дал глас пред­се­да­те­лят.

(3) Въз­дър­жа­не от гла­су­ва­не не се до­пус­ка.

(4) Осо­бе­но мне­ние се до­пус­ка, ако бъ­де за­я­ве­но и обос­но­ва­но ус­т­но в за­се­да­ние и се пред­с­та­ви пис­ме­но до три дни след за­се­да­ни­е­то.

 

Чл. 64. В за­се­да­ни­я­та пра­во на по­чин има все­ки от чле­но­ве­те при ус­ло­ви­я­та и спаз­ва­не­то на Пра­вил­ни­ка за во­де­не на за­се­да­ни­я­та на Све­тия Си­нод.

 

Чл. 65. (1) Пред­се­да­те­лят от­к­ри­ва и зак­ри­ва за­се­да­ни­я­та. Той ги ръ­­ко­во­ди уч­ти­во и без­п­рис­т­рас­т­но и бди да се па­зи бла­го­чи­ние при ра­зис­к­ва­­ни­я­та. Съ­би­ра гла­со­ве­те по ре­да на стар­шин­с­т­во­то, ка­то за­поч­ва от най-млад­шия и обя­вя­ва ре­ше­ни­е­то.

(2) Стар­шин­с­т­во­то меж­ду мит­ро­по­ли­ти­те се оп­ре­де­ля от де­ня, ко­га­то мит­ро­по­ли­тът е ка­но­ни­чес­ки из­б­ран на епар­хийс­ка­та ка­тед­ра, ко­я­то той пред­с­тав­ля­ва.

 

Чл. 66. Чле­но­ве­те на Све­тия Си­нод са длъж­ни да се от­на­сят поч­ти­тел­но към пред­се­да­те­ля си, как­то и ед­ни към дру­ги. Те са длъж­ни да не се от­к­ло­ня­ват от за­дъл­же­ни­я­та си.

 

Чл. 67. Ко­га­то си­но­да­лен член се про­ви­ни в за­се­да­­ние: в об­ръ­ще­ни­я­та си не па­зи нуж­но­то бла­гоп­ри­ли­чие, от­к­ло­ня­ва се без­п­ри­чин­но от за­дъл­же­ни­я­та си, от­със­т­ва без при­чи­ни, приз­на­ти за ос­но­ва­тел­ни от Све­тия Си­нод, не па­зи ус­та­но­ве­ния ред в за­се­да­ни­я­та, пред­се­да­те­лят му пра­ви за­бе­леж­ка на­са­ме. Ако не се поправи, той му пра­ви за­бе­леж­ка в за­се­да­нието, а в кра­ен слу­чай  - вна­ся в Све­тия Си­нод пред­ло­же­ние за на­казва­не­то му.

 

Чл. 68. Ко­га­то Бъл­гар­с­ки­ят пат­ри­арх ка­то пред­се­да­тел на Све­тия Си­нод прег­ре­ши про­тив цър­ков­ни­те ка­но­ни и нас­то­я­щия Ус­тав, Све­ти­ят Си­нод чрез своя стар­ши член му пра­ви уч­ти­во под­се­ща­не да се поправи. В слу­чай, че не се поправи, подсещане му се пра­ви в за­се­да­ние на Све­тия Си­нод. Ако и след то­ва той не се поп­ра­ви, Све­ти­ят Си­нод взе­ма не­об­хо­ди­ми­те мер­ки, съг­лас­но цър­ков­ни­те ка­но­ни и нас­то­я­щия Ус­тав.

 

Чл. 69. (1) За вся­ко за­се­да­ние се во­ди про­то­кол, кой­то се впис­ва в про­то­кол­на­та кни­га и на след­ва­що­то за­се­да­ние се под­пис­ва от пред­се­да­те­ля и от всич­ки учас­т­ва­­ли в за­се­да­ни­е­то чле­но­ве, след ко­е­то реше­ни­я­та вли­зат в си­ла. Ре­ше­ни­я­та се пуб­ли­ку­ват в „Цър­ко­вен вес­т­ник".

(2) Ре­ше­ни­я­та на Све­тия Си­нод, ако не про­ти­во­ре­чат на дог­ма­ти­те и ка­но­ни­те на све­та­та Пра­вос­лав­на цър­к­ва, са окон­ча­тел­ни и за­дъл­жи­тел­ни за чле­но­ве­те, кли­ри­ци и ми­ря­ни, на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия.

(3) Из­пъл­не­ни­е­то на ре­ше­ни­я­та на Све­тия Си­нод се осъ­щес­т­вя­ва чрез ак­тив­на­та ро­ля на не­го­вия пред­се­да­тел и опе­ра­тив­но­то му вза­и­мо­дейс­т­вие с чле­но­ве­те на Све­тия Си­нод.

Раз­дел V

АДМИНИСТРАЦИЯ НА СВЕТИЯ СИНОД

 

Чл. 70. При Све­тия Си­нод има ад­ми­нис­т­ра­ция, със­та­вът и ус­т­ройс­т­во­то на ко­я­то се оп­ре­де­лят от Све­тия Си­нод.

 

Чл. 71. (1) Адми­нис­т­ра­ци­я­та на Све­тия Си­нод се ръ­ко­во­ди от Гла­вен сек­ре­тар, кой­то от­го­ва­ря за ней­на­та дей­ност и ред.

(2) Глав­ни­ят сек­ре­тар тряб­ва да бъ­де ду­хов­но ли­це с вис­ше бо­гос­лов­с­ко об­ра­зо­ва­ние и дос­та­тъч­на цър­ков­на под­го­тов­ка.

(3) На­чал­ник-от­де­лите при Све­тия Си­нод под­по­ма­гат глав­ния сек­ре­тар  от­нос­но де­ла­та на си­но­дал­на­та ад­ми­нис­т­ра­ция.

 

 

Гла­ва шес­та

ВЪР­ХО­ВЕН ЦЪР­КО­ВЕН СЪВЕТ

 

Раз­дел І

ВЪР­ХО­ВЕН ЦЪР­КО­ВЕН СЪВЕТ

 

Чл. 72. Вър­хов­ни­ят цър­ко­вен съ­вет при Све­тия Си­нод се със­тои от: пред­се­да­тел - епар­хийс­ки мит­ро­по­лит, член на Све­тия Си­нод, с най-мал­ко 5-го­диш­но мит­ро­по­лит­с­ко слу­же­ние, из­би­ран от Све­тия Си­нод; два­ма ду­хов­ни­ци и два­ма ми­ря­ни - пос­то­ян­ни чле­но­ве, и по два­ма до­пъл­ни­тел­ни.

 

Чл. 73. (1) Кан­ди­да­тът за член на Вър­хов­ния цър­ко­вен съ­вет при Све­тия Си­нод, кли­рик или ми­ря­нин, тряб­ва да има:

1. ка­чес­т­ва­та на из­би­ра­ем за член на Цър­ков­ния съ­бор  по чл. 20;

2. вис­ше об­­­ра­зо­ва­ние.

(2) Не мо­же да бъ­де член на Вър­хов­ния цър­ко­вен съ­вет ли­це, ко­е­то е:

1. съп­руг или род­ни­на по пра­ва ли­ния без ог­ра­ни­че­ния в сте­пе­ни­те, по съребре­на ли­ния или по сва­тов­с­т­во до тре­та сте­пен  с друг член на Вър­хов­ния цър­ко­вен съ­вет, с член на Све­тия Си­нод или със служител в администрацията на Светия Синод;

2. слу­жи­тел в ад­ми­нис­т­ра­ци­я­та на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия и ней­ни­те по­де­ле­ния;

3. би­ло обя­ве­но в не­със­то­я­тел­ност или е би­ло член на уп­ра­вителен ор­ган на тър­гов­с­ко дру­жес­т­во, прек­ра­те­но по­ра­ди не­със­то­я­тел­ност.

 

Чл. 74. Пред­се­да­те­лят и чле­но­ве­те на Вър­хов­ния цър­ко­вен съ­вет при Све­тия Си­нод се из­­­би­рат от Све­тия Си­нод за че­ти­ри­го­ди­шен пе­ри­од. Тех­ни­ят ман­дат мо­же да бъ­де прек­ра­тен пред­с­роч­но по ре­ше­ние на Светия Си­нод.

 

 

Раз­дел ІІ

ПРАВОМОЩИЯ И ЗАСЕДАНИЯ НА

ВЪРХОВНИЯ ЦЪРКОВЕН СЪВЕТ

 

Чл. 75. (1) Вър­хов­ни­ят цър­ко­вен съ­вет при Све­тия Си­нод про­ве­ря­ва бю­д­же­ти­те и от­че­ти­те на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия, мит­ро­по­ли­и­те, став­ро­пи­ги­ал­ни­те ма­нас­ти­ри, Пат­ри­ар­шес­кия катедрален став­ро­пи­ги­а­лен храм-паметник „Св. Алек­сан­дър Нев­с­ки", ду­хов­ни­те учи­ли­ща и ги пред­с­та­вя за ут­вър­ж­да­ва­не от Све­тия Си­нод.

(2) Вър­хов­ни­ят цър­ко­вен съ­вет про­уч­ва въп­ро­си, въз­ло­же­ни му от Све­тия Си­нод и ги док­лад­ва.

 

Чл. 76. Ре­ше­нията на Вър­хов­ния цър­ко­вен съ­вет се одоб­ря­ват с ре­ше­ние на Светия Си­нод.

 

Чл. 77. За­се­да­ни­я­та на Вър­хов­ния цър­ко­вен съ­вет са за­кон­ни, ко­га­­то в тях взе­мат учас­тие пред­се­да­те­лят и най-мал­ко по­ло­ви­на­та от чле­но­ве­те му.

 

Чл. 78. Пред­се­да­те­лят от­к­ри­ва, ръ­ко­во­ди и зак­ри­ва за­се­да­ни­я­та. При съ­би­ра­не на гла­со­ве­те, той за­поч­ва от най-мла­дия и кон­с­та­ти­ра ре­ше­ни­е­то.

 

Чл. 79. (1) Ре­ше­ни­я­та се взе­мат с мно­зин­с­т­во по­ве­че от по­ло­ви­на­та от всич­ки чле­­но­ве. В слу­чай на рав­ног­ла­сие над­де­ля­ва гла­сът на пред­се­да­те­ля.

(2) Въз­дър­жа­не от гла­су­ва­не не се до­пус­ка.

 

Чл. 80. (1) За за­се­да­ни­я­та на Вър­хов­ния цър­ко­вен съ­вет се во­дят про­то­ко­ли, ко­и­то след одоб­ре­ни­е­то им в за­се­да­ние се под­пис­ват от пред­­­се­да­те­ля и чле­но­ве­те.

(2) Член­с­т­во­то във Вър­хов­ния цър­ко­вен съ­вет се прек­ра­тя­ва при три пос­ле­до­ва­тел­ни, приз­на­ти за не­ос­но­ва­тел­ни от­със­т­вия, сис­тем­но не­из­пъл­не­ние на за­дъл­же­ни­я­та, ло­би­ра­не за оп­ре­де­ле­ни ико­но­ми­чес­ки субекти и ин­те­ре­си, об­ла­го­де­тел­с­т­ва­не на ли­ца и тър­гов­ци.

 

 

Гла­ва сед­ма

ЕПАР­ХИЙС­КИ МИТ­РО­ПО­ЛИТ

 

Раз­дел І

ЕПАР­ХИЙС­КИ МИТ­РО­ПО­ЛИТ

 

Чл. 81. (1) Епар­хийс­ки­ят мит­ро­по­лит ка­то апос­тол­с­ки при­ем­ник има ду­хов­на­та, цър­ков­на­та и ад­ми­нис­т­ра­тив­на­та власт в епар­хи­я­та. Той има ця­ла­та пъл­но­та на йе­рар­хи­чес­ка­та власт в де­ла­та на вя­ра­та и нрав­с­т­ве­ност­та, све­ще­но­дейс­т­ви­е­то и пас­тир­с­ка­та гри­жа.

(2) Епар­хийс­ки­ят мит­ро­по­лит уп­рав­ля­ва епар­хи­я­та си съг­лас­но раз­по­ред­би­те на све­ще­ни­те ка­но­ни на Пра­вос­лав­на­та цър­к­ва, нас­то­я­щия Ус­тав и ре­ше­ни­я­та на Све­тия Си­нод.

(3) На епар­хийс­кия мит­ро­по­лит при­над­ле­жи пра­во­то на ини­ци­а­ти­ва и ръ­ко­вод­с­т­во във всич­ки об­лас­ти на епар­хийс­кия жи­вот.

(4) Чрез епар­хийс­кия мит­ро­по­лит се осъ­щес­т­вя­ва един­с­т­во­то на пра­вос­лав­ни­те хрис­ти­я­ни и кли­ра от епар­хи­я­та с Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия.

(5) В осъ­щес­т­вя­ва­не­то на сво­я­та дей­ност епар­хийс­ки­ят мит­ро­по­лит се под­по­ма­га от Епар­хийс­кия съ­вет.

(6) Епар­хийс­ки­ят мит­ро­по­лит пред­с­тав­ля­ва мит­ро­по­ли­я­та.

 

Чл. 82. (1) Слу­же­ни­е­то на мит­ро­по­ли­та е по­жиз­не­но.

(2) Пре­мес­т­ва­не на ми­­т­ро­по­лит от ед­на епар­хия в дру­га е заб­ра­не­но.

(3) Ко­га­то мит­ро­по­лит по соб­с­т­ве­но же­ла­ние и по при­чи­ни, до­пус­ти­ми от цър­ков­ни­те ка­но­ни, бъ­де ос­во­бо­ден от длъж­ност, той но­си тит­ла­та „бивш". Све­ти­ят Си­нод му оси­гу­ря­ва ус­ло­вия за жи­вот, от­го­ва­ря­щи на ви­со­та­та на пре­диш­но­то му слу­же­ние.

(4) Ко­га­то по­ра­ди не­из­ле­чи­ма бо­лест епар­хийс­кият мит­ро­по­лит не мо­же да из­пъл­ня­ва слу­же­ни­е­то си, Све­тият Си­нод наз­на­ча­ва епис­коп за уп­рав­ля­ващ епар­хи­я­та. Той има пра­вата и за­дъл­же­нията на епар­хийс­ки мит­ро­по­лит. Уп­рав­ля­ва­щи­ят епар­хи­я­та епис­коп при бо­гос­лу­жеб­но чи­но­пос­ле­до­ва­ние по­ме­на­ва епар­хийс­кия мит­ро­по­лит.

 

Раз­дел ІІ

ИЗБИРАНЕ НА ЕПАРХИЙСКИ МИТРОПОЛИТ

 

Чл. 83. (1) Све­ти­ят Си­нод оп­ре­де­ля ли­ца­та, дос­той­ни за епис­коп­с­ки чин.

(2) Кан­ди­да­тът за епис­коп­с­ки чин тряб­ва да има след­ни­те ка­чес­т­ва:

1. да е член на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва;

2. да се от­ли­ча­ва с пра­вил­ни мис­ли вър­ху пра­вос­лав­на­та вя­ра и точ­но спаз­ва­не на ус­та­но­ве­ния от Цър­к­ва­та ред, със здрав ра­зум, доб­ро­де­те­лен и бла­го­чес­тив жи­вот;

3. да бъ­де кли­рик от чер­но­то ду­хо­вен­с­т­во, да е жи­вял в ма­нас­тир по­не три го­ди­ни, да е дал мо­на­шес­ки обе­ти и да е ук­ра­сен с мо­на­шес­ки доб­ро­де­те­ли;

4. да има вис­ше пра­вос­лав­но бо­гос­лов­с­ко об­ра­зо­ва­ние и да е прос­лу­жил в кли­ра най-мал­ко 10 го­ди­ни;

5. да е на­вър­шил 35 го­ди­ни и да не е по-въз­рас­тен от 70 го­ди­ни;

6. да не е осъж­дан от цър­ко­вен съд.

 

Чл. 84. (1) Ко­га­то ов­до­вее или се ова­кан­ти епар­хия, Епар­хийс­ки­ят съ­вет из­вес­тя­ва пис­ме­но Све­тия Синод, кой­то наз­на­ча­ва епар­хийс­ки мит­ро­по­лит за на­мес­т­ник на ов­до­ве­лия или ова­кан­тен прес­тол.

(2) На­мес­т­ни­кът на ов­до­ве­лия или ова­кан­тен прес­тол про­веж­да из­бор за мит­ро­по­лит и уп­рав­ля­ва епар­хи­я­та, до­ка­то но­во­из­б­ра­ни­ят встъ­пи в длъж­ност.

 

Чл. 85. (1) Све­ти­ят Си­нод със­та­вя из­меж­ду ли­ца с епис­коп­с­ки чин листа на кан­ди­да­ти­те за мит­ро­по­лит­с­кия из­бор.

(2) На­­мес­т­ни­кът на ов­до­вя­ла­та или ова­кан­те­на епар­хия с Епар­хийс­кия съ­вет из­п­ра­ща с ок­ръж­но пис­мо до всич­ки епар­хийс­ки из­би­ра­те­ли пре­пис от листата и ги при­кан­ва да бъ­дат в се­да­лищ­ния град на епар­хи­я­та в тре­та­та света не­де­ля от из­да­ва­не­то на ок­ръж­но­то, за из­би­ра­не на мит­ро­по­лит.

(3) На­мес­т­ни­кът уве­до­мя­ва кан­ди­да­­ти­те, ко­и­то жи­ве­ят в епар­хи­я­та, че са впи­са­ни в листата и са длъж­ни да на­пус­нат пре­де­ли­те й  до де­ня на из­бо­ра.

 

Чл. 86. (1) В оп­ре­де­ле­на­та не­де­ля, след света­та Бо­жес­т­ве­на ли­тур­гия, епар­хийс­ки­те из­би­ра­те­ли се съ­би­рат в мит­ро­по­лит­с­кия дом. Про­ве­ря­ват се пъл­но­мо­щи­я­та на де­ле­га­ти­те и на­мес­т­ни­­кът прог­ла­ся­ва съб­ра­ни­е­то за от­к­ри­то при при­със­т­вие на две тре­ти от всич­ки из­би­ра­те­ли.

(2) Кога­то не се съ­бе­ре изис­ку­е­ми­ят кво­рум по ал. 1, избо­рът се от­ла­га с един час, след ко­е­то се про­веж­да при при­със­т­вие на по­ве­че от по­ло­ви­на­та от всич­ки из­би­ра­те­ли. Ко­га­то не се събе­ре и то­зи кво­рум, се оп­ре­де­ля да­та за нов из­бор.

 

Чл. 87. (1) След усър­д­на към Бо­га мо­лит­ва на­мес­т­ни­кът обя­вя­ва име­на­та на дос­той­ни­те кан­ди­да­ти, оп­ре­де­ле­ни от Све­тия Си­нод в из­би­ра­тел­на­та лис­та.

(2) Гла­со­по­да­ва­не­то е тай­но, с бю­ле­ти­на, в ко­я­то са вклю­че­ни име­на­та на ли­ца­та от из­би­ра­тел­на­та лис­та. Из­бо­рът се из­вър­ш­ва чрез заг­раж­да­не на две от име­на­та.

(3) Бюле­ти­на­та е не­дейс­т­ви­тел­на, ко­га­то не са спа­зе­ни изис­к­ва­ни­я­та по ал. 2.

(4) За из­б­ра­ни се обя­вя­ват два­ма­та кан­ди­да­ти, по­лу­чи­ли гла­со­ве­те на по­ве­че от по­ло­ви­на­та от присъстващите из­би­ра­те­ли.

(5) Ко­га­то ни­кой от кан­ди­да­ти­те не по­лу­чи мно­зин­с­т­вото по ал. 4 или мно­зин­с­т­во е по­лу­чил един от кан­ди­да­ти­те, гла­су­ва­не­то се пов­та­ря до по­лу­ча­ва­не­то на изиску­е­мо­то мно­зин­с­т­во за два­ма­та или за еди­ния от кан­ди­да­ти­те.

(6) Ко­га­то кан­ди­да­ти­те по­лу­чат ра­вен брой гла­со­ве, гла­су­ва­не­то се пов­та­ря.

 

Чл. 88. (1) За ста­на­лия из­бор се със­та­вя про­то­кол, кой­то се впис­ва в про­то­кол­на­та кни­га на Епар­хийс­кия съ­вет, под­пис­ва се от присъстващите из­би­ра­те­ли и се пот­вър­ж­да­ва от на­мес­т­ни­ка с под­пис и пе­ча­та на Епар­хийс­кия съ­вет.

(2) Про­то­кол по ал. 1, под­пи­сан от на­мес­т­ни­ка и при­със­т­ва­щи­те из­би­ра­те­ли, се из­п­ра­ща до Светия Си­нод за про­из­на­ся­не.

Чл. 89. (1) Все­ки учас­т­ник в из­бо­ра има пра­во да по­да­де жал­ба по ре­дов­ност­та на из­бо­ра в трид­не­вен срок от да­та­та на про­веж­да­не­то му.

(2) Све­ти­ят Си­нод се про­из­на­ся с мо­ти­ви­ра­но ре­ше­ние в трид­не­вен срок от по­лу­ча­ва­нето на жал­ба­та. Той мо­же да пот­вър­ди из­бо­ра или да го ка­си­ра. Ре­ше­ни­е­то на Све­тия Си­нод е окон­ча­тел­но.

(3) Ко­га­то из­бо­рът бъ­де ка­си­ран по ре­да на ал. 2, се про­веж­да нов из­бор.

 

Чл. 90. (1) Све­ти­ят Си­нод след одобрени­е­то на епар­хийс­кия из­бор, в пър­ва­та света не­де­ля в хра­ма след прис­той­на към Бо­га мо­лит­ва и в при­­със­т­ви­е­то на на­ро­да, с мно­зин­с­т­во по­ве­че от по­ло­ви­на­та от чле­но­ве­те си из­би­ра ка­но­ни­чес­ки за мит­ро­по­лит на ов­до­вя­ла­та или ова­кан­те­на епар­хия един от два­ма­та из­б­ра­ни кан­ди­да­ти.

(2) За из­вър­ше­ния из­бор се със­та­вя Акт, кой­то се впис­ва в кон­ди­ка­та на Све­тия Си­нод и се под­пис­ва от Бъл­гар­с­кия пат­ри­арх и чле­но­ве­те на Све­тия Си­нод.

(3) Ек­зем­п­ляр от Ак­та се предос­та­вя на но­во­из­б­ра­ния епархийски мит­ро­по­лит.

 

Чл. 91. (1) Но­во­из­б­ра­ни­ят епар­хийс­ки мит­ро­по­лит встъп­ва в пра­ва­та си в де­ня, в кой­то Све­ти­ят Си­нод му съ­об­щи, че е ка­но­ни­чес­ки из­б­ран.

(2) Но­во­из­б­ра­ни­ят епар­хийс­ки мит­ро­по­лит се пред­­­с­та­вя на Бъл­гар­с­кия пат­ри­арх и за­ми­на­ва за епар­хи­я­та си.

(3) Све­ти­ят Си­нод пре­по­­ръч­ва но­во­из­б­ра­ния епар­хийс­ки мит­ро­по­лит на пас­т­во­то му със си­но­дал­но пис­мо, ко­е­то се про­чи­та във всич­ки цър­к­ви на епар­хи­я­та.

 

Чл. 92. (1) Мит­ро­по­ли­ти­те на  бъл­гар­с­ки­те епар­хии из­вън пре­де­ли­те на Бъл­га­рия се из­би­рат по ре­да на ут­вър­де­ните от Све­тия Си­нод ус­та­ви на епар­хиите.

(2) За не­у­ре­де­ни­те слу­чаи в ус­та­ви­те по ал. 1 се при­ла­гат раз­по­ред­би­те на нас­то­я­щия Ус­тав.

 

Чл. 93. Ов­до­вя­ла или ова­кан­те­на епар­хия не тряб­ва да ос­та­ва по­ве­че от три ме­се­ца без ка­но­ни­чес­ки мит­ро­по­лит спо­ред цър­ков­ни­те пра­ви­ла.

 

Чл. 94. (1) Епис­коп без епар­хия не се ръ­ко­по­ла­га.

(2) Све­ти­ят Си­нод мо­же да ръ­ко­по­ло­жи епис­ко­пи за по­мощ­ни­ци на Бъл­гар­с­кия пат­ри­арх  ка­то пред­с­то­я­тел на Българската православна църква и Со­фийс­ки мит­ро­по­лит, как­то и за по­мощ­ник на прес­та­рял или за­бо­лял мит­ро­по­лит.  По ис­ка­не на мит­ро­по­лит и по пре­цен­ка на  Све­тия Си­нод при не­об­хо­ди­мост за Цър­к­ва­та Све­ти­ят Си­нод по из­к­лю­че­ние мо­же да ръ­ко­по­ло­жи епис­коп.

(3) Ви­кар­ни­ят епис­коп при бо­гос­лу­же­нията  под­по­ма­га  епар­хийс­кия мит­ро­по­лит.         

(4) В ад­ми­нис­т­ра­тив­на­та и сто­пан­с­ка­та об­ласт ви­кар­ни­ят епис­коп уп­раж­ня­ва пра­во­мо­щи­я­та, ко­и­то са му въз­ло­же­ни с пис­ме­на за­по­вед или из­рич­но  упъл­но­мо­ща­ва­не от епар­хийс­кия мит­ро­по­лит.

 

Раз­дел ІІІ

ПРАВОМОЩИЯ НА ЕПАРХИЙСКИЯ МИТРОПОЛИТ

 

Чл. 95. Пра­во­мо­щи­я­та на епар­хийс­кия мит­ро­по­лит са:

1. да бъ­де де­лом и сло­вом учи­тел и нас­тав­ник на кли­ра и на­ро­да в епар­хи­я­та;

2. да бра­ни, от­с­то­я­ва, под­дър­жа и раз­п­рос­т­ра­ня­ва пра­вос­лав­на­та вя­ра меж­ду  пас­т­во­то си;

3. да бди, ре­дов­но и пра­вил­но да се про­по­вяд­ва от кли­ра и да се взе­­мат мер­ки за ду­хов­но­то прос­ве­ще­ние на хрис­ти­я­ни­те;

4. да по­у­ча­ва и нас­тав­ля­ва пис­ме­но и ус­т­но кли­ра и хрис­ти­я­ни­те в бла­го­чес­тие и нрав­с­т­ве­на чис­то­та;

5. да уве­ща­ва и на­сър­ча­ва кли­ра и хрис­ти­я­ни­те да бъ­дат ми­лос­ти­ви и бла­гот­во­ри­тел­ни към все­ки нуж­да­ещ се;

6. да бди за пра­вил­но­то, ед­но­об­раз­но и ре­дов­но из­вър­ш­ва­не на бо­гос­лу­­же­ни­е­то и за под­дър­жа­не­то на цър­ков­но­то бла­го­ле­пие, ка­то се гри­жи и за по­доб­ре­ние на пра­вос­лав­но­то цър­ков­но пе­ние;

7. да нас­то­я­ва и да да­ва бла­гос­ло­ве­ние за въз­ди­га­не или поп­ра­вя­не  на цър­к­ви, па­рак­ли­си и ма­нас­ти­ри и да бди те да бъ­дат съг­раж­да­ни и ук­ра­­ся­ва­ни в пра­вос­лав­но-цър­ко­вен стил, ка­то се ста­ра­ят и да се за­паз­ват цър­­­ков­ни­те ста­ри­ни;

8. да ос­ве­ща­ва цър­к­ви и ма­нас­ти­ри, пос­т­ро­е­ни вър­ху те­ре­ни, соб­с­т­ве­ност на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия или ко­га­то в ней­на пол­за е уч­ре­де­но без­с­роч­но пра­во на стро­еж;

9. да нас­то­я­ва цър­к­вите и ма­нас­ти­рите да бъ­дат снаб­де­ни с цър­ков­ни одеж­ди, бо­гос­лу­жеб­ни кни­ги, ико­ни в пра­вос­ла­вен стил и други при­над­леж­нос­ти, пот­реб­­­ни за бо­гос­лу­же­ни­е­то, и да се па­зи в чис­то­та и ред;

10. да из­вър­ш­ва пос­т­ри­же­ния на чет­ци и пев­ци, мо­на­си и мо­на­хи­ни, да ръ­ко­по­ла­га дос­той­ни мъ­же за ено­рийс­ки, ма­нас­тир­с­ки и дру­ги све­ще­нос­лу­жи­те­ли и да из­да­ва за­по­ве­ди за наз­на­ча­ва­не­то и ос­во­бож­да­ва­не­то им;

11. да наз­на­ча­ва и ос­во­бож­да­ва ар­хи­е­рейс­ки на­мес­т­ни­ци, игу­ме­ни и дру­ги све­ще­ни­ци на спе­ци­ал­ни длъж­нос­ти;

12. да по­се­ща­ва по­не вед­нъж в го­ди­на­та гра­до­ве­те в епар­хи­я­та си, а се­ла­та - ко­га­то му е въз­мож­но, за прег­лед на цър­к­ви­те и за не­пос­ред­с­т­ве­но пас­тир­с­ко въз­дейс­т­вие вър­ху кли­ра и пас­т­во­то;

13. да из­п­ра­ща про­то­син­ге­ла и дру­ги длъж­нос­т­ни ли­ца да ре­ви­зи­рат епар­хийс­ки­те уч­реж­де­ния, ма­нас­ти­ри и цър­к­ви и слу­жеб­на­та дей­ност на кли­ра, ар­хи­е­рейс­ки­те на­мес­т­ни­ци и игу­ме­ни или да из­пъл­ня­ват дру­ги слу­­жеб­ни по­ръ­че­ния, след ко­е­то да да­ват пис­мен от­чет;

14.  да  има  вър­хов­но­то   по­пе­че­ние  и ръ­ко­вод­с­т­во в  зад­руж­на­та цър­ков­на дей­ност на кли­ра в епар­хи­я­та и да свик­ва по­не един път в го­ди­на­та ду­хо­вен­с­т­во­то на око­лийс­ки или епар­хийс­ки съб­ра­ния за раз­­­г­леж­да­не и ор­га­ни­зи­ра­не на пас­тир­с­ка­та дей­ност на кли­ра;

15. да пред­с­та­вя през ме­сец ап­рил на вся­ка тре­та го­ди­на из­­­ло­же­ние пред Све­тия Си­нод  за епар­хийс­ко­то си слу­же­ние и дей­ност и със­то­я­ни­е­то на епар­хи­я­та;

16. да при­е­ма да­ре­ния и за­ве­ща­ния за мит­ро­по­ли­я­та и да ги уп­рав­­­ля­ва и упот­ре­бя­ва, чрез Епар­хийс­кия съ­вет, за це­ли­те, за ко­и­то са пред­­­наз­на­че­ни;

17. мо­же да за­веж­да съ­деб­ни де­ла от­нос­но вещ­ни пра­ва вър­ху нед­ви­жи­ми имо­ти в ин­те­рес на цър­к­ви и епар­хийс­ки ма­нас­ти­ри, как­то и да взема учас­тие в та­ки­ва де­ла;

18. да пов­ди­га слу­жеб­но ду­хов­но-съ­деб­но прес­лед­ва­не про­тив про­ви­не­ни кли­ри­ци и хрис­ти­я­ни в епар­хи­я­та си и в слу­чай на теж­ки и пре­диз­вик­­­ва­щи об­ща съб­ла­зън про­ви­не­ния; по оп­ре­де­ле­ние на Епар­хийс­кия съ­вет  вре­мен­но да от­с­т­ра­ня­ва об­ви­ня­е­ми­те от цър­ков­ни длъж­нос­ти, ако те за­е­­мат та­ки­ва, до­ка­то се из­да­де при­съ­да и тя вле­зе в за­кон­на си­ла. В тези слу­чаи на цър­ков­но-наказателното де­ло се да­ва спеш­ност;

19. оте­чес­ки да уве­ща­ва про­ви­ни­ли се кли­ри­ци и ко­га­то по­ра­ди ес­тес­т­во­то на про­ви­не­ни­е­то и за из­бяг­ва­не на об­ща съб­ла­зън е пот­реб­но не­пос­ред­с­т­ве­но и бър­зо ар­хи­е­рейс­ко въз­дейс­т­вие, да на­ла­га ар­гос, ка­то ги ли­ша­ва от све­ще­нос­лу­же­ние за не по­ве­че от 15 дни; на­ла­га­ни­ят ар­гос не се впис­ва в прос­луж­ни­те спи­съ­ци; про­тив ар­гос­ва­не­то мо­же да се по­да­де жал­ба пред Све­тия Си­нод, ко­е­то не спи­ра из­пъл­не­ни­е­то на на­ка­за­ни­е­то;

20. да вна­ся в Епар­хийс­кия съ­вет за раз­г­леж­да­не пред­ва­ри­тел­но под­гот­вен бю­д­жет и всич­ки оне­зи въп­ро­си, по ко­и­то ис­ка да има мне­ни­е­то на съ­ве­та. За фи­нан­со­во-па­рич­ни опе­ра­ции със сред­с­т­ва на епар­хи­я­та за­дъл­жи­тел­но да взе­ма ре­ше­ние с чле­но­ве­те на Епар­хийс­кия съ­вет;

21. да се от­на­ся до Све­тия Си­нод за окон­ча­тел­но про­из­на­ся­не по ре­ше­­ния или пос­та­нов­ле­ния на Епар­хийс­кия съ­вет, които не на­ми­ра за за­кон­но и по­лез­но да ут­вър­ди или одоб­ри;

22. да из­пъл­ня­ва раз­по­реж­да­ни­я­та на Све­тия Си­нод и да осъ­щес­т­вя­ва над­зор за из­пъл­не­ни­е­то на ре­ше­ни­я­та от ор­га­ни­те, ко­и­то са под не­го­во ръ­ко­вод­с­т­во и кон­т­рол;

23. да ис­ка от­пуск от Бъл­гар­с­кия пат­ри­арх за от­със­т­вие от епар­хи­я­та си за по­ве­­че от 15 дни и съг­ла­сие на епар­хийс­кия мит­ро­по­лит, в чи­я­то епар­хия ис­ка да оти­де;

24. да из­вър­ш­ва всич­ко, пред­ви­де­но за не­го от цър­ков­ни­те пра­ви­ла и нас­то­я­щия Ус­тав.

 

Раз­дел ІV

АДМИНИСТРАЦИЯ НА МИТРОПОЛИЯТА

 

Чл. 96. (1) Мит­ро­по­ли­я­та е юри­ди­чес­ко ли­це, чи­и­то чле­но­ве са цър­к­ви­те и ма­нас­ти­ри­те ка­то мес­т­ни по­де­ле­ния в ди­о­це­за на съ­от­вет­на­та епар­хия. Те са не­от­де­ли­ма част от нея.

(2) На­и­ме­но­ва­ни­е­то на мит­ро­по­ли­я­та ка­то юри­ди­чес­ко ли­це е на­и­ме­но­ва­ни­е­то на съ­от­вет­на­та епар­хия по чл. 3 и чл. 4.

(3) Мит­ро­по­ли­я­та се уп­рав­ля­ва и пред­с­тав­ля­ва от епар­хийс­кия мит­ро­по­лит.

 

Чл. 97. (1) При вся­ка мит­ро­по­лия има про­то­син­гел, кой­то се наз­на­ча­ва от епар­хийс­кия мит­ро­по­лит и се ут­вър­ж­да­ва от Све­тия Си­нод.

(2) За про­то­син­гел се наз­на­ча­ва ду­хов­но ли­це с вис­ше бо­гос­лов­с­ко об­ра­зо­ва­ние и с ка­чес­т­ва, пред­ви­де­ни в  чл. 102, т. 4.

(3) Про­то­син­ге­лът е по­мощ­ник на мит­ро­по­ли­та в уп­рав­ле­ни­е­то на епар­­­хи­я­та и се на­ми­ра под не­го­во пря­ко и не­пос­ред­с­т­ве­но ръ­ко­вод­с­т­во, за­­мес­т­ва го при не­го­во от­със­т­вие спо­ред из­рич­ни­те му ука­за­ния. Протосин­ге­лът по­лу­ча­ва за­­п­ла­та по епар­хийс­кия бю­д­жет.

(4) При вся­ка мит­ро­по­лия има епар­хийс­ки над­зор­ник, кой­то е ду­хов­но ли­це най-мал­ко със сред­но бо­гос­лов­с­ко об­ра­зо­ва­ние.

 

Чл. 98. (1) При вся­ка мит­ро­по­лия има ад­ми­нис­т­ра­ция, ко­я­то е ад­ми­нис­т­ра­ция на епар­хийс­кия  мит­ро­по­лит и Епар­хийс­кия съ­вет.

(2) Ад­ми­нис­т­ра­ци­я­та на мит­ро­по­ли­я­та се със­тои от:

1. сек­ре­тар, кой­то ръ­ко­во­ди ад­ми­нис­т­ра­ци­я­та и от­го­ва­ря за ре­да в нея;

2. слу­жи­те­ли и  спе­ци­а­лис­ти в съ­от­ветните дей­нос­ти, оп­ре­де­ле­ни по щат.

 

Чл. 99. (1) Сек­ре­та­рят на мит­ро­по­ли­я­та е ли­це с вис­ше бо­гос­лов­с­ко об­ра­зо­ва­ние. Слу­жи­те­ли­те в ад­ми­нис­т­ра­ци­я­та са с об­ра­зо­ва­ние, изис­к­ва­но за съ­от­вет­на­та длъж­ност.

(2) Ли­ца­та в ад­ми­нис­т­ра­ци­я­та при мит­ро­по­ли­я­та и ар­хи­е­рейс­ки­те на­мес­т­ни­чес­т­ва се наз­на­ча­ват от епар­хийс­кия мит­ро­по­лит.

 

Чл. 100. Пис­ма­та, мол­би­те и дру­ги­те кни­жа по де­ла, под­ле­жа­щи на раз­г­леж­да­не от Епар­хийс­кия съ­вет, се по­да­ват до епар­хийс­кия мит­ро­по­лит, кой­то ги ре­зо­ли­ра за раз­г­леж­да­не.

 

 

Гла­ва ос­ма

ЕПАР­ХИЙС­КИ ИЗ­БИ­РА­ТЕ­ЛИ

 

Чл. 101. (1) Вся­ка епар­хия има свои ду­хов­ни и мир­с­ки из­би­ра­те­ли - по 6 от вся­ка ду­хов­на око­лия. Три­ма от тях са кли­ри­ци и три­ма - ми­ря­ни.

(2) Епар­хийс­ки­те из­би­ра­те­ли из­би­рат: епар­хийс­ки­те пред­с­та­ви­те­ли при из­бо­ра на Бъл­гар­с­кия пат­ри­арх, чле­но­ве­те на Цър­ков­ния съ­бор, мит­ро­по­ли­та на епар­хи­я­та и чле­но­ве­те на Епар­хийс­кия съ­вет.

(3) Епар­хийс­ки­те из­би­ра­те­ли се из­би­рат за срок от че­ти­ри го­ди­ни.

 

Чл. 102. Кли­рик мо­же да бъ­де из­б­ран за епар­хийс­ки из­би­ра­тел при след­ни­те ус­ло­вия:

1. да е кли­рик на епар­хи­я­та;

2. да е на въз­раст не по-мал­ко от 30 го­ди­ни;

3. да не е ли­шен по ре­ше­ние на цър­ко­вен съд от цър­ков­ни пра­ва;

4. да е поз­нат с точ­но­то из­пъл­не­ние на цър­ков­но-слу­жеб­ни­те си за­дъл­же­ния, опит­ност, при­ме­рен жи­вот и прав­до­лю­бие.

 

Чл. 103. Ми­ря­нин мо­же да бъ­де из­б­ран за епар­хийс­ки из­би­ра­тел при след­ни­те ус­ло­вия:

1. да има ка­чес­т­ва­та на из­би­ра­ем за цър­ко­вен нас­то­я­тел по чл. 142;

2. да има най-мал­ко сред­но об­ра­зо­ва­ние;

3. да е член на ено­рия в епар­хи­я­та;

4. да не е осъж­дан за престъп­ле­ния от общ ха­рак­тер или  за цър­ков­ни про­ви­не­ния и прос­тъп­ки -  от цър­ко­вен съд.

 

Чл. 104. Три ме­се­ца пре­ди да изтече че­ти­ри­го­диш­ни­ят пе­ри­од на дей­ност на епар­хий­­с­ки­те из­би­ра­те­ли, Светият Синод при­кан­ва епар­хийс­ки­те мит­ро­по­ли­ти да нас­ро­чат но­ви из­бо­ри.

 

Чл. 105. (1) Епар­хийс­ки­ят мит­ро­по­лит лич­но или чрез определено от не­го с писмена заповед ду­хов­но лице след по­лу­ча­ва­не на си­но­дал­на­та по­ка­на раз­по­реж­да на вся­ко цър­ков­но нас­то­я­тел­с­т­во в епар­­­хи­я­та да из­бе­ре от своя със­тав по един пред­с­та­ви­тел.

(2) Из­б­ра­ни­те пред­с­та­ви­те­ли, снаб­де­ни с из­би­ра­тел­ни пис­ма, под­пи­са­ни от пред­се­да­те­ля и цър­ков­ни­те нас­то­я­те­ли и под­пе­ча­та­ни с цър­ков­ни­те пе­ча­ти, се съ­би­рат в се­да­ли­ще­то на ду­хов­на­та око­лия в тре­та­та света не­де­ля след раз­по­реж­да­не­то на мит­ро­по­ли­та.

 

Чл. 106. (1) В оп­ре­де­ле­ния ден, след света Бо­жес­т­ве­на ли­тур­гия, в храм в се­да­ли­ще­то на епар­хи­я­та, мит­ро­по­ли­тът или определено от не­го с писмена заповед духовно ли­це, а в се­да­ли­ща­та на на­мес­т­ни­чес­т­ва­та - ар­хи­е­рейс­ки­ят на­мес­т­ник, ка­то ус­та­но­ви, че при­със­т­ват пред­с­та­ви­те­ли­те най-мал­ко на 2/3 от ено­риите,  от­к­ри­ва из­би­ра­тел­но­то съб­ра­ние. 

(2) Ко­га­то  при­съст­­­ват по-мал­ко пред­с­та­ви­те­ли, съб­ра­ни­е­то се от­ла­га с един час и се от­к­ри­ва при при­със­т­вие на по­ве­че от по­ло­ви­на­та от пред­с­та­ви­те­ли­те  на ено­ри­и­те. Ко­га­то при­със­т­ва­щи­те са по-мал­ко, съб­ра­ни­е­то се от­ла­га за след­ва­ща­та света не­де­ля.

 

Чл. 107. (1) След от­к­ри­ва­не­то на из­би­ра­тел­но­то съб­ра­ние то оп­ре­де­ля от своя със­тав два­ма пред­с­та­ви­те­ли, ко­и­то за­ед­но с пред­се­да­те­ля със­та­вят бю­ро­то.

(2) Бю­ро­то из­вър­ш­ва про­вер­ка на из­би­ра­тел­ни­те пис­ма.

(3) Пред­се­да­те­лят на­пом­ня изис­к­ва­ни­я­та на чл. 102 и чл.  103 от Ус­та­ва и пред­ла­га да се със­та­ви спи­сък на из­би­ра­е­ми ли­ца. Пред­се­да­те­лят и все­ки пред­с­та­ви­тел мо­же да по­соч­ва по ня­кол­ко име­на.

(4) Спи­съ­кът на из­би­ра­е­ми­те ли­ца тряб­ва да съ­дър­жа име­на­та на не по­ве­че от 7 кли­ри­ци и 7 ми­ря­ни.

 

Чл. 108. (1) Съб­ра­ни­е­то из­би­ра от със­та­ве­ния спи­сък с тай­но гла­со­­по­да­ва­не три­ма кли­ри­ци и три­ма ми­ря­ни за епар­­­хийс­ки из­би­ра­те­ли.

(2) За из­б­ра­ни се обя­вя­ват по­лу­чи­ли­те по­ве­че от по­ло­ви­на­та от гла­со­ве­те на  при­със­т­ва­щи­те де­ле­га­ти.

(3) Ко­га­то при  пър­во­то гла­су­ва­не не бъ­дат из­б­ра­ни епар­хийс­ки из­би­ра­те­ли, гла­су­ва­не­то се пов­та­ря, до­ка­то бъ­дат из­б­ра­ни 3 кли­ри­ци и 3 ми­ря­ни за епар­хийс­ки из­би­ра­те­ли.

 

Чл. 109. За про­ве­де­ния из­бор се със­та­вя про­то­кол, под­пи­сан от пред­се­да­те­ля и при­със­т­ва­щи­те де­ле­га­ти, и се из­п­ра­ща на епар­хийс­кия мит­ро­по­лит.

 

Чл. 110. (1) Про­то­ко­ли­те от из­бо­ри­те и по­да­де­ни­те в се­дем­д­не­вен срок жал­би от из­би­ра­те­ли за до­пус­на­ти на­ру­ше­ния на Ус­та­ва при из­бо­ра се раз­­­г­леж­дат от Епар­хийс­кия съ­вет.

(2) Ко­га­то Епар­хийс­ки­ят съ­вет ус­та­нови, че из­бо­ри­те са ре­дов­ни, мит­ро­по­ли­тът ут­вър­ж­да­ва из­б­ра­ни­те епар­хийс­ки из­би­ра­те­ли, снаб­дя­ва ги с пис­ме­но удос­то­ве­ре­ние и съ­об­ща­ва име­на­та им на Све­тия Си­нод.

(3) Ко­га­то се ус­та­но­ви, че из­бо­рът в оп­ре­де­ле­на духовна око­лия е не­ре­до­вен, мит­ро­по­ли­тът го ка­си­ра и раз­по­реж­да да се про­ве­де нов из­бор във въз­мож­но кра­тък срок.

 

Чл. 111. (1) Ко­га­то през че­ти­ри­го­диш­ния си пе­ри­од на дей­ност из­би­ра­тел  се пре­мес­ти в дру­га епар­хия, по­­чи­не или си нап­ра­ви от­вод, ено­рийс­ки­ят му све­ще­ник из­вес­тя­ва пис­ме­но епар­хийс­кия мит­ро­по­лит. Епар­хийс­ки­ят съ­вет прогласява за негов заместник до из­ти­ча­не­то на че­ти­ри­те го­ди­ни  след­ва­щи­я, из­б­ран по броя по­лу­че­ни гла­со­ве.

(2) Ко­га­то епар­хийс­ки из­би­ра­тел из­гу­би ка­чес­т­ва­та си ка­то та­къв през че­ти­ри­го­диш­ния си пе­ри­од на дей­ност и то­ва се ус­та­­но­ви по цър­ков­но-съ­де­бен ред, се при­ла­га ре­дът по ал. 1.

(3) За вся­ка про­мя­на епар­хийс­ки­ят мит­ро­по­лит уве­до­мя­ва Све­тия Си­нод.

 

 

Гла­ва де­ве­та

ЕПАР­ХИЙС­КИ СЪВЕТ

 

Раз­дел І

ЕПАР­ХИЙС­КИ СЪВЕТ

 

Чл. 112. (1) Епар­хийс­ки­ят съ­вет се със­тои от: пред­се­да­тел - мит­ро­по­лит или определено от него с писмена заповед ду­хов­но ли­це, два­ма кли­ри­ци, два­ма ми­ря­ни и един мо­на­шес­т­ващ - пред­с­та­ви­тел на епар­хийс­ки­те ма­нас­ти­ри, оп­ре­де­лен  с писмена заповед от епар­хийс­кия мит­ро­по­лит.

(2) Епар­хийс­ки­ят съ­вет съ­дейс­т­ва на епар­хийс­кия мит­ро­по­лит в осъ­щес­т­вя­ва­не на  ар­хи­е­рейс­ката му из­пъл­ни­тел­на власт.

(3) В засе­да­ни­я­та на Епар­хийс­кия съ­вет при раз­г­леж­да­не на въп­ро­си и де­ла от ду­хов­но ес­тес­т­во учас­т­ват чле­но­ве­те кли­ри­ци и един кли­рик от до­пъл­ни­тел­ни­те чле­но­ве.

 

Чл. 113. (1) Кли­рик, из­би­ра­ем за член на Епар­хийс­кия съ­вет, тряб­ва да има най-мал­ко сред­но бо­гос­лов­с­ко об­ра­зо­ва­ние и ка­чес­т­ва­та на из­би­ра­ем за епар­хийс­ки из­би­ра­тел по чл. 102, а ми­ря­нин - ка­чес­т­ва­та на из­би­ра­ем за епар­хийс­ки из­би­ра­тел по чл. 103 и най-мал­ко сред­но об­ра­зо­ва­ние.

(2) Не мо­же да бъ­де член на Епар­хийс­кия съ­вет ли­це, ко­е­то е:

1. съп­руг или род­ни­на по пра­ва ли­ния без ог­ра­ни­че­ния в сте­пе­ни­те, по съребре­на ли­ния или по сва­тов­с­т­во до тре­та сте­пен  с друг член на Епар­хийс­кия съ­вет, съ­от­вет­но с член на Све­тия Си­нод или със служител в администрацията на Светия Синод, митрополията, архиерейските наместничества или епархийските манастири;

2. слу­жи­тел в ад­ми­нис­т­ра­ци­я­та на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия, митрополиите, архиерейските наместничества или епархийските манастири;

3. би­ло обя­ве­но в не­със­то­я­тел­ност или е би­ло член на уп­ра­вителен ор­ган на тър­гов­с­ко дру­жес­т­во, прек­ра­те­но по­ра­ди не­със­то­я­тел­ност.

 

Чл. 114. (1) Чле­но­ве­те на Епар­хийс­кия съ­вет се из­би­рат за че­ти­ри го­ди­ни.

(2) Най-къс­но три ме­се­ца пре­ди из­ти­ча­не­то на че­ти­ри­го­диш­ния пе­ри­од, по на­реж­да­не на Све­тия Си­нод в на­ма­лен със­тав  все­ки епар­хийс­ки мит­ро­по­лит или определено от него духовно лице с ок­ръж­но пис­мо на­реж­да епар­хийс­ките из­би­ра­те­ли да се съ­бе­рат в се­да­ли­ще­то на епар­хи­я­та в тре­та­та света не­де­ля от из­да­ва­не­то на ок­ръж­но­то, за из­би­ра­не чле­но­ве на Епар­хийс­кия съ­вет.

 

Чл. 115. (1) В оп­ре­де­ле­ния ден, след света­та Бо­жес­т­ве­на ли­тур­гия, из­би­ра­­те­ли­те се съ­би­рат в мит­ро­по­лит­с­кия дом. Мит­ро­­по­ли­тът или определено от не­го с писмена заповед ду­хов­но ли­це от­к­ри­ва, след молитва към Бога, из­би­ра­тел­но­то съб­ра­ние, ко­га­то при­със­т­ват най-мал­ко 2/3 от из­би­­ра­те­ли­те.

(2) Ко­га­то не се съ­бе­ре не­об­хо­ди­мият кво­рум, мит­ро­по­ли­тът от­ла­га съб­ра­ни­е­то с един час и го от­к­ри­ва, след мо­лит­ва към Бо­га, при при­със­т­ви­е­ на по­ве­че от по­ло­ви­на­та от из­би­ра­те­ли­те.  Ко­га­то не се съ­бе­ре и то­зи кво­рум, съб­ра­ни­е­то се от­ла­га за след­ва­ща­та света не­де­ля.

 

Чл. 116. (1) След от­к­ри­ва­не на съб­ра­ни­е­то пред­се­да­те­лят пред­ла­га да бъ­дат из­б­ра­ни за чле­но­ве на бю­ро­то с яв­но гла­су­ва­не и мно­зин­с­т­во по­ве­че от по­ло­ви­на­та от при­със­т­ва­щи­те един кли­рик и един ми­ря­нин. Пред­се­да­те­лят и из­б­ра­ни­те чле­но­ве об­ра­зу­ват бю­ро по про­веж­да­не­то на из­бо­ра.

(2) Из­би­ра­тел­но­то бю­ро със­та­вя спи­сък на кан­ди­да­ти­те за чле­но­ве на Епар­хийс­кия съ­вет по пред­ло­же­ние на епар­хийс­ки­те из­би­ра­те­ли. Спи­съ­кът тряб­ва да съ­дър­жа име­на­та на не по­ве­че от 10 кли­ри­ци и 10 ми­ря­ни.

 

Чл. 117. (1) Съб­ра­ни­е­то из­би­ра чле­но­ве­те на Епар­хийс­кия съ­вет от спи­съ­ка на кан­ди­да­ти­те с тай­но гла­со­по­­да­ва­не и с мно­зин­с­т­во по­ве­че от по­ло­ви­на­та от при­със­т­ва­щи­те.

(2) Ко­га­то не се по­лу­чи не­об­хо­ди­мо­то мно­зин­с­т­во, из­бо­рът се пов­та­ря до из­би­ра­не­то на епар­хийс­ки­те съ­вет­ни­ци.

 

Чл. 118. (1) За из­бо­ра се със­та­вя акт в два ек­зем­п­ля­ра, които се под­пис­ват от присъстващите из­би­ра­те­ли.  Еди­ни­ят от ек­земпля­ри­те се впис­ва в про­то­кол­на­та кни­га, а дру­ги­ят се пре­дос­та­вя на Све­тия Си­нод.

(2) Пис­ме­ни жал­би по ре­дов­ност­та на из­бо­ра мо­гат да бъ­дат по­да­ва­ни от все­ки член на из­би­ра­тел­но­то съб­ра­ние в седемдневен срок от да­тата на из­бо­ра. След из­ти­ча­не­то на сро­ка кни­жа­та се из­п­ра­щат в Све­тия Си­нод.

 

Чл. 119. (1) Све­ти­ят Си­нод в на­ма­лен със­тав про­ве­ря­ва ре­дов­ност­та на из­бо­ра. Ко­га­то ус­та­но­ви, че из­бо­рът е ре­до­вен, го одоб­ря­ва с ре­ше­ние, ко­е­то е окон­ча­тел­но.

(2) Ко­га­то се ус­та­но­ви, че из­бо­рът е не­ре­до­вен, Све­ти­ят Си­нод в намален състав го ка­си­ра и раз­по­реж­да нов из­бор.

 

Чл. 120. Ко­га­то ня­кой от чле­но­ве­те из­ле­зе от със­та­ва на Епар­хийс­кия съ­вет, на мяс­то му се при­зо­ва­ва не­го­ви­ят под­г­лас­ник.

 

Раз­дел ІІ

ПРАВОМОЩИЯ И ЗАСЕДАНИЯ НА ЕПАРХИЙСКИЯ СЪВЕТ

 

Чл. 121. Пра­во­мо­щи­я­та на Епар­хийс­кия съ­вет са:

 1. да се гри­жи да се раз­п­рос­т­ра­ня­ва и за­паз­ва в чис­то­та уче­ни­е­то на Цър­к­ва­та, да се за­паз­ва и раз­ви­ва хрис­ти­ян­с­ка­та нрав­с­т­ве­ност и цър­ков­на­та бла­го­­т­во­ри­тел­ност, да се про­по­вяд­ва и ра­зяс­ня­ва ре­дов­но Сло­во­то Бо­жие и да се ут­вър­ж­да­ва във вя­ра и бла­го­чес­тие пра­вос­лав­но­то хрис­ти­ян­с­ко се­­мейс­т­во;

2. да сле­ди нав­ся­къ­де  ре­дов­но да се из­вър­ш­ва бо­гос­лу­же­ние, да се под­дър­жа бла­го­ле­пи­е­то и бла­го­чи­ни­е­то в хра­мо­ве­те и да се упот­ре­бя­ват при об­щес­т­ве­но и час­т­но бо­гос­лу­же­ние све­щи, ко­и­то но­сят от­ли­чи­тел­ния знак на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия, ут­вър­ден по съ­от­вет­ния ред;

3. да със­та­вя епар­хийс­ки­те бю­д­же­ти и да ги пред­с­та­вя на Све­тия Си­нод за ут­вър­ж­да­ва­не;

 

4. да уп­рав­ля­ва об­що­е­пар­хийс­ки­те имо­ти, фон­до­ве и ка­пи­та­ли и да над­зи­ра­ва всич­ки епар­хийс­ки сто­пан­с­т­ва и по­де­ле­ния; да съ­би­ра от църк­­­ви­те, ма­нас­ти­ри­те и цър­ков­ни­те по­де­ле­ния внос­ки за епар­хийс­ки цър­ков­ни нуж­ди в раз­мер, ус­та­но­вен от Све­тия Си­нод;

5. да ре­ви­зи­ра ре­дов­но на все­ки три ме­се­ца, а ко­га­то на­­ме­ри за доб­ре - и из­вън­ред­но, смет­ки­те на епар­хийс­ки­те ка­си­ер-сче­то­во­ди­те­ли и да пре­­г­леж­да от­че­ти­те им за из­пъл­не­ни­е­то на бю­д­же­та към мо­мен­та. От­че­тът се из­п­ра­ща на Све­тия Си­нод за окон­ча­тел­на про­вер­ка от ко­ми­си­я­та по про­вер­ка на цър­ков­ни­те от­че­ти;

6. да изис­к­ва ре­ви­зия на смет­ки­те на ар­хи­е­рейс­ки­те на­мест­­­ни­чес­т­ва, цър­ков­ни­те нас­то­я­тел­с­т­ва, ма­нас­ти­ри­те и дру­ги­те епар­хийс­ки по­де­ле­ния;

7. да ос­во­бож­да­ва цър­ков­ни­те нас­то­я­тел­с­т­ва, ко­га­то не из­пъл­ня­ват усър­д­но и доб­ро­съ­вес­т­но сво­и­те за­дъл­же­ния; на мяс­то­то на от­чис­лен цър­ко­вен нас­то­я­тел се наз­на­­ча­ва по­лу­чи­ли­ят най-мно­го гла­со­ве под­г­лас­ник; ако бъ­де от­чис­ле­но ця­­ло­то нас­то­я­тел­с­т­во,  се наз­на­ча­ва слу­жеб­но цър­ков­но нас­то­я­тел­с­т­во от че­ти­ри­ма ду­ши, пред­ло­же­ни от пред­се­да­те­ля, ко­и­то имат ка­чес­т­ва­та на из­би­ра­е­ми за цър­ков­­­ни нас­то­я­те­ли, с  всич­ки пра­ва и за­дъл­же­ния на цър­ков­но нас­то­я­тел­с­т­во;

8. да про­ве­ря­ва и ут­вър­ж­да­ва бю­д­же­ти­те на цър­ков­ни­те нас­то­я­тел­с­т­ва и епар­хийс­ки­те ма­нас­ти­ри, как­то и на всич­ки цър­ков­ни фон­до­ве и об­що­е­пар­хийс­ки сто­пан­с­т­ва и по­де­ле­ния, и да про­ве­ря­ва из­пъл­не­ни­е­то на тия бю­д­же­ти;

9. да раз­ре­ша­ва сключ­ва­не­то на при­до­бив­ни сдел­ки, до­го­во­ри за за­ем, на­ем, арен­да, рен­та и дру­ги до­го­во­ри, с из­к­лю­че­ние на: раз­по­ре­ди­тел­ни сдел­ки с нед­ви­жи­ми имо­ти, до­го­во­ри за ипо­те­ки, апорт в тър­гов­с­ки дру­жес­т­ва на нед­ви­жи­ми имо­ти, соб­с­т­ве­ност на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия и ней­ни­те по­де­ле­ния;

10. да пра­ви пред­ло­же­ния до Све­тия Си­нод чрез епархийския митрополит за уч­ре­дя­ва­не­то на вещ­но пра­во на стро­еж за срок до 50 го­ди­ни и вещ­но пра­во на пол­з­ва­не до 25 го­ди­ни вър­ху имо­ти, соб­с­т­ве­ност на мит­ро­по­ли­и­те, цър­к­ви­те и ма­нас­ти­рите;

11. гри­жи се за  със­та­вя­не­то на опис на дви­жи­ми­те ве­щи и ре­гис­тър на недвижи­ми­те  имо­ти на мит­ро­по­ли­я­та и ней­ни­те  по­де­ле­ния;

12. грижи се да се водят описи от църквите и църковните поделения за техните имоти;

13. сле­ди да са снаб­де­ни с но­та­ри­ал­ни ак­то­ве всич­ки цър­ков­ни имо­ти в епар­хи­я­та;

14. да из­с­луш­ва от­че­ти­те за всич­ки ре­ви­зии в епар­хи­я­та и да взе­ма це­ле­съ­об­раз­ни мер­ки за бла­гоп­ре­ус­пя­ва­не­то на цър­ков­ния жи­вот и пра­­вил­но­то уп­рав­ле­ние в епар­хи­я­та;

15. кон­т­ро­ли­ра да се во­дят ре­дов­но и  под­дър­жат не­пов­ре­де­ни ре­гис­т­ри­те за кръ­­ще­ния, вен­ча­ния и опе­ла;

16. сле­ди да се во­дят слу­жеб­ни спи­съ­ци на кли­ри­ци­те и под­роб­ни спи­съ­ци на ено­ри­и­те, цър­к­ви­те, па­рак­ли­си­те, епар­хийс­ки­те ма­нас­ти­ри и по­де­ле­ния;

17. да под­по­ма­га във всич­ко епар­хийс­кия мит­ро­по­лит в уп­рав­ле­ни­е­то на епар­хи­я­та;

18. да ис­ка съг­ла­си­е­то на Све­тия Си­нод за съз­да­ва­не на юри­ди­чес­ки ли­ца с нес­то­пан­с­ка цел за под­по­ма­га­не и по­пу­ля­ри­зи­ра­не на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия в съ­от­вет­с­т­вие със За­ко­на за ве­роизпо­ве­да­ни­я­та;

19. да одоб­ря­ва идей­ни­те про­ек­ти за стро­и­тел­с­т­во на но­ви хра­мо­ве;

20. да осъ­щес­т­вя­ва кон­т­рол ар­хи­тек­ту­ра­та на хра­мо­ве­те да бъ­де в из­точ­ноп­ра­вос­ла­вен стил;

21. да по­ощ­ря­ва и одоб­ря­ва при въз­мож­ност към хра­мо­ве­те да се пре­дос­та­вят по­ме­ще­ния за при­цър­ков­ни учи­ли­ща и по­ме­ще­ния за про­веж­да­не на цър­ков­ни тър­жес­т­ва и цър­ков­но-прос­вет­на дей­ност;

22. при Епар­хийс­кия съ­вет мо­же да има кон­сул­та­ти­вен ек­с­пер­тен съ­вет по изог­ра­фис­ва­не, рес­тав­ра­ция и кон­сер­ва­ция.

 

Чл. 122. (1) За­се­да­ни­я­та на Епар­хийс­кия съ­вет са за­кон­ни, ко­га­то се пред­се­да­тел­с­т­ват от епар­хийс­кия мит­ро­по­лит или оп­ре­де­ле­но от не­го с пис­ме­на за­по­вед ду­хов­но ли­це и при учас­ти­е­то по­не на по­ло­ви­на­та от чле­но­ве­те.

(2) За ре­да на за­се­да­ни­я­та и про­то­ко­ли­те се при­ла­гат чл. чл. 63-65 и чл. 69.

 

Чл. 123. (1) Ре­ше­ни­я­та на Епар­хийс­кия съ­вет се при­е­мат с мно­зин­с­т­во по­ве­че от по­ло­ви­на­та от всич­ки чле­но­ве.

(2) Ре­ше­ни­я­та на Епар­хийс­кия съ­вет се ут­вър­ж­да­ват от  епар­хийс­кия мит­ро­по­лит. При раз­ног­ла­сия въп­ро­сът се вна­ся за раз­ре­ша­ва­не от Све­тия Си­нод.

 

 

Гла­ва де­се­та

АР­ХИ­Е­РЕЙС­КИ НА­МЕС­Т­НИ­ЦИ

 

Чл. 124. Епар­хийс­ки­ят мит­ро­по­лит наз­на­ча­ва със за­по­вед ар­хи­е­рейс­ки­те на­мес­т­ни­ци и  уве­до­мя­ва Све­тия Си­нод.

 

Чл. 125. Ар­хи­е­рейс­ки­ят на­мес­т­ник тряб­ва да бъ­де све­ще­ник с вис­ше или сред­но об­ра­зо­ва­ние и най-мал­ко пет­го­диш­на бе­зу­кор­на ено­рийс­ка служ­ба.

 

Чл. 126. (1) Ар­хи­е­рейс­ко­то на­мес­т­ни­чес­т­во е уч­реж­де­ние на Мит­ро­по­ли­я­та, ко­е­то ня­ма пра­во на са­мос­то­я­те­лен бю­д­жет.

(2) Ар­хи­е­рейс­ко­то на­мес­т­ни­чес­т­во се ръ­ко­во­ди от наз­на­чен от мит­ро­по­ли­та ар­хи­е­рейс­ки на­мес­т­ник, кой­то има след­ни­те пра­во­мо­щия в ду­хов­на­та око­лия:

 

1. да осъ­щес­т­вя­ва кон­т­рол и да се гри­жи за чис­то­та­та и раз­п­рос­т­ра­ня­ва­не­то на све­та­та пра­вос­лав­на вя­ра, за пра­вил­но­то и ре­дов­но про­по­вяд­ва­не от стра­на на све­ще­ни­ци­те, за ор­га­ни­зи­ра­не на ре­ли­ги­оз­но нрав­с­т­ве­на прос­ве­та и за ут­вър­ж­да­ва­не на пра­вос­лав­но­то хрис­ти­ян­с­ко се­мейс­т­во във вя­ра и бла­­го­чес­тие;

2. да осъ­щес­т­вя­ва кон­т­рол  за чис­то­та­та на хрис­ти­ян­с­ки­те нра­ви и за при­ла­га­не на­ред­би­те на цър­ков­на­та власт;

3. да осъ­щес­т­вя­ва кон­т­рол за пра­вил­но­то, ре­дов­но и ед­но­об­раз­но из­вър­ш­ва­не на цър­ков­но­то бо­гос­лу­же­ние и за бла­го­ле­пи­е­то и бла­го­чи­ни­е­то на цър­к­ви­те в по­ве­ре­на­та му ду­хов­на око­лия;

4. да осъ­щес­т­вя­ва кон­т­рол кли­ри­ци­те да из­пъл­ня­ват точ­но и усър­д­но за­дъл­же­ни­я­та си;

5. да оп­ре­де­ля вре­мен­ни за­мес­т­ни­ци на за­бо­ле­ли и по­чи­на­ли све­­ще­ни­ци, до по­лу­ча­ва­не­то на на­реж­да­не от епар­хийс­кия си мит­ро­по­лит;

6. да осъ­щес­т­вя­ва кон­т­рол по стро­и­тел­с­т­во­то и ре­мон­та на цър­ков­ни­те зда­ния и да взе­ма мер­ки за за­паз­ва­не на фрес­ки, ико­ни, ико­нос­та­си и всич­ки цен­ни цър­ков­ни ста­ри­ни;

7. да по­се­ща­ва по­не вед­нъж в го­ди­на­та всич­ки ено­рии в ду­хов­на­та око­лия, да изу­ча­ва със­то­я­ни­е­то на цър­к­ви­те, тех­ни­те све­ще­ни при­над­леж­­­нос­ти, цър­ков­ни­те гро­би­ща и цър­ков­ни­те имо­ти, ръ­ко­вод­с­т­во­то на ре­ли­ги­оз­но-нрав­с­т­ве­на­та прос­ве­та и въз­пи­та­ние, служ­ба­та на све­ще­ни­ци­те и дей­­ност­та на цър­ков­ни­те нас­то­я­тел­с­т­ва;

8. бе­леж­ки­те си по ре­ви­зи­я­та във вся­ка ено­рия той пра­ви пис­ме­но в спе­ци­ал­на­та ре­ви­зи­он­на кни­га на цър­ков­но­то нас­то­я­тел­с­т­во, как­ва­то има при вся­ко цър­ков­но нас­то­я­тел­­­с­т­во, а в мит­ро­по­ли­я­та  док­лад­ва за кон­с­та­ти­ра­но­то;

9. в края на го­ди­на­та да пред­с­та­вя на епар­хийс­кия мит­ро­по­лит пис­мен док­лад  за със­то­я­ни­е­то на ду­хов­на­та око­лия;

10. да прег­леж­да ре­гис­т­ри­те за кръ­ще­ния, вен­чания и опе­ла и при­ход­но-раз­ход­ни­те кни­ги на цър­ков­ни­те нас­то­я­тел­с­т­ва;

11. да се гри­жи за снаб­дя­ва­не­то на све­ще­ни­ци­те и цър­ков­ни­те нас­то­я­тел­­­с­т­ва с поз­во­ли­тел­ни за вен­ча­ва­не, сви­де­тел­с­т­ва, ре­гис­т­ри и дру­ги кни­жа и да се вна­сят еже­ме­сеч­но в мит­ро­по­ли­я­та съб­ра­ни­те при­хо­ди;

12. да пред­с­та­вя все­ки ме­сец в мит­ро­по­ли­я­та от­чет­на ве­до­мост за при­хо­ди­те и раз­хо­ди­те на на­мес­т­ни­чес­т­во­то;

13. да ре­ви­зи­ра еже­ме­сеч­но смет­ки­те на от­чет­ни­те ли­ца при на­мест­­­ни­чес­т­во­то и със­та­ве­ния акт да из­п­ра­ща в мит­ро­по­ли­я­та;

14. да во­ди опис на ве­щи­те на на­мес­т­ни­чес­т­во­то;

15. да свик­ва - с одоб­ре­ни­е­то на епар­хийс­кия мит­ро­по­лит - кли­ри­ци­те от око­ли­я­та за брат­с­ко об­съж­да­не на въп­ро­си из пас­тир­с­ка­та прак­ти­ка и вза­и­мо­по­­мощ, за на­ми­ра­не сред­с­т­ва за под­дър­жа­не и за­сил­ва­не  на вя­ра­та, нрав­с­т­ве­­ност­та, ду­хов­на­та прос­ве­та и час­т­на­та бла­гот­во­ри­тел­ност;

16. да из­пъл­ня­ва раз­по­реж­да­ни­я­та на епар­хийс­кия мит­ро­по­лит и да осъ­щес­т­вя­ва кон­т­рол за из­пъл­не­ни­е­то им.

 

Чл. 127. При от­със­т­вие на ар­хи­е­рейс­кия на­мес­т­ник го за­мес­т­ва ено­рийс­ки све­ще­ник, оп­ре­де­лен с пис­ме­на за­по­вед от епар­хийс­кия мит­ро­по­лит.

 

Чл. 128. При вся­ко ар­хи­е­рейс­ко на­мес­т­ни­чес­т­во има кан­це­ла­рия. Длъж­нос­т­ни­те ли­ца в кан­це­ла­ри­я­та се наз­на­ча­ват от епар­хийс­кия мит­ро­по­лит.

 

 

Гла­ва еди­на­де­се­та

ЕНО­РИИ  И  СВЕ­ЩЕ­НОС­ЛУ­ЖИ­ТЕ­ЛИ

 

Раз­дел І

ЕНО­РИИ  И  СВЕ­ЩЕ­НОС­ЛУ­ЖИ­ТЕ­ЛИ

 

Чл. 129. (1) Ено­ри­я­та е най-мал­ка­та ад­ми­нис­т­ра­тив­но-те­ри­то­ри­ал­на еди­ни­ца в съ­от­вет­на­та епар­хия в ди­о­це­за на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва и включ­ва оп­ре­де­лен брой пра­вос­лав­ни хрис­ти­я­ни, пос­то­ян­но пре­би­ва­ва­щи на съ­от­вет­на­та те­ри­то­рия.

(2) Ено­ри­я­та се об­ра­зу­ва съ­об­раз­но мес­т­ни­те де­мог­раф­с­ки ус­ло­вия по пред­ло­же­ние на епар­хийс­кия мит­ро­по­лит и с ре­ше­ние на Све­тия Си­нод.

 

Чл. 130. (1) Ено­ри­я­та се със­тои от не по-мал­ко от 50 пра­вос­лав­ни хрис­ти­я­ни.

(2) Ко­га­то броят на пра­вос­лав­ни­те хрис­ти­я­ни  е под оп­ре­де­ле­ния ми­ни­мум по ал. 1, ено­ри­я­та се при­съ­е­ди­ня­ва към най-близ­ка­та ено­рия с изис­ку­е­мия брой ено­ри­а­ши по пред­ло­же­ние на епар­хийс­кия мит­ро­по­лит и с ре­ше­ние на Све­тия Си­нод. 

(3) Ед­на цър­к­ва мо­же да има ня­кол­ко ено­рии.

 

Чл. 131. Све­ще­ник без ено­рия или оп­ре­де­ле­но наз­на­че­ние не се ръ­ко­­по­ла­га.

 

Чл. 132. За да бъ­де ръ­ко­по­ло­жен ня­кой за дя­кон или све­ще­ник, тряб­ва да има след­ни­те ка­чес­т­ва:

1. да е член на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва;

2.  да е бъл­гар­с­ки граж­да­нин;

3.  да е на­вър­шил 23 го­ди­ни;

4. да е за­вър­шил бо­гос­лов­с­ко учи­ли­ще;

5. да пред­с­та­ви сви­де­тел­с­т­во от ено­рийс­кия све­ще­ник на род­но­то си мяс­то, или от дру­ги­те мес­та, къ­де­то е жи­вял, че е бла­го­чес­тив, с до­­б­ро по­ве­де­ние, че се от­ли­ча­ва с пра­вил­ни мис­ли за пра­вос­лав­на­та вя­ра;

6. да но­си сви­де­тел­с­т­во от ду­хов­ни­ка си, че ка­то се е из­по­вя­дал, ня­ма по све­ще­ни­те пра­ви­ла ни­как­во пре­пят­с­т­вие да бъ­де ръ­ко­по­ло­жен;

7. да не е осъж­дан за прес­тъп­ле­ния от общ ха­рак­тер или за цър­ков­ни про­ви­не­ния и прос­тъп­ки - от цър­ко­вен съд;

8. да пред­с­та­ви ме­ди­цин­с­ко сви­де­тел­с­т­во, че е здрав и не се води на отчет в психодиспансера по местоживеене, не страда от неизлечимо инфекциозно заболяване и епилепсия, както и че ня­ма ва­жен те­ле­сен не­дос­та­тък;

9.  да пред­с­та­ви но­та­ри­ал­но за­ве­ре­но пис­ме­но изяв­ле­ние, че два­ма­та със съп­ру­га­та му са в пър­ви цър­ко­вен и граж­дан­с­ки брак, а от съп­ру­га­та си - че е съг­лас­на той да бъ­де ръ­ко­по­ло­жен и че ще го след­ва там, къ­де­то длъж­ност­та му ка­то све­ще­нос­лу­жи­тел го за­дъл­жа­ва да жи­вее;

10. да под­пи­ше клет­ве­но обе­ща­ние, че ка­то кли­рик ще па­зи и из­по­вяд­ва точ­но пра­вос­лав­на­та вя­ра, ще се под­чи­ня­ва на по­ве­ле­ни­я­та на цър­ков­ни­те пра­ви­­ла и на раз­по­ред­би­те на сво­е­то ду­хов­но на­чал­с­т­во и точ­но ще съб­лю­да­ва ус­та­но­ве­ния от Цър­к­ва­та бо­гос­лу­же­бен ред;

11. да не е член на по­ли­ти­чес­ка пар­тия или ан­тип­ра­вос­лав­на ор­га­ни­за­ция; 

12. за зад­г­ра­нич­ни­те бъл­гар­с­ки епар­хии мо­гат да бъдат ръ­ко­по­ла­га­ни и небъл­гар­с­ки граж­да­ни.

 

Чл. 133. (1) Ко­га­то пос­тъ­пи мол­ба от ли­це, ко­е­то же­лае да при­е­ме  све­ще­ни­чес­ки сан, епар­хийс­кият мит­ро­по­лит про­ве­ря­ва при­ло­же­ни­те към нея до­ку­мен­ти по чл. 132 и ка­то се уве­ри, че са ре­дов­ни, вна­ся пре­пис­ка­та за раз­г­леж­да­не в Епар­хийс­кия съ­вет.

(2) Кан­ди­да­тът по­ла­га из­пит пред Епар­хийс­кия съ­вет по одобре­на от Све­тия Си­нод прог­ра­ма. Ко­га­то из­пи­тът прик­лю­чи ус­пеш­но, Епар­хийс­ки­ят съ­вет при­е­ма кан­ди­да­ту­ра­та на ли­це­то за све­ще­ни­чес­ки сан и из­п­ра­ща пре­пис­ка­та в Све­тия Си­нод за одоб­ре­ние.

 

Чл. 134. (1) Све­ти­ят Си­нод в намален състав пре­ди да прег­ле­да по съ­щес­т­во кан­ди­дат­с­ка­та пре­пис­ка, пуб­ли­ку­ва в „Цър­ко­вен вес­т­ник" съ­об­ще­ние с име­то на кан­ди­да­та и мит­ро­по­ли­я­та, ко­я­то го пред­ла­га.

(2) Ко­га­то в ед­но­ме­се­чен срок не се по­лу­чи ос­но­ва­тел­но ка­но­нич­но об­ви­не­ние или пис­ме­ни до­ка­за­тел­с­т­ва, оп­ро­вер­га­ва­щи пред­с­та­ве­ни­те до­ку­мен­ти, изис­ку­е­ми по чл. 132, Све­ти­ят Си­нод в на­ма­лен със­тав одоб­ря­ва пре­пис­ка­та и я връ­ща на епар­хийс­кия мит­ро­по­лит. Епархийският мит­ро­по­ли­т въз­ла­га на съ­от­вет­ния ар­хи­е­рейс­ки на­мес­т­ник или на дру­го ду­хов­но ли­це да под­гот­ви кан­ди­да­та за ръ­ко­по­ло­же­ние според изис­к­ва­ни­я­та на све­ще­ни­те ка­но­ни, след ко­е­то го ръ­ко­по­ла­га.

(3) След ръ­ко­по­ло­же­ни­е­то на све­ще­ни­ка, из­вър­ше­но по ал. 2, епархийският митрополит из­да­ва за­по­вед за наз­на­че­ни­е­то му, ко­я­то съ­дър­жа длъж­ност­та, на ко­я­то се наз­на­ча­ва, мяс­то­то на наз­на­че­ни­е­то, раз­ме­ра на въз­наг­раж­де­ни­е­то и дру­ги ус­ло­вия.

(4) Ко­га­то се пред­с­тави до­ка­за­тел­с­т­во за на­ру­ше­ние изис­к­ва­ни­я­та на Ус­та­ва или ос­но­ва­тел­но ка­но­нич­но об­ви­не­ние, Све­ти­ят Си­нод в намален състав връ­ща пре­пис­ка­та на епар­хийс­кия мит­ро­по­лит и кан­ди­да­тът не се ръ­ко­по­ла­га.

Раз­дел ІІ

ПРАВОМОЩИЯ НА СВЕЩЕНОСЛУЖИТЕЛИТЕ

 

Чл. 135. Ено­рийс­ки­ят све­ще­ник има след­ни­те пра­ва и за­дъл­же­ния:

1. да от­с­луж­ва по ус­та­но­ве­ния цър­ко­вен ред ре­дов­но и с по­до­ба­ва­що бла­го­чи­ние светата Ли­тур­гия и ежед­нев­но­то цър­ков­но пра­ви­ло и да из­върш­­­ва  тайн­с­т­ва­та и чи­но­дейс­т­ви­я­та, ус­та­но­ве­ни от Пра­вос­лав­на­та цър­к­ва;

2. да се гри­жи за доб­рия ред, бла­го­го­вей­но­то, точ­но и яс­но че­те­не и пе­е­не при бо­гос­лу­же­ни­е­то, чис­то­тата и бла­го­ле­пи­е­то на хра­ма и цър­ков­ни­те гро­би­ща, за доб­ро­то със­то­я­ние на одеж­ди­те, кни­ги­те и дру­ги цър­ков­ни при­над­леж­нос­ти и за за­паз­ва­не цър­ков­ни­те ста­ри­ни;

3. ре­дов­но да про­по­вяд­ва и да по­у­ча­ва ено­ри­а­ши­те си в ис­ти­ни­те на православната вя­ра и хрис­ти­ян­с­ката нрав­с­т­ве­ност; ено­рийс­ки­ят све­ще­ник с бла­гос­ло­ве­ни­е­то на епархийския мит­ро­по­лит мо­же да до­пус­ка ми­ря­нин, поз­нат по сво­я­та под­го­тов­ка, пра­во­мис­лие, цър­ков­ност и бла­гон­ра­вие, да про­по­вяд­ва във вре­ме на час­т­но и об­щес­т­ве­но бо­гос­лу­же­ние;

4. да за­поз­на­ва ено­ри­а­ши­те си със за­дъл­же­ни­я­та им ка­то чле­но­ве на Цър­­­к­ва­та и да ги обу­ча­ва в За­кон Бо­жий и чрез цър­ков­ни по­у­че­ния и бе­се­ди;

5. да па­зи с пас­тир­с­ко усър­дие ено­ри­а­ши­те си от инос­лав­ни и ино­вер­ни про­па­ган­ди;

6. да се гри­жи за ду­хов­но­то пре­ус­пя­ва­не на ено­ри­а­ши­те си, да ги по­се­ща­ва, да ги уве­ща­ва ре­дов­но да по­се­ща­ват бо­гос­лу­же­ни­е­то, да се из­по­вяд­­­ват и дос­той­но чрез пост и мо­лит­ва да се под­гот­вят за при­об­ща­ва­не със Све­ти­те Тай­ни, да кръ­ща­ват нав­ре­ме де­ца­та си и да ги въз­пи­та­ват в пра­вос­ла­вен дух;

7. да се гри­жи чле­но­ве­те на ено­ри­я­та му да из­пъл­ня­ват цър­ков­ни­те раз­по­ред­би;

8. със съ­дейс­т­ви­е­то на цър­ков­но­то нас­то­я­тел­с­т­во да на­сър­ча­ва хрис­ти­ян­с­ко­то доб­рот­вор­с­т­во;

9. да се явя­ва на съб­ра­ния, сви­ка­ни по на­реж­да­не на епар­хийс­кия мит­ро­по­лит;

10. да во­ди ре­дов­но и да па­зи не­пов­ре­де­ни ре­гис­т­ри­те за кръ­ще­­ния, вен­ча­ния и опе­ла, да из­да­ва от тях из­в­ле­че­ния и да из­п­ра­ща на  епар­хийс­кия мит­ро­по­лит чрез съ­от­вет­ния ар­хи­е­рейс­ки на­мес­т­ник ста­тис­ти­чес­ки дан­ни за слу­чи­ли­те се в ено­ри­я­та кръ­ще­ния, вен­ча­ния и опе­ла;

11. да под­дър­жа и съх­ра­ня­ва в из­п­рав­ност слу­жеб­на­та ено­рийс­ка ар­хи­ва;

12. да кон­т­ро­ли­ра цър­ков­ни­те слу­жи­те­ли в хра­ма и ено­ри­я­та и при не­из­п­рав­ност да съ­об­ща­ва на цър­ков­но­то нас­то­я­тел­с­т­во или ако е не­об­хо­ди­мо, да уве­до­мя­ва по-вис­ша­та цър­ков­на власт;

13. да из­вър­ш­ва про­вер­ки по въз­ло­же­ние на епар­хийс­кия мит­ро­по­лит;

14. да се гри­жи за цър­ков­ни­те имо­ти и за тях­но­то уве­ли­ча­ва­не;

15. да жи­вее в ено­ри­я­та си или с раз­ре­ше­ние на епар­хийс­кия мит­ро­по­лит -  и из­вън нея;

16. да не на­пус­ка ено­ри­я­та си без раз­ре­ше­ние на епар­хийс­кия мит­ро­по­лит;

17. ено­рийс­ки­ят све­ще­ник се от­на­ся до епар­хийс­кия мит­ро­по­лит чрез ар­хи­е­рейс­кия на­мес­т­ник;

18. да из­пъл­ня­ва сво­ев­ре­мен­но и точ­но на­реж­да­ни­я­та на ду­хов­но­то си на­чал­с­т­во;

19. да се пол­з­ва с пра­ва­та на слу­же­ни­е­то и са­на си съг­лас­но цър­ков­ни­те пра­ви­ла, нас­то­я­щия Ус­тав и дру­ги си­но­дал­ни на­ред­би при ус­ло­вие, че пра­ва­та не са му от­не­ти по цър­ков­но-съ­де­бен ред;

20. да из­пъл­ня­ва точ­но, доб­ро­съ­вес­т­но и усър­д­но  за­дъл­же­ни­я­та си по служ­ба и сан, оп­ре­де­ле­ни от цър­ков­ни­те пра­ви­ла и нас­то­я­щия Ус­тав, и при на­ру­ше­ние на задъл­же­ни­я­та си да от­го­ва­ря по съ­от­ветния цър­ков­но-дис­цип­ли­на­рен и цър­ков­но-съ­де­бен ред;

21. да по­лу­ча­ва за слу­же­ни­е­то си еже­ме­сеч­но па­рич­но въз­наг­раж­де­ние от Све­тия Си­нод в раз­мер, оп­ре­де­лен на ос­но­ва­та на раз­ме­ра на оси­гу­ри­тел­ния праг, ус­та­но­вен в бю­д­же­та на дър­жав­но­то об­щес­т­ве­но оси­гу­ря­ва­не за съ­от­вет­на­та го­ди­на. Оп­ре­де­ле­но­то по то­зи ред въз­наг­раж­де­ние не мо­же да бъ­де по-мал­ко от ми­ни­мал­ния оси­гу­ри­те­лен праг;

22. све­ще­нос­лу­жи­те­ли­те мо­гат да пол­з­ват жи­ли­ще в цър­ков­но-ено­рийс­кия дом и об­ра­бот­ва­е­ма зе­мя спо­ред мес­т­ни­те ус­ло­вия и пот­реб­нос­ти, за ко­е­то епар­хийс­ки­ят мит­ро­по­лит мо­же да за­дъл­жи цър­ков­но­то нас­то­я­тел­с­т­во;

23.  да ор­га­ни­зи­ра цър­ков­но учи­ли­ще и да сле­ди за из­пъл­не­ни­е­то на си­но­дал­на­та прог­ра­ма за обу­че­ние;

23. ено­рийс­ки­ят све­ще­ник мо­же да из­вър­ш­ва све­ще­но­дейс­т­вия и тре­би в дру­га ено­рия със съг­ла­си­е­то на мес­т­ния ено­рийс­ки све­ще­ник или с пис­ме­но раз­по­реж­да­не на епар­хийс­кия мит­ро­по­лит.

 

Чл. 136. Све­ще­ни­ци­те, ко­и­то не са на ено­рийс­ка служ­ба при храм, имат права­та и за­дъл­же­ни­я­та съ­от­вет­но по чл. 135.

 

Чл. 137. Дя­ко­ни­те са по­мощ­ни­ци на ар­хи­е­рея и све­ще­ни­ка в тях­на­та служ­ба и имат всич­ки об­щок­ли­ри­чес­ки пра­ва и за­дъл­же­ния спо­ред цър­ков­ни­те пра­ви­ла.

 

Чл. 138. (1) Ко­га­то кли­рик или мо­на­шес­т­ващ же­лае да пре­ми­не на слу­же­ние в дру­га епар­хия, по­да­ва мол­ба до съ­от­вет­ния епар­хийс­ки мит­ро­по­лит.

(2) Епархийският мит­ро­по­ли­т, по­лу­чил молба­та по ал. 1, от­п­ра­вя пис­мо до епар­хийс­кия мит­ро­по­лит на мо­ли­те­ля, кой­то при съг­ла­сие из­да­ва за­по­вед за ос­во­бож­да­ва­не и от­пус­но сви­де­тел­с­т­во.

(3) До­ку­мен­ти­те по ал. 2 се из­п­ра­щат на при­е­ма­щия епар­хийс­ки мит­ро­по­лит, кой­то уве­до­мя­ва Све­тия Си­нод.

 

Чл. 139. (1) На кли­ри­ци и мо­на­шес­т­ва­щи е заб­ра­не­но да за­е­мат длъж­нос­ти и да по­е­мат за­дъл­же­ния в дър­жав­ни и мес­т­ни ор­га­ни на власт, да учас­т­ват в пар­тий­на дей­ност и пре­диз­бор­на кам­па­ния, как­то и да се кан­ди­да­ти­рат за ор­га­ни на ев­ро­пейс­ко, дър­жав­но и мес­т­но ни­во.

(2) На кли­ри­ци и мо­на­шес­т­ва­щи е заб­ра­не­но да имат дър­жа­ние, не­съв­мес­ти­мо с тех­ния сан и под­рон­ва­що  ав­то­ри­те­та на Цър­к­ва­та.

(3) На кли­ри­ци и мо­на­шес­т­ва­щи е заб­ра­не­но да се ре­гис­т­ри­рат ка­то ед­но­лич­ни тър­гов­ци, да бъ­дат съд­руж­ни­ци в пер­со­нал­ни тър­гов­с­ки дру­жес­т­ва, ед­но­лич­ни соб­с­т­ве­ни­ци на ка­пи­та­ла в дру­жес­т­ва с ог­ра­ни­че­на от­го­вор­ност и ак­ци­о­нер­ни дру­жес­т­ва, как­то и про­ку­рис­ти, уп­ра­ви­те­ли  и чле­но­ве на съ­ве­ти­те на ди­рек­то­ри­те, уп­ра­ви­тел­ни­те и над­зор­ни­те съ­ве­ти на тър­гов­с­ки дру­жес­т­ва, в ко­и­то Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия и ней­ни­те мес­т­ни по­де­ле­ния не са ед­но­лич­ни соб­с­т­ве­ни­ци на ка­пи­та­ли на тър­гов­с­ки дру­жес­т­ва или не при­те­жа­ват 50 на сто от ка­пи­та­ла на дру­жес­т­во­то.

 

 

Гла­ва два­на­де­се­та

ЦЪР­К­ВА И ЦЪР­КОВ­НО НАС­ТО­Я­ТЕЛ­С­Т­ВО

 

Раз­дел І

ЦЪР­К­ВА И ЦЪР­КОВ­НО НАС­ТО­Я­ТЕЛ­С­Т­ВО

 

Чл. 140. (1) Цър­к­ва­та е обе­ди­не­ние на пра­вос­лав­ни­те хрис­ти­я­ни от ед­на или по­ве­че ено­рии, къ­де­то се на­ми­ра хра­мът.

(2) Цър­к­ва­та е юри­ди­чес­ко ли­це, ко­е­то е мес­т­но по­де­ле­ние на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Българска Патриаршия и на съ­от­вет­на­та мит­ро­по­лия. 

(3) На­и­ме­но­ва­ни­е­то на цър­к­ва­та ка­то юри­ди­чес­ко ли­це е на­и­ме­но­ва­ни­е­то на съ­от­вет­ния храм.

(4) Цър­к­ва­та се уп­рав­ля­ва от цър­ков­но нас­то­я­тел­с­т­во, ко­е­то се със­тои от 4-6 ду­ши и се пред­с­тав­ля­ва пред ком­пе­тен­т­ни­те ор­га­ни от ено­рийс­кия све­ще­ник, кой­то е пред­се­да­тел на цър­ков­но­то нас­то­я­тел­с­т­во. В оп­ре­де­ле­ни слу­чаи по ре­ше­ние на нас­то­я­тел­с­т­во­то пред­се­да­те­лят мо­же да упъл­но­мо­ща­ва и дру­ги ли­ца да го пред­с­тав­ля­ват. В сво­я­та дей­ност  нас­то­я­тел­с­т­во­то се под­по­ма­га от при­цър­ков­ни ор­га­ни­за­ции, ка­то пра­вос­лав­ни хрис­ти­ян­­­с­ки брат­с­т­ва и други.

 (5) Член на цър­к­ва­та ка­то юри­ди­чес­ко ли­це е все­ки пра­вос­ла­вен хрис­ти­я­нин, кой­то жи­вее в ено­ри­я­та, къ­де­то се на­ми­ра съ­от­вет­ният храм, и е впи­сан в спи­съ­ка на цър­к­ва­та сре­щу лич­ни дан­ни, ад­рес и под­пис. Кръ­щел­но­то сви­де­тел­с­т­во е удос­то­ве­ре­ние за ли­це­то, че е пра­вос­ла­вен хрис­ти­я­нин.

 (6) Спи­съ­кът на чле­но­ве­те на цър­к­ва­та се про­веря­ва и ак­ту­а­ли­зи­ра ре­дов­но на все­ки че­ти­ри­го­ди­шен пе­ри­од пре­ди про­веж­да­не на из­би­ра­тел­но­то съб­ра­ние за из­бор на цър­ков­ни нас­то­я­те­ли и при не­об­хо­ди­мост - в края на вся­ка ка­лен­дар­на цър­ков­на го­ди­на.

 (7) Цър­к­ва­та ка­то юри­ди­чес­ко ли­це за но­вос­т­ро­я­щи се хра­мове въз­ник­ва от вли­за­не в си­ла ре­ше­ни­е­то на Епар­хийс­кия съ­вет, с ко­е­то се ут­вър­ж­да­ва цър­ков­но­то нас­то­я­тел­с­т­во.

 (8) Епархийските митрополити извършват ос­ве­ща­ва­не­то на цър­к­ви и па­рак­ли­си (ос­вен ако па­рак­ли­си­те не са в бол­ни­ци, зат­во­ри, учи­ли­ща и дру­ги общес­т­ве­ни уч­реж­де­ния) след прех­вър­ля­нето на соб­с­т­ве­ност­та им на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия и ней­ни­те по­де­ле­ния.

 

Чл. 141. (1) Пред­се­да­тел на цър­ков­но­то нас­то­я­тел­с­т­во по пра­во е ено­рий­­с­ки­ят све­ще­ник.

(2) При цър­к­ва с по­ве­че от един ено­рийс­ки све­ще­ник пред­се­да­те­лят на цър­ков­но­то нас­то­я­тел­с­т­во се наз­на­ча­ва със за­по­вед от епар­хийс­кия мит­ро­по­лит.

(3) При от­със­т­вие на пред­се­да­те­ля епар­хийс­ки­ят мит­ро­по­лит из­да­ва за­по­вед за за­мес­т­ва­не­то му от све­ще­ник, кой­то за­веж­да и ено­ри­я­та му.

 

Чл. 142. (1) За член на цър­ков­но­то нас­то­я­тел­с­т­во мо­же да бъ­де из­б­ран все­ки бъл­гар­с­ки граж­да­нин, кой­то от­го­ва­ря на след­ни­те ус­ло­вия:

1. да е кръс­тен пра­вос­ла­вен хрис­ти­я­нин;

2. да е член на съ­от­вет­на­та ено­рия;

3. да е на­вър­шил 30 го­ди­ни;

4. да не е осъж­дан за прес­тъп­ле­ния от общ ха­рак­тер или за цър­ков­ни про­ви­не­ния и прос­тъп­ки - от цър­ко­вен съд;

5. да е за­поз­нат с ос­нов­ни­те ис­ти­ни на пра­вос­лав­на­та вя­ра;

6.  да е поз­нат по своя бла­го­чес­тив и чес­тен жи­вот.

(2) Кан­ди­да­тът за член на цър­ков­но­то нас­то­я­тел­с­т­во по­да­ва за­яв­ле­ние и дек­ла­ра­ция до пред­се­да­те­ля по об­раз­ци, ут­вър­де­ни от  Све­тия Си­нод.

(3) Не мо­же да бъ­де член на цър­ков­но­то нас­то­я­тел­с­т­во ли­це, ко­е­то е:

1. съп­руг или род­ни­на по пра­ва ли­ния без ог­ра­ни­че­ния в сте­пе­ни­те, по съребре­на ли­ния или по сва­тов­с­т­во до тре­та сте­пен  с пред­се­да­те­ля, с друг член на цър­ковното нас­то­я­тел­с­т­во, с ка­си­е­ра, све­щоп­ро­да­ва­чи­те или ли­це, наз­на­че­но на щат­на длъж­ност в цър­к­ва­та;

2. би­ло обя­ве­но в не­със­то­я­тел­ност или е би­ло член на уп­ра­ви­телен ор­ган на тър­гов­с­ко дру­жес­т­во, прек­ра­те­но по­ра­ди не­със­то­я­тел­ност.

 

Чл. 143. (1) Све­ти­ят Си­нод  вся­ка чет­вър­та го­ди­на при­кан­ва епар­хийс­ки­те мит­ро­по­ли­ти да се раз­по­ре­дят за про­веж­да­не­то на из­бо­ри за цър­ков­ни нас­то­я­тел­с­т­ва в оп­ре­де­лен неделен ден през ме­сец но­ем­в­ри.

(2) Ко­га­то из­бо­ри не бъ­дат про­ве­де­ни в оп­ре­де­ле­ния ден, епар­хийс­ки­ят мит­ро­по­лит оп­ре­де­ля друг не­де­лен ден за про­веж­да­не­то им.

(3) Ко­га­то из­бо­ри­те не са про­ве­дат и във вто­ра­та оп­ре­де­ле­на не­де­ля, епар­хийс­ки­ят мит­ро­по­лит наз­на­ча­ва нас­то­я­тел­с­т­во от че­ти­ри­ма ено­ри­а­ши, има­щи ка­чес­т­ва за из­би­ра­е­ми за цър­ков­ни нас­то­я­те­ли.

 

Чл. 144. (1) Ед­нов­ре­мен­но с из­би­ра­не­то на цър­ков­но­то нас­то­я­тел­с­т­во се из­би­ра и про­ве­ри­тел­на ко­ми­сия от 3 до 5 чле­но­ве, има­щи ка­чес­т­ва­та за цър­ков­ни нас­то­я­те­ли по чл. 142.

(2) След ут­вър­ж­да­ва­не­то на но­во­из­­­б­ра­ни­те нас­то­я­те­ли, про­ве­ри­тел­на­та ко­ми­сия про­ве­ря­ва смет­ки­те по при­хо­до-раз­хо­да на цър­к­ва­та за вре­ме­то, през ко­е­то е слу­жи­ло ста­ро­то цър­ков­но нас­то­я­тел­с­т­во. Про­то­ко­лът се под­пис­ва от ко­ми­си­я­та, от ста­ро­то и но­во­то цър­ков­но нас­то­я­тел­с­т­во и се из­п­ра­ща в мит­ро­по­ли­я­та. Епар­хийс­ки­ят съ­вет раз­г­леж­да про­то­ко­ла и с пос­та­нов­ле­ние се про­из­на­ся за ос­во­бож­да­ва­не­то  от от­го­вор­ност на ста­ро­то цър­ков­но нас­то­я­тел­с­т­во.

 

Чл. 145. (1) Слу­жеб­ни­ят пе­ри­од на цър­ков­ни­те нас­то­я­тел­с­т­ва е че­ти­ри­го­ди­шен.

(2) Ко­га­то през пе­ри­о­да по ал. 1 член от нас­то­я­тел­с­т­во­то се пре­мес­ти, бъ­де от­чис­лен или по­чи­не, за не­гов за­­мес­т­ник до из­ти­ча­не­то на че­ти­ри­те го­ди­ни се прог­ла­ся­ва след­ва­щи­ят, из­б­ран по броя по­лу­че­ни гла­со­ве.

 

Чл. 146. (1) Из­би­ра­те­ли мо­гат да бъ­дат всич­ки бъл­гар­с­ки граж­да­ни, пра­­вос­лав­ни хрис­ти­я­ни, чле­но­ве на цър­к­ва­та в съ­от­вет­на­та ено­рия, на­вър­ши­ли 18 го­ди­ни.

(2) За­пис­ва­не­то в спи­съ­ка с име­на­та на из­би­ра­те­ли­те тряб­ва да прик­лю­чи до ве­чер­на­та служ­ба пре­ди де­ня на из­бо­ра.

 

Чл. 147. (1) Съб­ра­нието за из­би­ра­не на цър­ковно нас­то­я­тел­ство се от­к­ри­ва след света Ли­тур­гия в оп­ре­де­ле­ния от епар­хийс­кия мит­ро­по­лит ден и про­дъл­жа­ва до 14 часá.

(2) Съб­ра­ни­е­то се ръ­ко­води от бю­ро от че­ти­ри­ма ено­ри­а­ши, из­б­ра­ни с яв­но гла­со­по­да­ва­не и мно­зин­с­т­во по­ве­че от по­ло­ви­на­та от при­със­т­ва­щи­те. Пред­се­да­те­лят на цър­­­ков­но­то нас­то­я­тел­с­т­во е пред­се­да­тел и на бю­ро­то и ръ­ко­во­ди съб­ра­ни­е­то.

(3) В със­тав­ни ено­рии, къ­де­то се из­би­рат по­ве­че от ед­но цър­ков­но нас­то­я­­тел­с­т­во, ено­рийс­ки­ят све­ще­ник пред­се­да­тел­с­т­ва из­бо­ра в цен­тъ­ра на ено­ри­я­та, а в дру­ги­те се­ла упъл­но­мо­ща­ва за свой за­мес­т­ник по един гра­мо­тен ено­ри­аш, имащ пра­во на из­би­ра­ем за цър­ко­вен нас­то­я­тел. Име­то на за­мес­т­ни­ка се от­бе­ляз­ва в из­би­ра­тел­ния про­то­кол, а за да­де­но­то пъл­но­мощ­но ено­рийс­ки­ят све­­ще­ник съ­об­ща­ва на епар­хийс­кия си мит­ро­по­лит.

(4) Съб­ра­ни­е­то се от­к­ри­ва след усър­д­на към Бо­га мо­лит­ва, ко­га­то при­със­т­ват по­не 2/3 от за­пи­са­ни­те в из­би­ра­тел­ни­те спи­съ­ци ено­ри­а­ши. Ко­га­то в оп­ре­де­ле­ния час ня­ма изис­ку­емия кво­рум, съб­ра­ни­е­то се от­ла­га с 30 ми­ну­ти, след ко­е­то се от­к­ри­ва при кво­рум по­ве­че от по­ло­ви­на­та от ено­ри­а­ши­те, впи­са­ни в из­би­ра­тел­ни­те спи­съ­ци. Ко­га­то не се съ­бе­ре и то­зи кво­рум, съб­ра­ни­е­то се от­ла­га за след­ва­ща­та све­та не­де­ля и се про­веж­да при съ­щи­те ус­ло­вия и ред.

(5) По пред­ло­же­ние на бю­ро­то се из­гот­вя листа с име­на­та на кан­ди­да­ти­те за цър­ков­ни нас­то­я­те­ли, по­да­ли за­яв­ле­ние и дек­ла­ра­ция до пред­се­да­те­ля на цър­ков­но­то нас­то­я­тел­с­т­во най-къс­но се­дем дни пре­ди да­та­та за про­веж­да­не на из­бо­ра.

(6) Бю­ле­ти­на­та с име­на­та на кан­ди­да­ти­те се пред­с­та­вя на из­би­ра­те­ли­те, след ко­е­то се прис­тъп­ва към тай­но гла­со­по­да­ва­не.

(7) Църковните настоятели се избират с мнозинство повече от половината от присъстващите избиратели.

 

Чл. 148. (1) За про­ве­де­ния из­бор на цър­ков­но нас­то­я­тел­с­т­во и прове­­ри­тел­на ко­ми­сия се със­та­вя про­то­кол, под­пи­сан от членовете на бю­ро­то и под­пе­ча­тан с цър­ков­ния пе­чат, а къ­де­то ня­ма цър­к­ва  - с пе­ча­та на пред­се­да­­тел­с­т­ва­щия све­ще­ник. Про­то­ко­лът и  из­бор­ни­те кни­жа се из­п­ра­щат на епар­хийс­кия мит­ро­по­лит.

(2) Жал­би по ре­дов­ност­та на из­бо­ра мо­гат да се по­да­ват до епар­хийс­кия мит­ро­по­лит в се­дем­д­не­вен срок от де­ня на из­бо­ра.

(3) Епар­хийс­ки­ят мит­ро­по­лит ут­вър­ж­да­ва про­из­ве­де­ния из­бор, ко­га­то Епар­хийс­ки­ят съ­вет е раз­г­ле­дал из­бор­ни­те кни­жа и е ус­та­но­вил, че са ре­дов­ни. Ко­га­то се ус­та­но­ви, че из­бо­рът е не­ре­до­вен, епар­хийс­ки­ят мит­ро­по­лит разпо­реж­да про­веж­да­не­то на нов из­бор.

 

Чл. 149. (1) В иму­щес­т­во­то на цър­к­ва­та ка­то юри­ди­чес­ко ли­це се включ­ват:

1. хра­мът (зда­ни­е­то) и при­над­леж­нос­ти­те му, как­то и дру­ги хра­мо­ве и па­рак­ли­си към не­го;

2. дви­жи­ми ве­щи и нед­ви­жи­ми имо­ти;

3. су­ми­те, пос­тъ­пи­ли в хра­ма от раз­лич­ни из­точ­ни­ци, ка­то: све­щи, дис­ко­си, при­хо­ди от дви­жи­ми и нед­ви­жи­ми имо­ти и други;

4. да­ре­ния за бла­го­ус­т­ройс­т­во­то и пот­реб­нос­ти­те на хра­ма и енори­я­та, как­то и дви­жи­ми и нед­ви­жи­ми имо­ти, за­ве­ща­ни в пол­за или соб­с­т­ве­ност на хра­ма, вклю­чи­тел­но и със спе­ци­ал­но пред­наз­на­че­ние за бла­гот­во­ри­тел­ни и прос­вет­ни це­ли, за из­д­ръж­ка на кли­ра и други;

5. су­ми от мит­ро­по­ли­и­те, цър­ков­но-ено­рийс­ки да­ре­ния, так­си и дру­ги.

(2) Цър­к­ва­та ка­то юри­ди­чес­ко ли­це мо­же да уч­ре­дя­ва ед­но­лич­ни тър­гов­с­ки дру­жес­т­ва и да учас­т­ва в тър­гов­с­ки дру­жес­т­ва по ред, оп­ре­де­лен в нас­то­я­щия Ус­тав.

 

Чл. 150. (1) Цър­к­ва, ко­я­то е без ено­рия, се уп­рав­ля­ва от нас­то­я­тел­с­т­во, наз­на­че­но от епар­хийс­кия мит­ро­по­лит.

(2) Гро­бищ­на цър­к­ва без ено­рия се уп­рав­ля­ва от мес­т­но­то цър­ков­но нас­то­я­тел­с­т­во, а при по­ве­че ено­рийс­ки цър­к­ви в на­се­ле­но­то мяс­то епар­хийс­ки­ят мит­ро­по­лит наз­на­ча­ва све­ще­ник за пред­се­да­тел на цър­ков­но­то нас­то­я­тел­с­т­во и по не­го­во  пред­ло­же­ние че­ти­рич­лен­но нас­то­я­тел­с­т­во.

 

 

Чл. 151. (1) Към ено­ри­я­та при­над­ле­жат ли­ца­та от пра­вос­лав­но ве­роиз­по­ве­да­ние, ко­и­то жи­ве­ят в гра­ни­ци­те на ено­ри­я­та и за­паз­ват и под­дър­жат жи­ва връз­­­ка с ено­рийс­кия храм, клир и жи­вот.

(2) Ено­ри­а­ши­те, чле­но­ве на цър­к­ва­та, имат всич­ки об­щи цър­ков­ни пра­ва и за­дъл­же­ния, как­то и пред­ви­де­ни­те в на­­с­то­я­щия Ус­тав.

 

Чл. 152. От­не­ма­не­то или ог­ра­ни­ча­ва­не­то на цър­ков­ни пра­ва ста­ва по цър­ков­но-съ­де­бен ред.

 

Чл. 153. (1) Пра­вос­лав­ни­те хрис­ти­я­ни ено­ри­а­ши, чле­но­ве на цър­к­ва­та ка­то мес­т­но по­де­ле­ние на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия са длъж­ни:

1. точ­но, твър­до и не­из­мен­но да из­по­вяд­ват пра­вос­лав­на­та вя­ра;

2. да по­се­ща­ват бо­гос­лу­же­ни­е­то, да се из­по­вяд­ват, да се под­гот­вят с пост и мо­лит­ва и при­частя­ват ре­дов­но;

3. да съ­дейс­т­ват за бла­го­със­то­я­ни­е­то на ено­ри­я­та в ре­ли­ги­оз­но-нрав­с­т­ве­но от­но­ше­ние;

4. да учас­т­ват в ре­ли­­ги­оз­ния жи­вот на ено­ри­я­та;

5. да се гри­жат по из­д­ръж­ка­та на цър­к­ва­та и кли­ра;

6. да спаз­ват пра­ви­ла­та на Пра­вос­лав­на­та цър­к­ва.

(2) Хрис­ти­я­ни­те са длъж­ни да спаз­ват пра­вилата за един­с­т­во и не­де­ли­мост на Све­то­то Пра­вос­ла­вие, на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия и на ней­ни­те мес­т­ни поде­ле­ния.

 

Раз­дел ІІ

ПРАВОМОЩИЯ НА ЦЪРКОВНИТЕ НАСТОЯТЕЛСТВА

 

Чл. 154. Цър­ков­но­то нас­то­я­тел­с­т­во има след­ни­те пра­ва и за­дъл­же­ния:

1. да сключ­ва при­до­бив­ни сдел­ки, до­го­во­ри за за­ем, на­ем и дру­ги до­го­во­ри, с из­к­лю­че­ние на: раз­по­ре­ди­тел­ни сдел­ки с нед­ви­жи­ми имо­ти, до­го­во­ри за ипо­те­ки, апорт на нед­ви­жи­ми имо­ти в тър­гов­с­ки дру­жес­т­ва, соб­с­т­ве­ност на съ­от­вет­на­та цър­к­ва, с пис­ме­но съг­ла­сие на Епар­хийс­кия съ­вет, ут­вър­де­но от епар­хийс­кия мит­ро­по­лит;

 2. да пра­ви пред­ло­же­ния до епар­хийс­кия мит­ро­по­лит за уч­ре­дя­ва­не­то на вещ­но пра­во на стро­еж за срок до 50 го­ди­ни и вещ­но пра­во на пол­з­ва­не до 25 го­ди­ни вър­ху имо­ти, соб­с­т­ве­ност на съ­от­вет­на­та цър­к­ва;

3. гри­жи се да уве­ли­ча­ва сред­с­т­ва­та на хра­ма;

4. съ­би­ра ус­та­но­ве­ни­те цър­ков­но-ено­рийс­ки так­си, как­то и су­ми­те, пос­тъ­пи­ли в хра­ма от про­даж­ба на све­щи, дис­ко­си, при­хо­ди от дви­жи­ми ве­щи и нед­ви­жи­ми имо­ти, по ре­ше­ние на Епар­хийс­кия съ­вет, ут­вър­де­но от епар­хийс­кия мит­ро­по­лит, вна­ся част от тях в бю­д­жета на митрополията за зап­ла­ти на све­ще­ни­ци­те;

5. пра­ви пред­ло­же­ние пред епар­хийс­кия мит­ро­по­лит и се гри­жи за из­г­раж­да­не­то на храм, па­рак­лис, по­мощ­ни сгра­ди и други;

6. нас­то­я­ва пред ком­пе­тен­т­ни­те ор­га­ни за съг­раж­да­не на цър­ков­ни гро­би­ща,  как­то и за ог­раж­да­не­то, чис­то­та­та, ре­да и бла­го­ле­пи­е­то на цър­ков­ни­те гро­би­ща;

7. при­е­ма - с одоб­ре­ние на епар­хийс­кия мит­ро­по­лит - да­ре­ния и за­­ве­ща­ния и при­до­би­ва по дру­ги за­кон­ни на­чи­ни дви­жи­ми и нед­ви­жи­ми иму­щес­т­ва в пол­за на цър­к­ва­та;

8. грижи се всич­ки нед­ви­жи­ми цър­ков­ни имо­ти да имат но­та­ри­ал­ни ак­то­ве, пла­но­ве и ски­ци и взе­ма мер­ки да се па­зят гра­ни­ци­те на зе­ме­дел­с­ки­те, гор­с­ки­те и дру­ги имо­ти чрез пос­то­ян­ни не­под­виж­ни зна­ци;

9. със­та­вя бю­д­же­та на хра­ма и го из­п­ра­ща за ут­вър­ж­де­ние от Епар­хийс­кия съ­вет;

10. сле­ди за ре­дов­но­то из­пъл­не­ние на цър­ков­ния бю­д­жет;

11. во­ди опис на цър­ков­ни­те иму­щес­т­ва;

12. взе­ма ре­ше­ния и с одобрение от епар­хийс­кия мит­ро­по­лит  за­веж­да  де­ла пред съ­ди­ли­ща­та и упъл­но­мо­­ща­ва ли­ца, ко­и­то да го пред­с­тав­ля­ват при из­вър­ш­ва­не­то на но­та­ри­ал­­­ни дейс­т­вия; за­веж­да съ­деб­ни де­ла от­нос­но вещ­ни пра­ва вър­ху нед­ви­жи­ми имо­ти след съг­ла­си­е­то на епар­хийс­кия мит­ро­по­лит и го уве­до­мя­ва за за­ве­де­ни­те сре­щу не­го съ­деб­ни де­ла от­нос­но вещ­ни пра­ва вър­ху нед­ви­жи­ми имо­ти;

13. гри­жи се за бла­го­ле­пи­е­то на хра­ма и за доб­ро­то със­то­я­ние и оси­­гу­ря­ва­не на цър­ков­ни­те имо­ти;

14. зас­тъп­ва се пред ком­пе­тен­т­ни­те ор­га­ни  да не се от­к­ри­ват око­ло хра­ма и на раз­с­то­я­ние по-бли­зо от 100 м тър­гов­с­ки и ту­рис­ти­чес­ки обек­ти, пи­тей­ни, уве­се­ли­тел­ни и раз­в­ле­ка­тел­ни за­­ве­де­ния, как­то и да не се раз­ви­ват дей­нос­ти, ко­и­то про­ти­во­ре­чат на пра­вос­лав­на­та вя­ра, цър­ков­ния жи­вот и тра­ди­ция;

15. гри­жи се да се на­ба­вят све­щи от цър­ков­на све­що­лив­ни­ца, ико­­ни и пот­ре­би за хра­ма и за бо­гос­лу­же­ни­е­то от цър­ков­ни­те (си­­но­дал­ни и епар­хийс­ки) ма­га­зи­ни;

16. оси­гу­ря­ва за храма ико­ни, съ­съ­ди и пред­ме­ти с ху­до­жес­т­ве­­но зна­че­ние с пред­ва­ри­тел­но­то им одоб­ре­ние от епар­хийс­кия мит­ро­по­лит;

17. грижи се със съ­дейс­т­ви­е­то на бо­го­мол­ците за бла­го­чи­ни­е­то при бо­гос­лу­же­ни­е­то;

18. наз­на­ча­ва при хра­ма по­мо­щен пер­со­нал, а с одоб­ре­ни­е­то на епар­хийс­кия мит­ро­по­лит - дя­ко­ни, пев­ци, пев­чес­ки хор и дру­ги цър­ков­ни слу­жи­те­ли и се гри­жи за тях­на­та из­д­ръж­ка;

19. мо­же да от­пус­ка по бю­д­же­та сти­пен­дии или по­мо­щи на мла­де­жи за под­го­тов­ка на пев­ци и кли­ри­ци;

20. оп­ре­де­ля на цър­ков­ни слу­жи­те­ли,  чи­я­то из­д­ръж­ка е по то­ва за­ня­тие,  зап­ла­та или въз­наг­ражде­ние по щат, в съ­от­вет­с­т­вие с тех­ния слу­жеб­­ен и об­ра­зо­ва­те­лен ценз;

21. под­по­ма­га ма­те­ри­ал­но све­ще­нос­лу­жи­те­ли­те при хра­ма при не­об­хо­ди­мост и въз­мож­ност, с одоб­ре­ние на епар­хийс­кия мит­ро­по­лит;

22. во­ди из­бор­ни­те спи­съ­ци на ено­ри­а­ши­те;

23. да­ва на епар­хийс­кия мит­ро­по­лит в края на вся­ка го­ди­на пис­мен от­чет за дей­ност­та си;

24. оказ­ва мо­рал­но и ма­те­ри­ал­но съ­дейс­т­вие на све­ще­ни­ци­те при хра­ма в тях­на­та прос­вет­на и бла­гот­во­ри­тел­на дей­ност.

 

Чл. 155. Све­ще­ни­кът - пред­се­да­тел на цър­ков­но­то нас­то­я­тел­с­т­во, от­к­ри­ва, ръ­ко­во­ди и зак­ри­ва за­се­да­ни­я­та.

 

Чл. 156. (1) За­се­да­ни­я­та на цър­ков­но­то нас­то­я­тел­с­т­во са за­кон­ни, ко­га­то са сви­ка­ни от пред­се­да­те­ля или за­мес­т­ва­щия го и при­със­т­ват по­ве­че от по­ло­ви­на­та от чле­но­ве­те му.

(2) Ре­ше­ни­я­та се взе­мат с мно­зин­с­т­во по­ве­че от по­ло­ви­на­та от всич­ки чле­но­ве на нас­то­я­тел­с­т­во­то. При рав­ног­ла­сие над­де­ля­ва гла­сът на пред­се­да­те­ля или  за­мес­т­ва­щия го.

 

Чл. 157. Пред­се­да­те­лят на хра­ма със­та­вя гра­фик за бо­гос­лу­же­ни­е­то и раз­п­ре­де­ля служеб­ни­те за­дъл­же­ния на све­ще­нос­лу­жи­те­ли­те към хра­ма и кон­т­ро­ли­ра из­пъл­не­ни­е­то.

 

Чл. 158. (1) Цър­ков­но­то нас­то­я­тел­с­т­во из­би­ра ка­си­ер, кой­то се одоб­ря­ва от епар­хийс­кия мит­ро­по­лит.

(2) Ка­си­е­рът при­е­ма при­хо­ди­те и из­вър­ш­ва раз­хо­ди­те, спо­ред бю­д­же­та, и се от­чи­та пред цър­ков­но­то нас­то­я­тел­с­т­во.

 

Чл. 159. Длъж­ност­та цър­ко­вен нас­то­я­тел е по­чет­на и неп­ла­те­на.

 

Чл. 160. (1) Цър­ков­но­то нас­то­я­тел­с­т­во во­ди ле­то­пис­на кни­га.

(2) В ле­то­пис­на­та кни­га се за­пис­ват по-важ­ни съ­би­тия, свър­за­ни с жи­во­та на хра­ма и ено­ри­я­та, име­на­та на цър­ков­ни­те бла­го­де­те­ли и на цър­ков­ни­те нас­то­я­те­ли, за ко­и­то епар­хийс­ки­ят мит­ро­по­лит пре­це­ни, че са се от­ли­чи­ли с чес­т­но и усър­д­но слу­же­ние.

(3) Име­на­та на за­пи­са­ни­те в ле­то­пис­на­та кни­га се спо­ме­на­ват в цър­к­ва­та при бо­гос­лу­же­ни­е­то на Не­де­ля Пра­вос­лав­на.

 

 

Гла­ва три­на­де­се­та

МА­НАС­ТИ­РИ

 

Раз­дел І

МА­НАС­ТИ­РИ И МОНАСИ/МОНАХИНИ

 

Чл. 161. (1) Ма­нас­тир е све­ще­но мяс­то с храм и дру­ги зда­ния, пред­наз­на­че­ни за жи­ли­ща на мо­на­си или мо­на­хи­ни, т. е. ли­ца, ко­и­то с обе­ти­те си за це­ло­­мъд­рие, нес­тя­жа­тел­ност и пос­лу­ша­ние са се пос­ве­ти­ли на уеди­нен бла­го­­чес­тив жи­вот и уп­раж­ня­ва­не в хрис­ти­ян­с­ки­те доб­ро­де­те­ли, на под­виж­­­ни­чес­т­во (въз­дър­жа­ние, мо­лит­ва и труд), ми­ло­сър­дие и ду­хов­на прос­ве­та.

(2) Ма­нас­ти­ри­те са мес­т­ни по­де­ле­ния на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия и на съ­от­вет­ни­те мит­ро­по­лии и са юри­ди­чес­ки ли­ца.

(3) Ма­нас­ти­рът се уп­рав­ля­ва от Ма­нас­тир­с­ки съ­бор или в пред­ви­де­ни­те от Ус­та­ва слу­чаи - от игу­мен/игу­мен­ка. Ма­нас­ти­рът се пред­с­тав­ля­ва от игу­ме­на/игу­мен­ка­та.

(4) В ма­нас­тир, в кой­то ня­ма наз­на­чен игу­мен/игу­мен­ка, епар­хийс­ки­ят мит­ро­по­лит наз­на­ча­ва за из­пъл­ня­ващ длъж­ност­та под­хо­дя­що ду­хов­но ли­це.

 

Чл. 162 (1) Ма­нас­ти­ри­те са став­ро­пи­ги­ал­ни и епар­хийс­ки. Став­ро­пи­ги­ал­ни­­те са под­чи­не­ни на Све­тия Си­нод, а епар­хийс­ки­те - на мес­т­ния епар­хийс­ки мит­ро­по­лит.

(2) Став­ро­пи­ги­ал­ни ма­нас­ти­ри се ос­но­ва­ват или прог­ла­ся­ват по ре­ше­ние на Светия Си­нод. Епар­хийс­ки ма­нас­ти­ри се ос­но­ва­ват с бла­гос­ло­ве­ни­е­то на епар­хийс­кия мит­ро­по­лит и одоб­ре­ни­е­то на Све­тия Си­нод, ако са оси­гу­ре­ни сред­с­т­ва за из­д­ръж­ка­та им.

(3) Став­ро­пи­­ги­ал­ни ма­нас­ти­ри са: Рил­с­ки­ят, Бач­ков­с­ки­ят и Тро­ян­с­ки­ят.

 

Чл. 163. Ма­нас­тир, кой­то има най-мал­ко 5 бра­тя/сес­т­ри, се уп­рав­ля­ва от ма­нас­тир­с­ки съ­бор под пред­се­да­тел­с­т­во­то и ръ­ко­вод­с­т­во­то на игу­мен/игу­мен­ка. Ма­нас­тир с по-мал­ко от 5 бра­тя/сес­т­ри се уп­рав­ля­ва от игу­мен/игу­мен­ка, наз­на­чен/назначена от  епар­хийс­кия мит­ро­по­лит.

 

Чл. 164. (1) Ма­нас­тир­с­ки­ят съ­бор се със­тои от игу­ме­на/игу­мен­ка­та и 4 или 6 мо­на­си/мо­на­хи­ни, от­ли­ча­ва­щи се с при­ме­рен жи­вот и опит­ност. Ма­нас­тир­с­ки­ят съ­бор се пред­се­да­тел­с­т­ва от игу­ме­на/игу­мен­ка­та.

(2) Ма­нас­тир­с­ки­ят съ­бор се избира от мо­на­си­те/мо­на­хи­ни­те и се ут­вър­ж­да­ва от Све­тия Си­нод - за став­ро­пи­ги­ал­ни­те ма­нас­тири, а от епар­хийс­кия мит­ро­по­лит - за епар­хийс­ки­те ма­нас­ти­ри.

 

Чл. 165. За игу­мен/игу­мен­ка мо­же да бъ­де из­б­ран член на ма­нас­тир­с­ко­то брат­с­т­во/сес­т­рин­с­т­во, ко­га­то при­те­жа­ва не­об­хо­ди­ми­те ре­ли­ги­оз­но-нрав­с­т­ве­ни ка­чес­т­ва и опит­ност. 

 

Чл. 166.  (1) Игу­ме­нът/игу­мен­ка­та се из­би­ра от мо­на­си­те/мона­хи­ни­те с мно­зин­с­т­во по­ве­че от по­ло­ви­на­та от всич­ки чле­но­ве на ма­нас­тир­с­ко­то брат­с­т­во/сес­т­рин­с­т­во.

(2) Из­бо­рът на игу­мен/игу­мен­ка се ут­вър­ж­да­ва с ре­ше­ние, за став­ро­пи­ги­ал­ни­те ма­нас­ти­ри - от Све­тия Си­нод, а за епар­хийс­ки­те - от епар­хийс­кия мит­ро­по­лит.

 (3) Ко­га­то игу­мен/игу­мен­ка по  соб­с­т­ве­но же­ла­ние се от­тег­ли, но са­мо по при­чи­ни, до­пус­ти­ми от цър­ков­ни­те ка­но­ни, се про­веж­да из­бор за нов игу­мен/игу­мен­ка.

 

 (4) Ко­га­то игу­мен/игу­мен­ка по­ра­ди про­дъл­жи­тел­на бо­лест, не­мощ или не­о­пит­ност не е в със­то­я­ние да из­пъл­ня­ва за­дъл­же­ни­я­та си и то­ва при­чи­ня­ва вре­ди в ду­хов­на­та и ма­те­ри­ал­на­та сфе­ра, до ут­вър­ж­да­ва­не­то на нов игу­мен/игу­мен­ка ма­нас­ти­рът се пред­с­тав­ля­ва от ду­хов­но ли­це, наз­на­че­но от съ­от­вет­на­та цър­ков­на власт, на ос­но­ва­ние ут­вър­де­ни­те от Све­тия Си­нод вът­реш­ни пра­вил­ни­ци и ус­та­ви.

 

Чл. 167. Ко­га­то брат­с­т­во­то/сес­т­рин­с­т­во­то на два пъ­ти пос­ле­до­ва­тел­но из­бе­ре и пред­с­та­ви за ут­вър­ж­да­ва­не ли­це, не­под­хо­дя­що да из­пъл­ня­ва игу­мен­с­ка длъж­ност, съ­от­вет­на­та цър­ков­на власт наз­на­ча­ва игу­мен/игу­мен­ка, кой­то/ко­я­то уп­рав­ля­ва ма­нас­ти­ра, до­ка­то брат­с­т­во­то/сес­т­рин­с­т­во­то из­бе­ре дос­той­но ли­це.

 

Чл. 168. За ма­нас­тир, кой­то е ос­та­нал без мо­на­си/мо­на­хи­ни или ня­ма въз­мож­ност да се из­дър­жа, епар­хийс­ки­ят мит­ро­по­лит ре­ша­ва - с одоб­ре­ни­е­то на Све­тия Си­нод - да бъ­де при­съ­е­ди­нен вре­мен­но или за­ви­на­ги към друг ма­нас­тир.

 

Чл. 169. Мо­нах/мо­на­хи­ня мо­же да жи­вее из­вън ма­нас­ти­ра са­мо в слу­ча­и­те, ко­га­то е наз­на­чен/наз­на­че­на на оп­ре­де­ле­на длъж­ност или из­п­ра­тен/из­п­ра­те­на на спе­ци­ал­но пос­лу­ша­ние по ре­ше­ние на Све­тия Си­нод - за став­ро­пи­ги­ал­ни­те ма­нас­ти­ри, и на епар­хийс­кия мит­ро­по­лит - за епар­хийс­ки­те ма­нас­ти­ри.

 

Чл. 170. (1) За мо­нах или мо­на­хи­ня мо­же да бъ­де пос­т­ри­га­но ли­це, ко­е­то от­го­ва­ря на след­ни­те ус­ло­вия:

1. да е на­вър­шил пъл­но­ле­тие, съг­лас­но за­ко­ни­те в стра­на­та;

2. да е пра­вос­ла­вен хрис­ти­я­нин;

3. да не е встъ­пил в брак или да е с прек­ра­тен граж­дан­с­ки брак по­ра­ди раз­вод или смърт и да ня­ма за­дъл­же­ния за из­д­ръж­ка;

4. да не се во­ди на от­чет в пси­хо­дис­пан­се­ра по мес­то­жи­ве­е­не и да не стра­да от не­из­ле­чи­мо ин­фек­ци­оз­но за­бо­ля­ва­не и епи­леп­сия;

5. да е бла­го­чес­тив, с доб­ро по­ве­де­ние и да се от­ли­ча­ва с пра­вил­ни мис­ли за пра­вос­лав­на­та вя­ра;

6. да е пре­ми­нал сро­ка на из­пи­та­ние, пред­ви­ден в Ус­та­ва на ма­нас­ти­ра.

(2) Изис­к­ва­ни­я­та по ал. 1 се удос­то­ве­ря­ват със съ­от­вет­ни­те пис­ме­ни до­ку­мен­ти - удос­то­ве­ре­ния, сви­де­тел­с­т­ва, дек­ла­ра­ции.

(3) Кой­то ис­ка да встъ­пи в мо­на­шес­ки чин, тряб­ва да пред­с­та­ви мол­ба, ав­то­би­ог­ра­фия, сви­де­тел­с­т­во за съ­ди­мост и пре­по­ръ­ка от ено­рийс­кия си све­ще­ник или из­по­вед­ник.

(4) Пре­ди встъп­ва­не­то в мо­на­шес­ки чин кан­ди­да­тът е длъ­жен да се раз­по­ре­ди по во­ля­та си и спо­ред за­ко­на със сво­е­то иму­щес­т­во. Всич­­­ко, ко­е­то при­до­бие след встъп­ва­не­то му в мо­на­шес­т­во, при­над­ле­жи на ма­на­­с­ти­ра, в кой­то е брат/сес­т­ра.

Раз­дел ІІ

ПРАВОМОЩИЯ НА МАНАСТИРСКОТО УПРАВЛЕНИЕ -

МАНАСТИРСКИ СЪБОР И ИГУМЕН

 

Чл. 171. Ма­нас­тир­с­ки­ят съ­бор и игу­ме­нът имат след­ни­те пра­во­мо­щия:

1. да се гри­жат мо­на­си­те да во­дят бла­го­чес­тив жи­вот, съ­об­ра­зен с обе­ти­те им на це­ло­мъд­рие, нес­тяжа­ние и пос­лу­ша­ние и спо­ред об­що­цър­ков­ни­те и вът­реш­ни ма­нас­тир­с­ки на­ред­би да се уп­раж­ня­ват в хрис­ти­ян­с­ки­те доб­ро­де­те­ли, в под­виж­ни­чес­т­во, ми­ло­сър­дие и ду­хов­на прос­ве­та;

2. да се гри­жат мо­на­си­те да пре­бъд­ват във въз­дър­жа­ние и мо­лит­ва, да по­се­­ща­ват ре­дов­но бо­гос­лу­же­ни­е­то, да изу­ча­ват Све­ще­но­то Пи­са­ние, тво­ре­­ни­я­та на све­ти­те От­ци, жи­во­та на све­ти­и­те, да се за­ни­ма­ват с хрис­ти­ян­с­ка книж­ни­на, да во­дят чист и не­по­ро­чен жи­вот, да взе­мат чрез фи­зи­чес­ки труд ре­дов­но учас­тие в ма­нас­тир­с­ки­те сто­пан­с­т­ва и с дух на мо­на­ше­­с­ко пос­лу­ша­ние и сър­деч­на пре­да­ност да из­пъл­ня­ват въз­ло­же­ни­те им служ­би в бо­го­у­год­ни­те и прос­вет­ни за­ве­де­ния на ма­нас­ти­ра и да пре­би­ва­ват не­от­лъч­но в све­та­та си оби­тел;

3. да сле­дят да се от­с­луж­ва ре­дов­но бо­гос­лу­же­ни­е­то спо­ред ма­нас­тир­с­кия ус­тав;

4. да сле­дят да се па­зи бла­го­го­ве­ен ред в цър­к­ва­та, да се под­дър­жа бла­го­ле­пи­е­то на хра­ма, да се па­зят в из­п­рав­ност и чис­то­та све­ще­ни­те пред­ме­ти и мес­та, цър­ков­ни­те ста­ри­ни, биб­ли­о­те­ка­та и всич­ки ма­нас­тир­с­ки по­ме­ще­­ния;

5. да сле­дят да се па­зи в све­та­та оби­тел строг ма­нас­тир­с­ки ред, съ­от­вет­с­т­ващ на це­ли­те на ма­нас­ти­ра и на мо­на­шес­кия на­чин на жи­вот;

6. да под­гот­вят и при­е­мат дос­той­ни ма­нас­тир­с­ки бра­тя, ка­то се спаз­ват мо­на­шес­ки­те пра­ви­ла и всич­ки дру­ги изис­к­ва­ния на ма­нас­тир­с­кия ус­тав.

7. да ис­кат пред­ва­ри­тел­но раз­ре­­ше­ние от епар­хийс­кия мит­ро­по­лит за пос­т­рижението на мо­нах или мо­на­хи­ня - за епар­хийс­ки ма­нас­тир, или от Све­тия Си­нод - за став­ро­пи­ги­а­лен ма­нас­тир;

8. да пред­с­та­вят бла­го­го­вей­ни и дос­та­тъч­но прос­ве­те­ни ма­нас­тир­с­ки бра­тя за ръ­ко­по­ла­га­не в дя­кон­с­ки и йе­ро­мо­на­шес­ки чин;

9. да оп­ре­де­лят пос­лу­ша­ние на ма­нас­тир­с­ки­те бра­тя;

10. да па­зят в доб­ро със­то­я­ние ма­нас­тир­с­ки­те зда­ния, храмо­ве, ме­то­си и ма­нас­тир­с­кия имот;

11. да при­е­мат  да­ре­ния и за­ве­ща­ния за ма­нас­ти­ра;

12. да снаб­дя­ват бра­тя­та с всич­ко не­об­хо­ди­мо за жи­ве­е­не;

13. да при­би­рат ка­то ма­нас­тир­с­ки имот ос­та­на­ло­то от по­чи­нал или раз­с­т­ри­ган ма­нас­тир­с­ки брат/сес­т­ра, спо­ред цър­ков­ни­те пра­ви­ла;

14. да сто­па­нис­ват и уп­рав­ля­ват ма­нас­тир­с­ки­те имо­ти;

15. да със­та­вят бю­д­жет за ма­нас­тир­с­ки­те при­хо­ди и раз­хо­ди и да го из­­­п­ра­щат на съ­от­вет­на­та ду­хов­на власт за ут­вър­ж­да­ва­не;

16. да оси­гу­ря­ват при­ход­на­та част на ма­нас­тирския бю­д­жет и да вна­сят су­ми­те, оп­ре­де­ле­ни от Све­тия Си­нод или епар­хийс­кия мит­ро­по­лит;

17. да сле­дят за ре­дов­но­то из­пъл­не­ние на бю­д­же­та и след прик­люч­ва­­не­то му да да­ват от­чет пред Све­тия Си­нод - за став­ро­пи­ги­ал­ни­те ма­нас­ти­ри или пред епар­хийс­кия мит­ро­по­лит - за епар­хийс­ки­те ма­нас­ти­ри;

18. да про­ве­ря­ват все­ки три ме­се­ца ма­нас­тир­с­ки­те смет­ки, ка­то със­та­­вят ак­то­ве, ко­и­то да из­п­ра­щат на съ­от­вет­на­та ду­хов­на власт;

19. да сключ­ват при­до­бив­ни сдел­ки, до­го­во­ри за за­ем, на­ем и дру­ги до­го­во­ри с из­к­лю­че­ние на: раз­по­ре­ди­тел­ни сдел­ки с нед­ви­жи­ми имо­ти, до­го­вори за ипо­те­ки, апорт на нед­ви­жи­ми имо­ти в тър­гов­с­ки дру­жес­т­ва, соб­с­т­ве­ност на съ­от­вет­ния ма­нас­тир, с ре­ше­ние на Све­тия Си­нод - за став­ро­пи­ги­ал­ни­те ма­нас­ти­ри, и пис­ме­но съг­ла­сие на Епар­хийс­кия съ­вет, ут­вър­де­но от епар­хийс­кия мит­ро­по­лит - за епар­хийс­ки­те ма­нас­ти­ри;

20. да правят пред­ло­же­ние до Све­тия Си­нод за став­ро­пи­ги­ал­ни­те ма­нас­ти­ри и до Епар­хийс­кия съ­вет за епар­хийс­ки­те ма­нас­ти­ри за уч­ре­дя­ва­не­то на вещ­но пра­во на стро­еж за срок до 50 го­ди­ни и вещ­но пра­во на пол­з­ва­не до 25 го­ди­ни вър­ху имо­ти, соб­с­т­ве­ност на съ­от­вет­ния ма­нас­тир;

21. да правят предложение до Светия Синод за ставропигиалните манастири и до Епархийския съвет за епархийските манастири за учредяването на еднолични търговски дружества и участие в търговски дружества по ред, определен от настоящия Устав;

22. да със­та­вят опис на дви­жи­ми­те иму­щес­т­ва на ма­нас­ти­ра, да се гри­жат нед­ви­жи­ми­те имо­ти да имат но­та­ри­ал­ни и дру­ги ак­то­ве за соб­с­т­ве­ност, да пред­с­та­вят све­де­ния и до­ку­мен­ти за нед­ви­жи­ми­те имо­ти на ма­нас­ти­ра за впис­ва­не в ре­гис­тъ­ра на нед­ви­жи­ми­те имо­ти на мит­ро­по­ли­и­те и Цен­т­рал­ния ре­гис­тър на нед­ви­жи­ми­те имо­ти на Све­тия Си­нод, как­то и съ­щи­те да бъ­дат впи­са­ни в ос­нов­ни­те да­нъч­ни и ка­дас­т­рал­ни кни­ги;        

23. взе­мат ре­ше­ния и с одоб­ре­ние на Све­тия Си­нод - за став­ро­пи­ги­ал­ни­те манас­ти­ри, и от епар­хийс­кия мит­ро­полит за епар­хийс­ки­те ма­нас­ти­ри, за­веж­дат де­ла  пред съ­ди­ли­ща­та в дър­жа­ва­та; за­веж­дат съ­деб­ни де­ла от­нос­но вещ­ни пра­ва вър­ху нед­ви­жи­ми имо­ти  със съг­ла­си­е­то на епар­хийс­кия мит­ро­по­лит  за епар­хийс­ки­те ма­нас­ти­ри и на Све­тия Си­нод за став­ро­пи­ги­ал­ни­те ма­нас­ти­ри и ги уве­до­мя­ват за за­ве­де­ни­те сре­щу тях съ­деб­ни де­ла от­нос­но вещ­ни пра­ва за нед­ви­жи­ми имо­ти.

24. да раз­г­леж­дат по цър­ков­но-съ­де­бен ред пов­диг­на­ти­те от игу­ме­на/игу­менка­та, от епар­хийс­кия мит­ро­по­лит или от Све­тия Си­нод обви­не­ния сре­щу цър­ков­но про­ви­нен/-а ма­на­­с­тир­с­ки  брат/сес­т­ра;

25. да вна­сят ус­та­но­ве­ни­те внос­ки за об­що­цър­ков­ни и епар­­­хийс­ки пот­реб­нос­ти;

26. да бдят за точ­но­то из­пъл­не­ние на древ­ни­те пра­ви­ла на мо­на­шес­т­во­­то, цър­ков­ни­те пра­ви­ла, ма­нас­тир­с­кия ус­тав и раз­по­реж­да­ни­я­та на ду­хов­­­на­та власт;

27. да се зас­тъп­ват пред ком­пе­тен­т­ни­те ор­га­ни да не се от­к­ри­ват око­ло ма­нас­ти­ра и на раз­с­то­я­ние по-бли­зо от 500 мет­ра тър­гов­с­ки и ту­рис­ти­чес­ки обек­ти, пи­тей­ни, уве­се­ли­тел­ни и раз­в­ле­ка­тел­ни за­ве­де­ния, как­то и да не се раз­ви­ват дей­нос­ти, ко­и­то про­ти­во­ре­чат на пра­вос­лав­на­та вя­ра, цър­ков­ния жи­вот и тра­ди­ция;

28. да да­ват еже­год­но на съ­от­вет­на­та ду­хов­на власт пис­мен от­чет за об­що­то със­то­я­ние на ма­нас­ти­ра.

 

Чл. 172. (1) Игу­ме­нът/игу­мен­ка­та на ма­нас­ти­ра е:

1. пред­се­да­тел на ма­нас­тир­с­кия съ­бор;

2. из­пъл­ни­тел на съ­бор­ни­те ре­ше­ния;

3. ду­хо­вен ръ­ко­во­ди­тел на мо­на­си­те/мо­на­хи­ни­те;

4. па­зи­тел на ма­нас­тир­с­ки­те и цър­ков­ни пра­ви­ла и на раз­по­реж­да­ни­я­та на ду­­хов­на­та власт.

(2) Ко­га­то ня­ма игу­мен/игуменка, ма­нас­ти­рът се пред­с­тав­ля­ва от ду­хов­но ли­це, из­пъл­ня­ва­що длъж­ност­та игу­мен/игуменка по чл. 161, ал. 4, или от епар­хийс­кия мит­ро­по­лит.

(3) Ко­га­то в ма­нас­ти­ра ня­ма мо­на­си/мо­на­хи­ни, той се уп­рав­ля­ва от ма­нас­тир­с­ко нас­то­я­тел­с­т­во, наз­на­че­но от епар­хийс­кия мит­ро­по­лит.

(4) Чле­но­ве­те на ма­нас­тир­с­ко­то нас­то­я­тел­с­т­во тряб­ва да от­го­ва­рят на ус­ло­ви­я­та за цър­ков­ни нас­то­я­те­ли по чл. 142.

(5) Ма­нас­тир­с­ко­то нас­то­я­тел­с­т­во има пра­во­мо­щи­я­та на ма­нас­тир­с­кия съ­бор с из­к­лю­че­ние на пра­во­мо­щи­я­та му на цър­ко­вен съд.

 

Чл. 173. (1) Съ­бор­ни­те стар­ци - чле­но­ве на ма­нас­тир­с­кия съ­бор, не мо­гат да ре­ша­ват въп­роси и из­вър­ш­ват дей­нос­ти без мне­ни­е­то на игу­ме­на и пос­лед­ни­ят - без ре­ше­ни­е­то на съ­бо­ра.

(2) При раз­ног­ла­сия меж­ду игу­ме­на и ма­нас­тир­с­кия съ­бор въп­ро­сът се от­на­ся за ре­ша­ва­не от Све­тия Си­нод - за став­ро­пи­ги­ал­ни­те ма­нас­ти­ри  и от   епар­хийс­кия мит­ро­по­лит - за епар­хийс­ки­те ма­нас­ти­ри.

(3) Ре­ше­ни­я­та по ал. 2 на ма­нас­тир­с­кия съ­бор (ма­нас­тир­с­ко­то нас­то­я­тел­с­т­во) вли­зат в си­ла от вли­за­не­то в си­ла ре­ше­ни­я­та на Све­тия Си­нод - за став­ро­пи­ги­ал­ни­те ма­нас­ти­ри, и от епар­хийс­кия мит­ро­по­лит - за епар­хийс­ки­те ма­нас­ти­ри.

 

Чл. 174. Ко­га­то в епар­хия ня­ма мо­на­хи­ни или по­ра­ди не­въз­мож­ност не могат да учас­т­ват в ра­бо­та­та на ор­га­ни­те, на ко­и­то са чле­но­ве, те се за­мес­т­ват от мо­на­си.

 

Чл. 175. Все­ки ма­нас­тир си из­ра­бот­ва Ус­тав за вът­реш­ния ред, кой­то се ут­вър­ж­да­ва от Све­тия Си­нод - за став­ро­пи­ги­ал­ни­те ма­нас­ти­ри, и от епар­хийс­кия мит­ро­по­лит - за епар­хийс­ки­те ма­нас­ти­ри.

 

 

 

 

 

 

 

ЧАСТ ВТО­РА

ЦЪР­КО­ВЕН СЪД

Гла­ва пър­ва

ОБ­ЩИ ПО­ЛО­ЖЕ­НИЯ

 

Раз­дел І

УСТРОЙСТВО

 

Чл. 176. (1) Съ­деб­на­та власт в Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия се уп­раж­­­ня­ва от:

1. Све­тия Си­нод в пълен и намален състав;

2. епар­хийс­ки­те съ­ди­ли­ща;

3. ма­нас­тир­с­ки­те съ­бо­ри.

(2) Ли­ца и ор­га­ни из­вън сис­те­ма­та на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия не мо­гат да осъ­щес­т­вя­ват фун­к­ци­и­те на цър­ко­вен съд.

(3) Съ­деб­на­та власт в Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия се ос­но­ва­ва на цър­ков­ни­те ка­но­ни, нас­то­я­щия Ус­тав и на­ред­би­те на цър­ков­но­то съ­доп­ро­из­вод­с­т­во, из­да­де­ни от Све­тия Си­нод.

(4) От­го­вор­ност­та пред съд в дър­жа­ва­та по за­кон не из­к­люч­ва от­го­вор­ност­та пред цър­ко­вен съд по то­зи Ус­тав.

(5) Цър­ков­ни­ят съд има пра­во при не­об­хо­ди­мост да ис­ка съ­дейс­т­вие от ор­га­ни­те на дър­жав­на­та власт за из­пъл­не­ние на влез­ли­те в си­ла ре­ше­ния.

 

Чл. 177. (1) Юрис­дик­ци­я­та на Све­тия Си­нод ка­то съд се раз­п­рос­ти­ра в ди­о­це­за на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва-Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия  в епар­хи­и­те на те­ри­то­ри­я­та на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия, как­то и  в те­зи из­вън ней­ни­те пре­де­ли.   

 (2) Юрис­дик­ци­я­та на епар­хийс­кия съд се раз­п­рос­ти­ра в  пре­де­ли­те на съ­от­вет­на­та епар­хия.

 (3) Юрис­дик­ци­я­та на ма­нас­тир­с­кия съ­бор се раз­п­рос­ти­ра по от­но­ше­ние на ма­нас­тир­с­ки­те бра­тя/сестри.

 

Чл. 178. (1) Епар­хийс­ки­ят съд се със­тои от епар­хийс­кия мит­ро­по­лит и ду­хов­ни­те чле­но­ве на Епар­­­хийс­кия съ­вет.

(2) Съ­дът за­се­да­ва под пред­се­да­тел­с­т­во­то на епар­хийс­кия мит­ро­по­лит. При от­със­т­вие на епар­хийс­кия мит­ро­по­лит или на  член на съ­да, епар­хийс­ки­ят мит­ро­по­ли­т с пис­ме­на за­по­вед наз­на­чава ду­хов­но ли­це за пред­се­да­тел или член на със­та­ва. Със­та­вът се по­пъл­ва от ре­дов­но из­б­ра­ни­те ду­хов­ни­ци - под­г­лас­ни­ци.

 

Чл. 179. Ма­нас­тир­с­ки­ят съ­бор дейс­т­ва ка­то съд и раз­г­леж­­­да де­ла по об­ви­не­ния, пов­диг­на­ти сре­щу цър­ков­но про­ви­не­ни ма­нас­тир­­­с­ки бра­тя/сес­т­ри.

 

Чл. 180. (1) В със­та­ва на един и съ­щи цър­ко­вен съд не мо­гат да за­се­да­ват и взе­мат ре­ше­ния длъж­нос­т­ни ли­ца, ко­и­то са: род­ни­ни по пра­ва ли­ния във въз­хо­дя­ща и низ­хо­дя­ща сте­пен, съ­реб­ре­на ли­ния до чет­вър­та сте­пен вклю­чи­тел­но, по сва­тов­щи­на до тре­та сте­пен и ду­хов­но род­с­т­во от пър­ва сте­пен.

(2) При ус­ло­ви­я­та по ал. 1 за ре­до­вен член на съ­да той се за­ме­ня с не­гов под­г­лас­ник.

 

Раз­дел ІІ

ПОДВЕДОМСТВЕНОСТ

 

Чл. 181. На цър­ков­ни­те съ­ди­ли­ща са под­ве­дом­с­т­ве­ни:

1. цър­ков­но-на­ка­за­тел­ни­те де­ла;

2. де­ла­та по цър­ков­ни спо­ро­ве;

3. жал­би­те про­тив ак­то­ве и ре­ше­ния на цър­ков­но-ад­ми­нис­т­ра­тив­ни­те ор­га­ни на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия.

 

Чл. 182. (1) На Све­тия Си­нод са под­съд­ни:

1.  де­ла­та про­тив ар­хи­е­реи;

2. жал­би про­тив пър­во­ин­с­тан­ци­он­ни ре­ше­ния на Све­тия Си­нод в на­ма­лен със­тав;

3. жал­би про­тив  ад­ми­нис­т­ра­тив­ни ак­то­ве и ре­ше­ния на Све­тия Си­нод в на­ма­лен със­тав;

4. ре­ше­ния на цър­ков­ни съ­ди­ли­ща за низ­вер­же­ние, от­лъч­ва­не от Цър­к­ва­та и ана­те­ма.

(2) Све­ти­ят Си­нод ка­то съд за­се­да­ва в със­тав не по-мал­ко от две тре­ти от чле­но­ве­те си и се пред­се­да­тел­с­т­ва от Бъл­гар­с­кия пат­ри­арх или от мит­ро­по­лит, оп­ре­де­лен от не­го с пис­ме­на за­по­вед.

(3) По де­ла на ар­хи­е­реи Све­ти­ят Си­нод за­се­да­ва в със­тав не по-мал­ко от 13 епар­хийс­ки мит­ро­по­ли­ти. Ко­га­то не се съ­бе­ре то­зи със­тав, Све­ти­ят Си­нод с ре­ше­ние го по­пъл­ва с ар­хи­е­реи на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия.

(4) Ре­ше­ни­я­та на Све­тия Си­нод ка­то съд са окон­ча­тел­ни.

 

Чл. 183. (1) На Све­тия Си­нод в на­ма­лен със­тав са под­съд­ни:

1. ка­то пър­ва ин­с­тан­ция - де­ла про­тив игу­ме­ни на став­ро­пи­ги­ал­ни ма­нас­ти­ри, ко­и­то не са ар­хи­е­реи; де­ла про­тив чле­но­ве на Вър­хов­ния църковен съ­вет и про­тив чле­но­ве на Епар­хийс­кия съ­вет за про­ви­не­­ния, из­вър­ше­ни при из­пъл­не­ние на слу­жеб­ни­те им за­дъл­же­ния; жал­би про­тив ад­ми­нис­т­ра­­тив­ни ак­то­ве и ре­ше­ния на ад­ми­нис­т­ра­тив­ни­те ор­га­ни на цър­ков­на­та власт; как­то и спо­ро­ве за под­съд­ност;

2. ка­то вто­ра ин­с­тан­ция - ре­ше­ния на епар­хийс­ки­те съ­ди­ли­ща и  ре­ше­ния на ма­нас­тир­с­ки­те съ­бо­ри на став­ро­пи­ги­ал­ни­те ма­нас­ти­ри;

 

(2)  Све­ти­ят Си­нод в на­ма­лен със­тав ка­то съд се пред­се­да­тел­с­т­ва от Бъл­гар­с­кия пат­ри­арх или от мит­ро­по­лит, оп­ре­де­лен от не­го с пис­ме­на за­по­вед;

(3)  Ко­га­то член на  със­та­ва на съ­да не мо­же да учас­т­ва по­ра­ди ува­жи­тел­ни при­чи­ни или за­ин­те­ре­со­ва­ност, със­та­вът се по­пъл­ва от член на Све­тия Си­нод, оп­ре­де­лен по ре­да на чл. 53.

(4) Жал­би­те до Све­тия Си­нод в на­ма­лен със­тав се по­да­ват в 14-дне­вен срок от пос­та­но­вя­ва­не­то на  ре­ше­ни­е­то чрез цър­ков­ния съд, кой­то го е пос­та­но­вил.

 

Чл. 184. (1) На епар­хийс­кия съд са под­съд­ни:

1. ка­то пър­ва ин­с­тан­ция - де­ла­та на цър­ков­ни­те съ­ди­ли­ща с из­к­лю­че­ние на те­зи, ко­и­то са под­съд­ни на Све­тия Си­нод в пълен и намален състав и на ма­нас­тир­с­ки­те съ­бо­ри ка­то пър­ва ин­с­тан­ция;

2. ка­то вто­ра ин­с­тан­ция - де­ла, пос­тъ­пи­ли от ма­нас­тир­с­ки­те съ­бо­ри на епар­хийс­ки­те ма­нас­ти­ри;

(2) Ре­ше­ни­я­та на епар­хийс­кия съд ка­то вто­ра ин­с­тан­ция са окон­ча­тел­ни.

 

Чл. 185. (1) На ма­нас­тир­с­кия съ­бор, ка­то пър­ва ин­с­тан­ция, са под­съд­ни де­ла про­тив ма­нас­тир­с­ки бра­тя/сес­т­ри за про­ви­не­ния, под­ле­жа­щи на цър­ко­вен съд.

(2) Ко­га­то в ма­нас­ти­ра ня­ма ма­нас­тир­с­ки съ­бор, де­ла­та на ма­нас­тир­с­ки­те бра­тя/сес­т­ри са под­съд­ни на епар­хийс­кия съд ка­то пър­ва ин­с­тан­ция.

(3) Ре­ше­ни­я­та на ма­нас­тир­с­кия съ­бор ка­то съд се об­жал­ват пред епар­хийс­кия съд чрез игу­ме­на  в 14-дне­вен срок от пос­та­но­вя­ва­не­то им.

 

Чл. 186. (1) Де­ла­та за цър­ков­ни про­ви­не­ния са под­съд­ни на съ­да по мес­тос­лу­же­ние на об­ви­ня­е­мия - за ду­хов­ни­ци­те, и по нас­то­ящ ад­рес - за ми­ря­ни­те.

(2) Все­ки цър­ко­вен съд сам ре­ша­ва да­ли де­ло­то му е под­съд­но.

(3) Спор за под­съд­ност се раз­ре­ша­ва от Све­тия Си­нод в на­ма­лен със­тав.

 

Чл. 187. (1) Пос­та­но­ве­ни­те ре­ше­ния на цър­ков­ни­те съ­ди­ли­ща за низ­вер­же­ние и от­лъч­ва­не от Цър­к­ва­та  вли­зат в си­ла след ут­вър­ж­да­ва­не­то им от Све­тия.

(2) В слу­ча­и­те по ал. 1 све­ще­ни­кът се от­с­т­ра­ня­ва от све­ще­нос­лу­же­ние със за­по­вед на епар­хийс­кия мит­ро­по­лит.

(3) Све­ти­ят Си­нод раз­г­леж­да ре­ше­ни­я­та на цър­ков­ни­те съ­ди­ли­ща в дву­ме­се­чен срок от пос­та­но­вя­ва­не­то им. 

(4) Све­ти­ят Си­нод мо­же да пот­вър­ди ре­ше­ни­е­то или да го из­ме­ни с на­ла­га­не на по-ле­ко на­ка­за­ние.

(5) Ре­ше­ни­е­то, с ко­е­то ли­це с ду­хо­вен сан се наказва с ли­ша­ване от пра­во на све­ще­нос­лу­же­ние или от­лъч­ва­не, се пуб­ли­ку­ва в „Цър­ко­вен вес­т­ник" и се уве­до­мя­ват  По­мес­т­ни­те пра­вос­лав­ни цър­к­ви. Ре­ше­ни­е­то за от­лъч­ва­не на ми­ря­ни се пуб­ли­ку­ва в „Цър­ко­вен вес­т­ник".

 

Чл. 188. (1) Ре­ше­ни­я­та на пър­во­ин­с­тан­ци­он­ни­те съ­ди­ли­ща мо­гат да се об­жал­ват в 14-дне­вен срок от пос­та­но­вя­ва­не­то им пред по-гор­ния съд чрез съ­да, кой­то ги е пос­та­но­вил. Сро­кът за об­жал­ва­не те­че от мо­мен­та на връч­ва­не на ре­ше­ни­е­то на ли­це­то, за ко­е­то се от­на­ся.

(2) Ре­дът за раз­г­леж­да­не на цър­ков­ни­те де­ла се уреж­да в Пра­вил­ник за съдопроизводството, при­ет от Све­тия Си­нод.

 

 

Гла­ва вто­ра

ЦЪР­КОВ­НО-СЪ­ДЕБ­НИ ДЕ­ЛА

 

Раз­дел І

ЦЪРКОВНО-НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА

 

А. Цър­ков­ни про­ви­не­ния

 

Чл. 189. Цър­ков­но про­ви­не­ние е вся­ко умиш­ле­но или по неп­ред­паз­ли­вост из­вър­ше­но де­я­ние про­тив вя­ра­та, ка­но­ни­те, пра­ви­ла­та на све­та­та Пра­во­­с­лав­на цър­к­ва и нас­то­я­щия Ус­тав.

 

Чл. 190. Цър­ков­ни про­ви­не­ния са:

1. от­па­да­не от Пра­вос­лав­на­та цър­к­ва;

2. ерес - съз­на­тел­но, яв­но и упо­ри­то от­ри­ча­не дог­ма­ти­те на пра­вос­лав­­­на­та вя­ра;

3. мо­лит­ве­но и ев­ха­рис­тий­но об­ще­ние с инос­лав­ни и ино­вер­ни;

4. раз­кол - от­де­ля­не от цър­ков­но­то един­с­т­во;

5. ма­гьос­ни­чес­т­во и вра­чу­ва­не;

6. бо­го­хул­с­т­во - хул­ни сло­ва и дейс­т­вия сре­щу Бо­га, Све­та Тро­и­ца, све­та Бо­го­ро­ди­ца и све­ти­и­те;

7. све­то­тат­с­т­во - по­ру­га­ва­не, ху­ле­не, ос­кър­бя­ва­не, пов­реж­да­не, уни­­що­жа­ва­не, краж­ба или гра­беж на мяс­то или пред­ме­ти, пос­ве­те­ни на Бо­га или бо­гос­лу­же­ни­е­то, а съ­що ху­ле­не, кле­ве­та, зап­ла­ха и на­си­лие над све­ще­нос­лу­жи­тел при служ­ба или дру­го по­доб­но гре­хов­но де­я­ние;

8. си­мо­ния - при­е­ма­не или да­ва­не на ду­хо­вен чин, зва­ние или от­ли­чие сре­щу об­ла­ги;

9. раз­в­рат - прос­ти­ту­ция и блуд­ни де­я­ния, вклю­чи­тел­но и меж­ду ед­но­по­ло­ви;

10. убийс­т­во, опит за убийс­т­во, опит за са­мо­у­бийс­т­во или дру­го прес­тъп­но де­я­­ние;

11. оби­да или кле­ве­та меж­ду ду­хов­ни ли­ца, сре­щу ду­хов­но ли­це или от ду­хов­но ли­це сре­щу  ми­ря­нин;

12. лъж­ли­ва кле­тва;

13. от­ри­ча­не от сан;

14. не­из­пъл­не­ние или не­мар­ли­во из­пъл­не­ние на цър­ков­ни­те пра­ви­ла, раз­по­реж­да­ни­я­та на нас­то­я­щия Ус­тав, слу­жеб­ни­те за­дъл­же­ния или за­кон­ни­те раз­по­реж­да­ния на цър­ков­на­та власт, ка­то: неп­ра­вил­но, неб­реж­но или не­ре­дов­но из­вър­ш­ва­не на бо­гос­лу­же­ни­е­то, све­ти­те Тайн­с­т­ва и об­ре­ди­те, за­не­ма­ря­ва­не на про­по­вед­та, ре­ли­ги­оз­но­то прос­ве­ща­ва­не на ено­ри­а­ши­те и цър­ков­­­на­та бла­гот­во­ри­тел­ност; неп­ра­вил­но или не­ре­дов­но во­де­не на цър­ков­но-ено­рийс­ки­те кни­ги и други;

15. пре­ви­ша­ва­не на власт;

16. зло­у­пот­ре­ба  и  не­мар­ли­во  па­зе­не на цър­ков­но­то иму­щество;

17. неп­рис­той­ни за са­на дей­нос­ти;

18. пи­ян­с­т­во, сквер­нос­ло­вие и неп­ри­лич­но дър­жа­ние в слу­жеб­ни и час­т­ни от­но­ше­ния;

19. при­е­ма­не на не­цър­ков­на длъж­ност без раз­ре­ше­ние на съ­от­вет­на­та ду­хов­на власт;

20. дру­ги прос­тъп­ки и дей­нос­ти, заб­ра­не­ни от цър­ков­ни­те пра­ви­ла и нас­то­я­щия Ус­тав.

 

Б. Цър­ков­ни на­ка­за­ния

 

Чл. 191.

(1) Цър­ков­ните на­ка­за­ния  за ду­хов­но лице са:

1. гло­ба в раз­мер, оп­ре­де­лен от съ­да, но не по­ве­че от три брут­ни ме­сеч­ни въз­наг­раж­де­ния;

2. вре­мен­но ли­ша­ва­не от све­ти Тайн­с­т­ва, об­ре­ди, учас­тие в об­щес­т­ве­но бо­гос­лу­же­ние;

3. вре­мен­но ли­ша­ва­не от цър­ков­но-ад­ми­нис­т­ра­тив­ни пра­ва;

4. раз­с­т­риг­ва­не за мо­на­си;

5. ар­гос - пъл­но или час­тич­но зап­ре­ща­ва­не от све­ще­нос­лу­же­ние и служ­ба  от 15 дни до 6 ме­се­ца, с ли­ша­ва­не от въз­наг­раж­де­ние в раз­мер, оп­ре­де­лен от съ­да, но не по­ве­че от пет­к­рат­ния раз­мер на брут­но­то му въз­наг­раж­де­ние;

6. ог­ра­ни­ча­ва­не в ма­нас­тир от един ме­сец до ед­на го­ди­на на кли­рос­но пос­лу­ша­ние или ма­нас­тир­с­ки труд и ли­ша­ва­не от въз­наг­раж­де­ние в раз­мер, оп­ре­де­лен от съ­да, но не по­ве­че от пет­к­рат­ния раз­мер на брут­но­то му въз­наг­раж­де­ние;

7. ли­ша­ва­не от цър­ков­ни от­ли­чия и офи­кии;

8. ос­во­бож­да­ва­не от длъж­ност  за срок до 3 го­ди­ни;

9. пре­мес­т­ва­не в дру­га ду­хов­на око­лия за срок до 5 го­ди­ни;

10. низ­вер­же­ние, без или със от­лъч­ва­не от Цър­к­ва­та спо­ред ка­но­ни­те;

11. от­лъч­ва­не  - из­к­люч­ва­не от об­ще­ние с Цър­к­ва­та;

(2) Цър­ков­но­то на­ка­за­ние „от­лъч­ва­не от Цър­к­ва­та" за ми­ря­нин се на­ла­га за из­вър­ше­но теж­ко цър­ков­но про­ви­не­ние.

 

 

Чл. 192. (1) Цър­ков­но-на­ка­за­тел­на­та от­го­вор­ност е лич­на.

(2) На­ка­за­ни­е­то съ­от­вет­с­т­ва на те­жест­та на из­вър­ше­но­то про­ви­не­ние.

(3) На­ка­за­ни­е­то се оп­ре­де­ля в за­ви­си­мост от ви­да на про­ви­не­ни­е­то,  фор­ма­та на ви­на­та (уми­съл или неп­ред­паз­ли­вост), при­чи­не­на­та вре­да и смекча­ва­щи­те и отег­ча­ва­щи­те вината об­с­то­я­тел­с­т­ва.

 

В. Осо­бе­ни пра­ви­ла:

 

Чл. 193. За про­ви­не­ния по сан или служ­ба ду­хов­ни­те ли­ца са от­го­вор­ни пред цър­ко­вен съд и  ко­га­то не са на цър­ков­на служ­ба или за­е­­мат цър­ков­на служ­ба в не­цър­ков­но уч­реж­де­ние.

 

Чл. 194. Тъ­жи­те­ли и сви­де­те­ли по цър­ков­но-на­ка­за­тел­ни де­ла мо­гат да бъ­дат ли­ца от пра­вос­лав­но из­по­ве­да­ние.

 

Раз­дел ІІ

ЦЪРКОВНО-ИМУЩЕСТВЕНИ СПОРОВЕ

 

Чл. 195. Цър­ков­но-иму­щес­т­ве­ни спо­ро­ве, под­съд­ни на цър­ков­ния съд, са:

1. спо­ро­ве по уп­рав­ле­ние на цър­ков­ни имо­ти;

2. спо­ро­ве меж­ду кли­ри­ци: за ма­те­ри­ал­ни пра­ва при/или по по­вод из­пъл­не­ние на слу­жеб­ни­те им за­дъл­же­ния; по пра­ва за стар­шин­с­т­во, чест и ред в служ­ба­та или дру­ги пра­ва при/или по по­вод служ­ба­та им;

3. тъж­би и спо­ро­ве меж­ду кли­ри­ци и ми­ря­ни във връз­ка с да­ва­не и по­лу­ча­ва­не на тре­би в на­ту­ра или в па­рич­на фор­ма;

4. спо­ро­ве за ус­та­но­вя­ва­не на цър­ков­ни, ма­те­ри­ал­ни или не­ма­те­ри­ал­ни пра­ва;

5. спо­ро­ве за гра­ни­ци на ено­рии;

6. спо­ро­ве по от­к­ри­ва­не, раз­де­ля­не, от­де­ля­не или  за­­к­ри­ва­не на ено­рии;

7. спо­ро­ве, ко­и­то въз­ник­ват от  уч­ре­дя­ва­не­то, пре­ус­т­ройс­т­во­то или зак­ри­ва­не­то на цър­ков­ни ин­с­ти­ту­ти и уч­реж­де­ния;

8. спо­ро­ве за ус­та­но­вя­ва­не на ус­ло­ви­я­та за из­вър­ш­ва­не на тайн­с­т­ва­та Кръ­ще­ние и Вен­ча­ние, как­то и те­зи във връз­ка с ав­тен­тич­ност­та на до­ку­мен­та, удос­то­ве­ря­ващ из­вър­ш­ва­не­то им.

 

Раз­дел ІІІ

ЦЪРКОВНО-АДМИНИСТРАТИВНИ ДЕЛА

 

Чл. 196. Ос­но­ва­ния за от­мя­на на цър­ков­но-ад­ми­нис­т­ра­тив­ни ак­то­ве са:

1.  не­ком­пе­тен­т­ност за из­да­ва­не на ак­та или пре­ви­ша­ва­не на власт;

2. на­ру­ше­ние на ма­те­ри­ал­ни­те или про­це­су­ал­ни пра­ви­ла за из­да­ва­не на ак­та;

3. про­ти­во­ре­чие с нас­то­я­щия Ус­тав или с пра­ви­ла на Пра­вос­лав­на­та цър­к­ва;

4. не­ис­тин­ност на фак­ти и об­с­то­я­тел­с­т­ва,  на ко­и­то се ос­но­ва­ва ак­тът.

 

Чл. 197. Ак­то­ве и ре­ше­ния, ко­и­то по цър­ков­ни­те пра­ви­ла са пре­до­­с­та­ве­ни за ре­ша­ва­не от ор­га­ни­те на цър­ков­на­та власт не мо­гат да се об­жал­ват пред съд в дър­жа­ва­та.

 

Чл. 198. (1) Жал­ба про­тив цър­ков­но-ад­ми­нис­т­ра­ти­вен акт пред цър­ко­вен съд е до­пус­ти­ма, ко­га­то стра­на­та има ли­чен или пряк ин­те­рес от не­го­ва­та от­мя­на и не съ­щес­т­ву­ва друг ред за не­го­ва­та от­мя­на.

 (2) Жал­ба­та се по­да­ва в 14-дневен срок от постановяването на акта, чрез ор­га­на, из­дал об­жал­ва­ния акт.

 (3) Ор­га­нът, из­дал об­жал­ва­ния акт, има пра­во да го от­ме­ни или да из­п­ра­ти жал­ба­та на вис­шес­то­я­щия цър­ко­вен ор­ган.

(4) Вис­шес­то­я­щи­ят цър­ко­вен ор­ган е длъ­жен да се про­из­не­се в 14-дне­вен срок от по­лу­ча­ва­не­то на жал­ба­та.

(5) При неп­ро­из­на­ся­не в сро­ка по ал. 4 или при не­у­ва­жа­ва­не на жал­ба­та за­ин­те­ре­со­ва­на­та стра­на мо­же да се­зи­ра Све­тия Си­нод в на­ма­лен със­тав, кой­то се про­из­на­ся в дву­ме­се­чен срок. Све­ти­ят Си­нод се про­из­на­ся в съ­щия срок, ко­га­то  вис­шес­то­ящ ор­ган по ал. 4 е Све­ти­ят Си­нод в на­ма­лен със­тав.

 

Чл. 199. Влез­ли­те в си­ла ре­ше­ния на цър­ков­ни­те съ­ди­ли­ща са за­дъл­жи­тел­ни за стра­ни­те, за съ­да, кой­то ги е пос­та­но­вил и за всич­ки дру­ги цър­ков­ни ор­га­ни.

 

Чл. 200. Ре­ше­ни­я­та и ак­то­ве­те на цър­ков­ния съд се из­пъл­ня­ват от всич­ки цър­ков­но-ад­ми­нис­т­ра­тив­ни ор­га­ни.

 

Чл. 201. Пра­ви­ла­та за цър­ков­но­то съ­доп­ро­из­вод­с­т­во за от­дел­ни­те ви­до­ве цър­ков­ни спо­ро­ве се уреж­дат в Пра­вил­ни­ка за раз­г­леж­да­не на цър­ков­ни спо­ро­ве, при­ет от Све­тия Си­нод.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЧАСТ ТРЕ­ТА

ПО­ОЩ­РЕ­НИЯ, ДИС­ЦИП­ЛИ­НАР­НА И ИМУ­ЩЕС­Т­ВЕНА

ОТ­ГО­ВОР­НОСТ НА СЛУ­ЖИ­ТЕ­ЛИ­ТЕ В БЪЛ­ГАР­С­КА­ТА

ПРА­ВОС­ЛАВ­НА ЦЪР­К­ВА - БЪЛ­ГАР­С­КА ПАТ­РИ­АР­ШИЯ

 

Гла­ва пър­ва

ПО­ОЩ­РЕ­НИЯ

 

Чл. 202. (1) За усър­д­но и бла­го­го­вей­но из­пъл­не­ние на за­дъл­же­ни­я­та си слу­жи­те­ли на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия мо­гат да бъ­дат по­ощ­ря­ва­ни с наг­ра­ди и от­ли­чия.

(2) Наг­ра­ди­те и от­ли­чи­я­та се при­съж­дат от Све­тия Си­нод или епар­хийс­кия мит­ро­по­лит.

 

Чл. 203. (1) Све­ти­ят Си­нод по своя пре­цен­ка, по пред­ло­же­ние на епар­хийс­ки мит­ро­по­лит или по пред­ло­же­ние на игу­мен на став­ро­пи­ги­а­лен ма­нас­тир  наг­раж­да­ва све­ще­нос­лу­жи­те­ли с офи­кии.

(2) С офи­кии по ал. 1 мо­же да наг­раж­да­ва и епар­хийс­ки­ят мит­ро­по­лит, за ко­е­то уве­до­мя­ва Све­тия Си­нод.

 

Чл. 204. (1) Све­тият Си­нод по своя пре­цен­ка, по пред­ло­же­ние на епар­хийс­ки мит­ро­по­лит, по пред­ло­же­ние на игу­мен на став­ро­пи­ги­а­лен ма­нас­тир или рек­тор на се­ми­на­рия мо­же да наг­раж­да­ва изя­ве­ни слу­жи­те­ли на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия с ор­де­ни, ме­да­ли, гра­мо­ти, па­рич­ни и пред­мет­ни наг­ра­ди.

(2) Епар­хийс­ки­ят мит­ро­по­лит за рев­нос­т­но из­пъл­не­ние на слу­жеб­ни за­дъл­же­ния мо­же да наг­раж­да­ва све­ще­нос­лу­жи­те­ли и слу­жи­те­ли в сво­я­та епар­хия  с ор­де­ни, ме­да­ли, па­рич­ни и пред­мет­ни наг­ра­ди.

(3) Уч­ре­де­ни­те ор­де­ни и ме­да­ли от епар­хийс­кия мит­ро­по­лит по ал. 2 се одоб­ря­ват от Све­тия Си­нод.

 

Чл. 205. Све­ти­ят Си­нод и епар­хийс­ки­те мит­ро­по­ли­ти мо­гат да наг­раж­да­ват с ор­де­ни, ме­да­ли, гра­мо­ти, па­рич­ни и пред­мет­ни наг­ра­ди ми­ря­ни за зас­лу­ги към Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия и съ­от­вет­ни­те мит­ро­по­лии. Те­зи ли­ца се наг­раж­да­ват с ор­де­ни­те и ме­да­ли­те, уч­ре­дени по чл. 204.

 

Гла­ва вто­ра

ДИС­ЦИП­ЛИ­НАР­НА ОТ­ГО­ВОР­НОСТ

 

Раз­дел І

ОБЩА РАЗПОРЕДБА

 

Чл. 206. (1) Кли­ри­ци­те на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия но­сят дис­цип­ли­нар­на  от­го­вор­ност при ви­нов­но осъ­щес­т­вя­ва­не на дис­цип­ли­нар­ни прос­тъп­ки.

(2) Дис­цип­ли­нар­на­та от­го­вор­ност на све­ще­нос­лу­жи­те­ли­те не из­к­люч­ва но­се­не­то на друг вид от­го­вор­ност.

 

Раз­дел ІІ

ДИСЦИПЛИНАРНИ ПРОСТЪПКИ

 

Чл. 207. Дис­цип­ли­нар­ни прос­тъп­ки са:

1. на­ру­ше­ния на слу­жеб­ни­те за­дъл­же­ния;

2. за­ба­вя­не на из­пъл­не­ни­е­то,  неб­реж­ност или нес­по­соб­ност за из­пъл­не­ние на слу­жеб­ни­те за­дъл­же­ния;

3. нес­паз­ва­не бла­гоп­ри­ли­чие в слу­жеб­ни­те от­но­ше­ния и/или към час­т­ни ли­ца;

4. неп­рис­той­но по­ве­де­ние из­вън из­пъл­не­ни­е­то на слу­жеб­ни­те за­дъл­же­ния;

5. не­оп­рав­да­но отсъс­т­вие по вре­ме на служ­ба и при/или по по­вод из­пъл­не­ние на слу­жеб­ни­те за­дъл­же­ния.

 

Раз­дел ІІІ

ДИСЦИПЛИНАРНИ НАКАЗАНИЯ

 

Чл. 208. (1) Дис­цип­ли­нар­ни на­ка­за­ния са:

1. за­бе­леж­ка - об­ръ­ща­не вни­ма­ние вър­ху до­пус­на­та­та не­из­п­рав­ност с пре­дуп­реж­де­ние да не се пов­та­ря;

2. мъм­ре­не - уко­ря­ва­не ви­нов­ния с из­рич­но при­кан­ва­не да се по­­п­ра­ви;

3. гло­ба - в раз­мер до ед­на вто­ра от ме­сеч­но­то въз­наг­раж­де­ние;

4. сне­ма­не от длъж­ност на кли­ри­ци - до по­ка­я­ние, из­ра­зе­но в пис­ме­на фор­ма, в срок  до ед­на го­ди­на.

(2) След из­ти­ча­не на сро­ка по ал. 1 т. 4 епар­хийс­ки­ят мит­ро­по­лит въз­буж­да  цър­ков­но- на­ка­за­тел­но де­ло за низ­вер­же­ние пред цър­ков­ния съд.

 

Раз­дел ІV

ПРАВИЛА ЗА НАЛАГАНЕ НА

ДИСЦИПЛИНАРНИ НАКАЗАНИЯ

 

Чл. 209. Дис­цип­ли­нар­ни на­ка­за­ния се на­ла­гат от епар­хийс­кия мит­ро­по­лит в срок до два ме­се­ца от от­к­ри­ва­нето на на­ру­ше­ни­е­то, но не по-къс­но от ед­на го­ди­на от из­вър­ш­ва­не­то му. 

 

Чл. 210. (1) Дис­цип­ли­нар­но­то на­ка­за­ние се на­ла­га с пис­ме­на за­по­вед, в ко­я­то се по­соч­ва на­ру­ши­те­лят, на­ру­ше­ни­е­то и на­ло­же­но­то на­ка­за­ние.

(2) Дис­цип­ли­нар­но­то на­ка­за­ние се смя­та за на­ло­же­но от мо­мен­та на връч­ва­не­то на за­по­вед­та на на­ру­ши­те­ля.

 

(3) Ко­га­то за­по­вед­та не мо­же да бъ­де връ­че­на, тя се из­п­ра­ща с пре­по­ръ­ча­но пис­мо с об­рат­на раз­пис­ка на пос­то­ян­ния ад­рес на на­ру­ши­те­ля по  мес­то­жи­ве­е­не. Ко­га­то ли­це­то не мо­же да бъ­де на­ме­ре­но на то­зи ад­рес, за­по­вед­та се пуб­ли­ку­ва в „Цър­ко­вен вес­т­ник", от кой­то мо­мент ли­це­то се смя­та за уве­до­ме­но.

 

Чл. 211. (1) Дис­цип­ли­нар­но­то на­ка­за­ние се смя­та за­ли­че­но с из­ти­ча­не­то на ед­на го­ди­на от не­го­во­то на­ла­га­не. То­ва не се от­на­ся за на­ка­за­ни­я­та по чл. 208, т. 4.

 (2) На­ло­же­но­то дис­цип­ли­нар­но на­ка­за­ние „сне­ма­не от длъж­ност" мо­же  да се об­жал­ва пред Све­тия Си­нод в на­ма­лен със­тав от за­ин­те­ре­со­ва­но­то ли­це в 14-дне­вен срок от на­ла­га­не­то му. Ре­ше­нието на Све­тия Си­нод в на­ма­лен със­тав е окон­ча­тел­но.

 

Чл. 212. Ко­га­то на­ка­за­ни­е­то е пос­тиг­на­ло цел­та си, епар­хийс­ки­ят мит­ро­по­лит по своя пре­цен­ка има пра­во да го от­ме­ни пред­с­роч­но.

 

Чл. 213. За цър­ков­ни­те слу­жи­те­ли (ми­ря­ни), ра­бо­те­щи по тру­до­во пра­во­от­но­ше­ние в   Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия и ней­ни­те по­де­ле­ния, от­нос­но дис­цип­ли­нар­на­та от­го­вор­ност се при­ла­гат раз­по­ред­би­те на Ко­дек­са на тру­да.

 

Чл. 214. (1) Ко­га­то е въз­бу­де­но на­ка­за­тел­но прес­лед­ва­не пред цър­ко­вен съд или съд в дър­жа­ва­та по про­ви­не­ния, ко­и­то са свър­за­ни с осъ­щес­т­вя­ва­на­та от ли­це­то дей­ност, епар­хийс­ки­ят мит­ро­по­лит мо­же да го от­с­т­ра­ни за вре­ме­то, до­ка­то трае прес­лед­ва­не­то. За то­ва вре­ме то не по­лу­ча­ва въз­наг­раж­де­ние.

(2) Ко­га­то на­ка­за­тел­но­то прес­лед­ва­не бъ­де прек­ра­те­но или об­ви­ня­е­ми­ят бъ­де оп­рав­дан с вляз­ла в си­ла при­съ­да, той се въз­с­та­но­вя­ва на длъж­ност­та, от ко­я­то е бил от­с­т­ра­нен. За вре­ме­то на от­с­т­ра­ня­ва­не­то има пра­во на обез­ще­те­ние в раз­мер на брут­но­то му въз­наг­раж­де­ние за це­лия пе­ри­од на от­с­т­ра­ня­ва­не­то.

 

Гла­ва тре­та

ИМУ­ЩЕС­Т­ВЕ­НА ОТ­ГО­ВОР­НОСТ НА СЛУ­ЖИ­ТЕ­ЛИ­ТЕ В

БЪЛ­ГАР­С­КА­ТА ПРА­ВОС­ЛАВ­НА ЦЪР­К­ВА -

БЪЛ­ГАР­С­КА ПАТ­РИ­АР­ШИЯ

 

Чл. 215. Све­ще­нос­лу­жи­те­ли­те и цър­ков­нос­лу­жи­те­ли­те в Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия но­сят иму­щес­т­ве­на от­го­вор­ност за ви­нов­но при­чи­не­ни­те вре­ди на Цър­к­ва­та.

 

Чл. 216. За вре­ди, при­чи­не­ни от умиш­ле­но прес­тъп­ле­ние при/или по по­вод из­пъл­не­ние на слу­жеб­ни­те си за­дъл­же­ния, све­ще­нос­лу­жи­те­ли­те и цър­ков­нос­лу­жи­те­ли­те но­сят от­го­вор­ност съг­лас­но бъл­гар­с­ко­то за­ко­но­да­тел­с­т­во.

Чл. 217. (1)  За вре­ди, при­чи­не­ни по неб­реж­ност при/или по по­вод из­пъл­не­ние на слу­жеб­ни­те си за­дъл­же­ния, све­ще­нос­лу­жи­те­ли­те и цър­ков­нослу­жи­те­ли­те от­го­ва­рят в раз­ме­ра на вре­да­та, но не по­ве­че от ед­но­ме­сеч­но­то им брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние.

(2) Ма­те­ри­ал­ноот­го­вор­ни­те ли­ца но­сят от­чет­ни­чес­ка от­го­вор­ност в раз­мер на вре­да­та, но не по­ве­че от че­ти­рик­рат­ния раз­мер на брут­но­то им въз­наг­раж­де­ние, а в слу­ча­и­те на лип­са - в пъ­лен раз­мер.

 

Чл. 218. Све­ще­нос­лу­жи­те­ли­те и цър­ков­нос­лу­жи­те­ли­те но­сят от­го­вор­ност за при­чи­не­ни­те вре­ди, но не и за про­пус­на­ти­те пол­зи.

 

Чл. 219. (1) Пъл­на­та иму­щес­т­ве­на от­го­вор­ност се осъ­щес­т­вя­ва по съ­де­бен ред.

(2) Пъл­на­та иму­щес­т­ве­на от­го­вор­ност на све­ще­нос­лу­жи­те­ли­те  се тър­си от цър­ков­ния съд на основание ре­ви­зи­о­нния акт за на­чет, кой­то се из­п­ра­ща на  съ­да от епар­хийс­кия мит­ро­по­лит.

(3) Про­из­вод­с­т­во­то се осъ­щес­т­вя­ва по Пра­вил­ни­ка за раз­г­леж­да­не на цър­ков­ни спо­ро­ве.

 

Чл. 220. Пъл­на­та иму­щес­т­ве­на от­го­вор­ност на цър­ков­нос­лу­жи­те­ли­те се осъ­щес­т­вя­ва по ре­да на бъл­гар­с­ко­то  за­ко­но­да­тел­с­т­во.

 

Чл. 221. (1) Ог­ра­ни­че­на­та иму­щес­т­ве­на от­го­вор­ност  се осъ­щес­т­вя­ва със за­по­вед на епар­хийс­кия мит­ро­по­лит, в ко­я­то се по­соч­ват ос­но­ва­ни­я­та и раз­мерът на от­го­вор­ност­та.

(2) За­по­вед­та се из­да­ва и връч­ва на про­ви­не­но­то ли­це в дву­ме­се­чен срок от от­к­ри­ва­не­то на на­ру­ше­ни­е­то, но не по­ве­че от ед­на го­ди­на от из­вър­ш­ва­не­то.

(3) Ли­це­то, сре­щу ко­е­то е из­да­де­на за­по­вед­та, има пра­во пис­ме­но да въз­ра­зи в 14-дне­вен срок от връч­ва­не­то й, ка­то ос­по­ри ос­но­ва­ни­е­то или раз­ме­ра.

(4) В слу­чая по ал. 3 епар­хийс­ки­ят мит­ро­по­лит мо­же в ед­но­ме­се­чен срок да пре­дя­ви иск пред  дър­жа­вен съд. Ко­га­то не бъ­де нап­ра­ве­но та­ко­ва въз­ра­же­ние, въз­мез­дя­ва­не­то на вре­ди­те ста­ва чрез уд­ръж­ки от въз­наг­раж­де­ни­е­то на про­ви­ни­ло­то се ли­це до раз­ме­ра на не­сек­вес­ти­ру­е­мия до­ход по Граж­дан­с­ко-п­ро­це­су­ал­ния ко­декс.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЧАСТ ЧЕТ­ВЪР­ТА

ОСО­БЕ­НИ ПРА­ВИ­ЛА ОТ­НОС­НО ПРАВ­НО­ТО ПО­ЛО­ЖЕ­НИЕ НА СЛУ­ЖИ­ТЕ­ЛИ­ТЕ В БЪЛ­ГАР­С­КА­ТА ПРА­ВОС­ЛАВ­НА ЦЪР­К­ВА - БЪЛ­ГАР­С­КА ПАТ­РИ­АР­ШИЯ

 

 Чл. 222. (1) Слу­жи­те­ли­те на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия са ли­ца­та с ду­хов­но зва­ние и цър­ков­нос­лу­жи­те­ли­те (ми­ря­ни).

(2) Ли­ца­та с ду­хов­но зва­ние са: Бъл­гар­с­ки­ят пат­ри­арх, епар­хийс­ки­те мит­ро­по­ли­ти, епис­ко­пи­те, све­ще­ни­ци­те, дя­ко­ни­те, мо­на­си­те и мо­на­хи­ни­те.

(3) Цър­ков­нос­лу­жи­те­ли­те са ли­ца, чи­я­то дей­ност е свър­за­на с об­с­луж­ва­не на при­съ­щи­те на Цър­к­ва­та дей­нос­ти - кли­са­ри, пев­ци, све­щоп­ро­да­ва­чи и дру­ги, как­то и те­зи в  ад­ми­нис­т­ра­ци­и­те на Све­тия Си­нод, на мит­ро­по­ли­и­те, ар­хи­е­рейс­ки­те на­мес­т­ни­чес­т­ва, на цър­к­ви­те и ма­нас­ти­ри­те.

 

 Чл. 223. (1) Пра­ва­та и за­дъл­же­ни­я­та на све­ще­нос­лу­жи­те­ли­те и мо­на­си­те в став­ро­пи­ги­ал­ни­те и епар­хийс­ки­те ма­нас­ти­ри  и мо­на­хи­ни­те в епар­хийс­ки­те ма­нас­ти­ри се оп­ре­де­лят от ка­но­ни­чес­ки­те пра­ви­ла  и нас­то­я­щия Ус­тав.

(2) Ли­ца­та по ал. 1 се оси­гу­ря­ват за­дъл­жи­тел­но   по ре­да на За­ко­на за здрав­но­то оси­гу­ря­ва­не. Оси­гу­ря­ва­не­то се из­вър­ш­ва от бю­д­же­та на Све­тия Си­нод, за ко­е­то ма­нас­ти­ри­те пре­веж­дат не­об­хо­ди­ми­те сред­с­т­ва по не­го.

(3) Спо­ро­ве­те от­нос­но  пра­ва­та и за­дъл­же­ни­я­та на ли­ца­та по ал. 1  се раз­г­леж­дат от цър­ков­ни­те съ­ди­ли­ща.

 

 Чл. 224. (1) Прав­но­то по­ло­же­ние на ли­ца­та по чл. 222, ал. 2 се оп­ре­де­ля от ка­но­ните на светата Православна църква и нас­то­я­щия Ус­тав, ко­и­то са во­де­щи за тях.

 (2) Осо­бе­ни­ят ре­жим, кой­то се при­ла­га спря­мо све­ще­нос­лу­жи­те­ли­те, включ­ва: при­до­би­ва­не­то на ду­хов­но­то зва­ние; на­чи­на на оп­ре­де­ля­не на въз­наг­раж­де­ни­е­то за не­го; оп­ре­де­ля­не на пра­ва­та и за­дъл­же­ни­я­та им  и вза­и­мо­от­но­ше­ни­я­та с църковното ръ­ко­вод­с­т­во; но­се­не­то на от­го­вор­ност при ви­нов­но не­из­пъл­не­ние на въз­ло­же­ни­те за­дъл­же­ния; ос­во­бож­да­ва­не от ду­хов­но зва­ние и ре­да за раз­г­леж­да­не на спо­ро­ве от цър­ков­ни­те съ­ди­ли­ща. 

 

Чл. 225. (1) Све­ще­нос­лу­жи­те­ли­те, ко­и­то по­лу­ча­ват въз­наг­раж­де­ние, под­ле­жат на оси­гу­ря­ва­не за всич­ки оси­гу­ре­ни со­ци­ал­ни рис­ко­ве по дър­жав­но­то об­щес­т­ве­но оси­гу­ря­ва­не, как­то и на здрав­но оси­гу­ря­ва­не, съг­лас­но раз­по­ред­би­те на за­ко­на.

(2) Оси­гу­ри­тел за слу­ча­и­те по ал. 1 е съ­от­вет­но­то юри­ди­чес­ко ли­це, зап­ла­ща­що въз­наг­раж­де­ни­е­то на све­ще­нос­лу­жи­те­ли­те.

 

Чл. 226. Све­ще­нос­лу­жи­тел, кой­то урон­ва ав­то­ри­те­та на Цър­к­ва­та, както и когато пред­п­ри­е­ма дейс­т­вия ка­то длъж­нос­т­но ли­це пред дър­жа­вен съд без одоб­ре­ние от епар­хийс­кия мит­ро­по­лит, съ­от­вет­но от Све­тия Си­нод, под­ле­жи на цър­ков­но на­каз­ва­не.

 

Чл. 227. (1) Цър­ков­ни­те слу­жи­те­ли са свет­с­ки ли­ца (ми­ря­ни), ко­и­то се наз­на­ча­ват от съ­от­вет­ни­те цър­ков­ни ор­га­ни и се пол­з­ват с пра­ва­та и за­дъл­же­ни­я­та на слу­жи­те­ли­те  по Ко­дек­са на тру­да и дру­ги раз­по­ред­би на тру­до­во­то и оси­гу­ри­тел­но­то за­ко­но­да­тел­с­т­во. 

(2) Раз­по­ред­би­те по ал. 1  не се при­ла­гат за ли­ца­та, ко­и­то из­вър­ш­ват дей­нос­ти в от­дел­ни дни на бо­гос­лу­же­ние или ес­тес­т­во­то на дей­ност­та не пред­по­ла­га на­ли­чие на тру­до­во пра­во­от­но­ше­ние по­ра­ди ед­нок­рат­ния ха­рак­тер на осъ­щес­т­вя­ва­на­та дей­ност.

(3) Въз­наг­раж­де­ни­е­то на ли­ца­та по ал. 2  се оп­ре­де­ля по граж­дан­с­коп­ра­вен ред от спе­ци­ал­но обо­со­бе­ни сред­с­т­ва, пре­дос­та­ве­ни на цър­ков­ни­те нас­то­я­тел­с­т­ва за из­д­ръж­ка на хра­мо­ве­те или от съб­ра­ни да­ре­ния, след пис­ме­но раз­ре­ше­ние на епар­хийс­кия мит­ро­по­лит, да­де­но на пред­се­да­те­ля на цър­ков­но­то нас­то­я­тел­с­т­во.

 

 

 

ЧАСТ ПЕ­ТА

ИЗ­Д­РЪЖ­КА НА ЦЪР­К­ВА­ТА

 

Гла­ва пър­ва

ПРИ­ХО­ДИ И РАЗ­ХО­ДИ

 

Раз­дел І

ПРИХОДИ

 

Чл. 228. Сред­с­т­ва­та на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия,  мит­ро­по­ли­и­те и тех­ни­те по­де­ле­ния се оп­ре­де­лят по го­диш­ни бю­д­же­ти за при­хо­ди­те по ред, ут­вър­ден от Све­тия Си­нод.

 

Чл. 229. Сред­с­т­ва­та на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия, мит­ро­по­ли­и­те и тех­ни­те по­де­ле­ния се на­би­рат от:

1. вол­ни по­жер­т­во­ва­ния, за­ве­ща­ния и нас­лед­с­т­ва от фи­зи­чес­ки ли­ца;

2. да­ре­ния от юри­ди­чес­ки ли­ца, об­щес­т­ве­ни уч­реж­де­ния, ор­га­ни­за­ции и фон­до­ве;

3. пе­ча­та­не и из­да­ва­не на цър­ков­на ли­те­ра­ту­ра, про­из­вод­с­т­во и про­даж­ба на цър­ков­ни све­щи и дру­ги ве­щи, свър­за­ни с бо­гос­лу­жеб­на­та и ре­ли­ги­оз­на дей­ност и пот­реб­ност;

4. ди­ви­ден­ти от дей­ност­та на тър­гов­с­ки дру­жес­т­ва, соб­с­т­ве­ност на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия, мит­ро­по­ли­и­те, цър­к­ви­те и ма­нас­ти­ри­те;

5. ди­ви­ден­ти от дей­ност­та на тър­гов­с­ки дру­жес­т­ва, в  ко­и­то Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва -  Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия и мит­ро­по­ли­и­те, цър­к­ви­те и ма­нас­ти­ри­те имат дя­ло­во или ак­ци­о­нер­но учас­тие;

 

6. при­хо­ди от уч­ре­де­ни вещ­ни пра­ва на стро­еж и вещ­ни пра­ва на пол­з­ва­не, на­е­ми и арен­д­ни внос­ки от от­да­де­ни за пол­з­ва­не на тре­ти ли­ца нед­ви­жи­ми имо­ти, при­над­ле­жа­щи на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия, мит­ро­по­ли­и­те и тех­ни­те по­де­ле­ния;

7. при­хо­ди от лих­ви по бан­ко­ви смет­ки и при­хо­ди от при­те­жа­ва­не или от про­даж­ба на цен­ни кни­жа;

8. цър­ков­ни так­си и гло­би;

9. до­хо­ди от цър­ков­ни сто­пан­с­т­ва;

10. дър­жав­ни суб­си­дии за  Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия, ко­и­то са пред­ви­де­ни по За­ко­на за дър­жав­ния бю­д­жет;

11. дру­ги из­точ­ни­ци, съ­от­вет­с­т­ва­щи на изис­к­ва­ни­я­та на нас­то­я­щия Ус­тав и бъл­гар­с­ко­то за­ко­но­да­тел­с­т­во.

 

Раз­дел ІІ

РАЗХОДИ

 

Чл. 230. Сред­с­т­ва­та по бю­д­же­та на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия - Све­тия Си­нод, став­ро­пи­ги­ал­ни­те ма­нас­ти­ри, мит­ро­по­ли­и­те и тех­ни­те по­де­ле­ния се раз­ход­ват за:

1.въз­наг­раж­де­ния на ар­хи­е­ре­и­те, све­ще­нос­лу­жи­те­ли­те и цър­ков­нос­лу­жи­те­ли­те в ад­ми­нис­т­ра­ци­и­те по ща­то­ве, ут­вър­де­ни от съ­от­вет­ни­те ор­га­ни;

2. из­д­ръж­ка на Цър­ков­ния съ­бор;

3. из­д­ръж­ка на сред­ни­те и вис­шите бо­гос­лов­с­ки учи­ли­ща и пан­си­о­ни­те при тях;

4. под­по­ма­га­не из­д­ръж­ка­та на Пат­ри­ар­шес­кия катедрален став­ро­пи­ги­а­лен храм-паметник "Св. Алек­сан­дър Нев­с­ки";

5. из­д­ръж­ка на На­ци­о­нал­ния цър­ко­вен ис­то­ри­ко-ар­хе­о­ло­ги­чес­ки му­зей, Цър­ков­но­ис­то­ри­чес­кия и ар­хи­вен ин­с­ти­тут при Бъл­гар­с­ка­та Пат­ри­ар­шия, цър­ков­ни му­зеи и биб­ли­о­те­ки;

6. из­г­раж­да­не, под­дър­жа­не или на­е­ма­не по­ме­ще­ния за Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия, мит­ро­по­ли­и­те и ар­хи­е­рейс­ки­те  на­мес­т­ни­чес­т­ва;

7. ин­вес­ти­ра­не в тър­гов­с­ки дру­жес­т­ва с цел уве­ли­ча­ва­не на цър­ков­но­то иму­щес­т­во;

8. ин­вес­ти­ра­не в цен­ни кни­жа;

9. съз­да­ва­не на доб­ро­вол­ни фон­до­ве в по­мощ на пен­си­о­ни­ра­ни све­ще­ни­ци;

10. дру­ги обос­но­ва­ни не­об­хо­ди­ми раз­хо­ди.

 

 

 

 

 

 

 

Гла­ва вто­ра

БЮ­Д­ЖЕТ, КОН­Т­РОЛ И ОТ­ЧЕТ

 

Раз­дел І

БЮДЖЕТ

 

Чл. 231. (1) При­хо­ди­те и раз­хо­ди­те на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия - Све­тия Си­нод, став­ро­пи­ги­ал­ни­те ма­нас­ти­ри, мит­ро­по­ли­и­те и тех­ни­те по­де­ле­ния се пред­виж­дат и раз­ре­ша­ват в бю­д­же­ти за ед­на фи­нан­со­ва го­ди­на.

(2) Свети­ят Си­нод оси­гу­ря­ва  въз­наг­раж­де­ни­я­та по чл. 135, т. 21 с бю­д­жет, фор­ми­ран от при­хо­ди в ра­вен про­цент от от­чис­ле­ния от всич­ки мит­ро­по­лии, от­чис­ле­ния от став­ро­пи­ги­ал­ни­те ма­нас­ти­ри и дру­ги при­хо­ди.

(3) Фи­нан­со­ва­та го­ди­на съв­па­да с ка­лен­дар­на­та го­ди­на.

(4) Цър­ков­но­то иму­щес­т­во, при­хо­ди­те и раз­хо­ди­те се пол­з­ват по пред­наз­на­че­ние.

 

Чл. 232. (1) Све­ти­ят Си­нод ут­вър­ж­да­ва кон­со­ли­ди­ра­ния бю­д­жет на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия.

(2)             Кон­со­ли­ди­ра­ни­ят бю­д­жет се със­тои от бю­д­же­ти­те на:

1. Све­тия Си­нод;

2. мит­ро­по­ли­и­те;

3. став­ро­пи­ги­ал­ни­те ма­нас­ти­ри;

4. сред­ни­те и вис­ши­те ду­хов­ни учи­ли­ща;

5. уч­реж­де­ния, пря­ко под­чи­не­ни на Све­тия Си­нод.

(3) Епар­хийс­ки­ят мит­ро­по­лит ут­вър­ж­да­ва кон­со­ли­ди­ра­ния бюджет на мит­ро­по­ли­я­та, кой­то включ­ва бю­д­же­ти­те на цър­к­ви­те и епар­хийс­ки­те ма­нас­ти­ри.

(4) Бю­д­же­ти­те по ал. 1-3 се из­гот­вят от съ­от­вет­ни­те фи­нан­со­во-сче­то­вод­ни от­де­ли.

 

Чл. 233. Раз­по­ре­ди­те­ли с бю­д­жет­ни­те сред­с­т­ва са:

1. Бъл­гар­с­ки­ят пат­ри­арх или оп­ре­де­ле­но от не­го ли­це с пис­ме­на за­по­вед - за бю­д­же­та на Све­тия Си­нод;

2. епар­хийс­ки­ят мит­ро­по­лит - за бю­д­же­та на мит­ро­по­ли­я­та;

3. игу­ме­ни­те - за став­ро­пи­ги­ал­ни­те и епар­хийс­ки­те ма­нас­ти­ри;

4. рек­то­ри­те - за сред­ни­те и вис­шите ду­хов­ни учи­ли­ща;

5. пред­се­да­те­ли­те на цър­ков­ни­те нас­то­я­тел­с­т­ва - за Пат­ри­ар­шес­кия катедрален став­ро­пи­ги­а­лен храм-паметник „Св. Алек­сан­дър Нев­с­ки" и цър­к­ви­те;

6. ди­рек­то­ри­те и уп­ра­ви­те­ли­те - за уч­реж­де­ния, фон­да­ции, дру­жес­т­ва и други.

 

 

 

Раз­дел ІІ

ПРАВИЛА ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ПРИХОДНАТА ЧАСТ

НА БЮДЖЕТА

 

Чл. 234. Цър­ков­ни­те ор­га­ни съ­би­рат об­що­цър­ков­ни, съ­деб­но-цър­ков­ни, кан­це­лар­с­ки и дру­ги так­си.

 

Чл. 235. Об­що­цър­ков­ни так­си се съ­би­рат сре­щу ус­та­но­ве­ни сви­де­тел­­­с­т­ва, ко­и­то но­сят зна­ци­те на Бъл­гар­с­ка­та Пат­ри­ар­шия.

 

Чл. 236 Съ­деб­ни так­си се съ­би­рат по де­ла­та пред цър­ков­ни­те съ­ди­ли­ща и за всич­ки кни­жа, из­да­ва­ни от съ­деб­ни­те влас­ти.

 

Чл. 237. Кан­це­лар­с­ки так­си се оп­ре­де­лят и съ­би­рат от цър­ков­ни­те ор­га­ни за за­вер­ка, из­да­ва­не на сви­де­тел­с­т­ва, удос­то­ве­ре­ния, из­да­ва­не и за­вер­ка на пре­пи­си от про­то­ко­­ли или ре­ше­ния и дру­ги до­ку­мен­ти.

 

Чл. 238. (1) Треб­ни так­си са те­зи, ко­и­то се съ­би­рат за из­вър­ш­ва­не от све­ще­нослу­жи­те­ли­те на тре­би и чи­но­дейс­т­вия.

(2) Ко­га­то хрис­ти­я­нин по­ка­ни за из­вър­ш­ва­не на тре­ба ос­вен ено­рийс­кия и друг све­ще­ник, как­то и дя­кон и пе­вец, част­та от треб­на­та так­са, оп­ре­де­ле­на за све­ще­ни­ка, се пла­ща на все­ки све­ще­нослу­жи­тел и цър­ков­нос­лу­жи­тел от­дел­но.

 

Чл. 239. (1) Раз­ме­рът на так­си­те, съ­би­ра­ни в при­ход на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия се оп­ре­де­ля от Све­тия Си­нод.

(2) Епар­хийс­ки­те мит­ро­по­ли­ти по из­к­лю­че­ние мо­гат да оп­ре­де­лят раз­ме­ри, по-нис­ки от ус­та­но­ве­ни­те от Све­тия Си­нод.

 

Чл. 240. (1) Си­но­дал­ни­ят про­из­вод­с­т­вен ком­п­лекс про­из­веж­да цър­ков­ни ве­щи, ут­ва­ри, съ­съ­ди и дру­ги при­над­леж­нос­ти, не­об­хо­ди­ми за цър­к­ви­те, ма­нас­ти­ри­те, све­ще­нос­лу­жи­те­ли­те и пра­вос­лав­ни­те хрис­ти­я­ни.

(2) Си­но­дал­ни­ят про­из­вод­с­т­вен ком­п­лекс про­из­веж­да и дос­та­вя цър­ков­ни све­щи един­с­т­ве­но на цър­к­ви­те, ма­нас­ти­ри­те, па­рак­ли­си­те и об­ро­чи­ща­та, ос­вен ако Све­ти­ят Си­нод не ре­ши дру­го.

 

Чл. 241. (1) Све­щи­те, ко­и­то се про­да­ват в цър­к­ви­те и ма­нас­ти­ри­те на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия, се оси­гу­ря­ват и кон­т­ро­ли­рат при ус­ло­вия, ред и ор­га­ни, оп­ре­де­ле­ни от Све­тия Си­нод;

(2) Епар­хийс­ки­те мит­ро­по­ли­ти, ар­хи­е­рейс­ки­те на­мес­т­ни­ци, пред­се­да­те­ли­те на цър­ков­ни­те нас­то­я­тел­с­т­ва и игу­ме­ни­те/игу­мен­ки­те на ма­нас­ти­ри­те  са длъж­ни да оси­гу­ря­ват за цър­к­ви­те и ма­нас­ти­ри­те све­щи при спаз­ва­не на изис­к­ва­ни­я­та по ал. 1.         

(3) Епар­хийс­ки­ мит­ро­по­ли­ти, ар­хи­е­рейс­ки на­мес­т­ни­ци, пред­се­да­те­ли­ на цър­ков­ни­те нас­то­я­тел­с­т­ва и игу­ме­ни, ко­и­то не из­пъл­ня­ват то­ва за­дъл­же­ние, се на­каз­ват с ли­ша­ва­не от сан по цър­ков­но-съ­де­бен ред, а игу­мен­ки­те се раз­с­т­риг­ват.

 

Чл. 242. (1) При­хо­ди­те от све­щи, ко­и­то се от­чис­ля­ват от цър­к­ви­те и ма­нас­ти­ри­те за съ­от­вет­ни­те мит­ро­по­лии, как­то и от мит­ро­по­ли­и­те за Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия, се оп­ре­де­лят по Ме­то­ди­ка за начина на отчисления, при­е­та от Све­тия Си­нод.

(2) Ко­га­то не бъ­дат нап­ра­ве­ни оп­ре­де­ле­ни­те от­чис­ле­ния, Све­ти­ят Си­нод не оси­гу­ря­ва въз­наг­раж­де­ни­я­та, здрав­ни­те и оси­гу­ри­тел­ни внос­ки за све­ще­нос­лу­жи­те­ли­те към  съ­от­вет­на­та мит­ро­по­лия.

 

Чл. 243. (1) Цър­к­ви­те и ма­нас­ти­ри­те пра­вят от­чис­ле­ния все­ки ме­сец по бю­д­же­та на съ­от­вет­на­та мит­ро­по­лия от на­ем­ни, арен­д­ни и дру­ги до­го­во­ри, как­то и от ди­ви­ден­ти от тър­гов­с­ки дру­жес­т­ва в раз­ме­ри, оп­ре­де­ле­ни от Све­тия Си­нод.

(2) Мит­ро­по­ли­и­те, став­ро­пи­ги­ал­ни­те ма­нас­ти­ри и си­но­дал­ни­те по­де­ле­ния пра­вят от­чис­ле­ния все­ки ме­сец по бю­д­же­та на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия  в раз­ме­ри, оп­ре­де­ле­ни от Све­тия Си­нод. В кон­со­ли­ди­ра­ния бю­д­жет на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия се включ­ват и от­чис­ле­ния от при­хо­ди от нед­ви­жи­ми имо­ти и дру­ги иму­щес­т­ва, ней­на соб­с­т­ве­ност, оп­ре­де­ле­ни от Све­тия Си­нод.

(3) Ко­га­то не бъ­дат нап­ра­ве­ни оп­ре­де­ле­ни­те от­чис­ле­ния по ал. 1 и ал.  2 към бю­д­же­та на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия, Све­ти­ят Си­нод не оси­гу­ря­ва въз­наг­раж­де­ни­я­та, здрав­ни­те и оси­гу­ри­тел­ни­те внос­ки за све­щенос­лу­жи­те­ли­те към  съ­от­вет­на­та мит­ро­по­лия.

 

Чл. 244. (1) До­го­во­ри­те за на­ем,  арен­да и  за уч­ре­дя­ва­не­то на пра­во на стро­еж и пра­во на пол­з­ва­не се сключ­ват по ред,  оп­ре­де­лен с на­ред­ба, при­е­та от Све­тия Си­нод.

(2) Епар­хийс­ки­те мит­ро­по­ли­ти пред­с­та­вят док­лад за склю­че­ни­те на­ем­ни, арен­д­ни до­го­во­ри, уч­ре­де­ни­те вещ­ни пра­ва на стро­еж и вещ­ни пра­ва на пол­з­ва­не, как­то и дру­ги до­го­во­ри, склю­че­ни от мит­ро­по­ли­и­те и тех­ни­те мес­т­ни по­де­ле­ния - цър­к­ви и ма­нас­ти­ри, пре­ди ут­вър­ж­да­ва­не на го­диш­ни­те бю­д­же­ти от Све­тия Си­нод.

(3) Игу­ме­ни­те на став­ро­пи­ги­ал­ни­те ма­нас­ти­ри и  ръ­ко­во­ди­те­ли­те на дру­ги по­де­ле­ния на Све­тия Си­нод пред­с­та­вят док­ла­да по ал. 2 пре­ди ут­вър­ж­да­ва­не­то на го­диш­ни­те бю­д­же­ти от Све­тия Си­нод.

(4) При не­из­пъл­не­ние на за­дъл­же­ни­е­то по ал. 2 и ал. 3 Све­ти­ят Си­нод не ут­вър­ж­да­ва бю­д­же­та на съ­от­вет­на­та мит­ро­по­лия, став­ро­пи­ги­а­лен ма­нас­тир или по­де­ле­ние на Све­тия Си­нод.

 

Раз­дел ІІІ

КОНТРОЛ И ОТЧЕТИ

 

Чл. 245. (1) Длъж­нос­т­ни­те ли­ца в Цър­к­ва­та, на ко­и­то е въз­ло­же­но да по­лу­ча­ват и да раз­ход­ват па­рич­ни сред­с­т­ва, как­то и да за­ку­пу­ват, съх­ра­ня­ват и про­да­ват ма­те­ри­ал­ни пред­ме­ти, са от­чет­ни­ци.

(2) Ли­ца­та по ал.1 но­сят ма­те­ри­ал­на от­го­вор­ност за по­ве­ре­ни­те им ма­те­ри­ал­ни и/или па­рич­ни сред­с­т­ва и осъ­щес­т­вя­ват дей­ност­та си в съ­от­вет­с­т­вие с то­зи Ус­тав и дейс­т­ва­щи­те нор­ма­тив­ни ак­то­ве.

 

Чл. 246. (1)  От­че­ти­те по из­пъл­не­ни­е­то на бю­д­же­ти­те, ут­вър­ж­да­ва­ни от Све­тия Си­нод, се про­ве­ря­ват  и при­е­мат от Све­тия Си­нод.

(2) От­че­ти­те по из­пъл­не­ни­е­то на бю­д­же­ти­те се пред­с­та­вят в Све­тия Си­нод най-къс­но до 31 март на след­ва­ща­та го­ди­на.

 

Чл. 247. (1) Све­ти­ят Си­нод  най-къс­но до 30 юни на те­ку­ща­та го­ди­на про­ве­ря­ва и при­е­ма от­че­ти­те по из­пъл­не­ни­е­то на бю­д­же­ти­те и при не­об­хо­ди­мост раз­по­реж­да из­вър­ш­ва­не­то на ре­ви­зии по из­пъл­не­ни­е­то на за­дъл­же­ни­я­та за от­чис­ля­ва­не на сред­с­т­ва­та по то­зи Ус­тав. При ус­та­но­ве­ни на­ру­ше­ния той изис­к­ва със­та­вя­не­то на ре­ви­зи­он­ни ак­то­ве за на­чет за ре­а­ли­зи­ра­не на иму­щес­т­ве­на от­го­вор­ност от от­го­вор­ни­те ли­ца.

(2) За осъ­щес­т­вя­ва­не­то на кон­т­ро­ла по раз­ход­ва­не сред­с­т­ва­та на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия, Све­ти­ят Си­нод въз­ла­га об­щи и спе­ци­а­ли­зи­ра­ни ре­ви­зии, ко­га­то има съм­не­ния от­нос­но за­ко­но­съ­об­раз­но­то раз­ход­ва­не на сред­с­т­ва­та, ка­то пред­ла­га  на­ла­га­не­то на на­ка­за­ние на ви­нов­ни­те ли­ца.   

 (3) Ре­ви­зи­он­ни­ят акт се връч­ва на на­че­те­но­то ли­це, ко­е­то в се­дем­д­не­вен срок мо­же да въз­ра­зи пред Све­тия Си­нод.

 

Чл. 248. (1) Епар­хийс­ки­ят мит­ро­по­лит уп­раж­ня­ва фи­нан­сов кон­т­рол чрез фи­нан­со­ви ре­ви­зо­ри.

 (2) От­че­ти­те по бю­д­же­ти­те, ут­вър­ж­да­ва­ни от епар­хийс­кия мит­ро­по­лит, се про­ве­ря­ват от епар­хийс­ки фи­нан­сов ре­ви­зор и по не­гов док­лад се вна­сят за раз­г­леж­да­не от Епар­хийс­кия съ­вет.

 (3) Епар­хийс­ки­ят мит­ро­по­лит про­ве­ря­ва и при­е­ма пред­с­та­ве­ния от­чет и мо­же да раз­по­ре­ди из­вър­ш­ва­не­то на ре­ви­зия и но­се­не­то на иму­щес­т­ве­на от­го­вор­ност от ви­нов­ни­те ли­ца.

 

 

Гла­ва тре­та

ЕДИ­НЕН СИНОДАЛЕН РЕ­ГИС­ТЪР НА ИМО­ТИ­ТЕ,

СОБ­С­Т­ВЕ­НОСТ НА БЪЛ­ГАР­С­КА­ТА ПРА­ВОС­ЛАВ­НА

ЦЪР­К­ВА - БЪЛ­ГАР­С­КА ПАТ­РИ­АР­ШИЯ, МИТ­РО­ПО­ЛИ­И­ТЕ,

ЦЪР­К­ВИ­ТЕ И МА­НАС­ТИ­РИ­ТЕ

 

Чл. 249. (1) Еди­нен си­но­да­лен ре­гис­тър на нед­ви­жи­ми­те имо­ти - цър­ков­на соб­с­т­ве­ност, се во­ди при Све­тия Си­нод на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия.

(2) Цър­ков­на соб­с­т­ве­ност са имо­ти­те, соб­с­т­ве­ност на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия, мит­ро­по­ли­и­те, цър­к­ви­те и ма­нас­ти­ри­те, вклю­чи­тел­но и те­зи, ко­и­то се на­ми­рат из­вън терито­ри­я­та на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия.

(3) Епар­хийс­ки  ре­гис­тър на нед­ви­жи­ми­те имо­ти - соб­с­т­ве­ност на мит­ро­по­ли­я­та, цър­к­ви­те и ма­нас­ти­ри­те, се во­ди при вся­ка мит­ро­по­лия.

 

Чл. 250. (1) Ре­гис­тъ­рът се во­ди по имот­ни пар­ти­ди, ка­то за все­ки нед­ви­жим имот: по­зем­лен имот, сгра­да и са­мос­то­я­те­лен обект в сгра­да, се от­к­ри­ва са­мос­то­я­тел­на пар­ти­да. Вся­ка пар­ти­да има уни­ка­лен пар­ти­ден но­мер. При раз­де­ля­не на нед­ви­жим имот се от­к­ри­ват пар­ти­ди за но­во­об­ра­зу­ва­ни­те имо­ти.

(2) Пар­ти­да­та на все­ки нед­ви­жим имот се със­тои от след­ни­те три час­ти:

Част „А" - от­нос­но имо­та: иден­ти­фи­ка­тор, ад­рес, вид, площ, гра­ни­ци и пред­наз­на­че­ние.

Част „Б" - от­нос­но при­до­бив­но­то ос­но­ва­ние, ти­ту­ла за соб­с­т­ве­ност, уч­ре­де­ни­те ог­ра­ни­че­ни вещ­ни пра­ва, склю­че­ни до­го­во­ри за на­ем, арен­да и съв­мес­т­на дей­ност.

Част „В" - за ипо­те­ки, въз­б­ра­ни и съ­деб­ни спо­ро­ве от­нос­но имо­та.

 

Чл. 251. (1) Впис­ва­не­то в Един­ния си­но­да­лен ре­гис­тър се из­вър­ш­ва от длъж­нос­т­но ли­це, наз­на­че­но от Све­тия Си­нод, а в епар­хийс­ки­те ре­гис­т­ри - от длъжностно лице, определено с писмена заповед от съ­от­вет­ния епархийски мит­ро­по­лит.

(2) Впис­ва­не­то се из­вър­ш­ва чрез под­реж­да­не на под­ле­жа­щи­те на впис­ва­не прав­ни ак­то­ве и об­с­то­я­тел­с­т­ва­та по чл. 250 в спе­ци­ал­ни кни­ги и на елек­т­ро­нен но­си­тел. При не­съ­от­вет­с­т­вие меж­ду два­та за­пи­са, дейс­т­вие има то­зи, кой­то е на хар­ти­ен но­си­тел. Ре­гис­тъ­рът на хар­ти­ен но­си­тел се под­пе­чат­ва с пе­ча­та на Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия -  Све­ти Си­нод, а на съ­от­вет­на­та мит­ро­по­лия - с пе­ча­та на мит­ро­по­ли­я­та.

(3) Вся­ко об­с­то­я­тел­с­т­во, под­ле­жа­що на впис­ва­не по чл. 250, се от­ра­зя­ва в епар­хийс­кия имо­тен ре­гис­тър в срок до 15 (пет­на­де­сет) дни, а в Един­ния си­но­да­лен имо­тен ре­гис­тър - в срок до 30 (три­де­сет) дни от да­та­та на нас­тъп­ва­не­то му.

(4) Впи­са­ни­те прав­ни ак­то­ве и об­с­то­я­тел­с­т­ва по съ­от­вет­ни­те пар­ти­ди об­ра­зу­ват том. Все­ки том за­поч­ва с но­ва но­ме­ра­ция на лис­то­ве­те. В края на вся­ка го­ди­на об­ра­зу­ва­ни­те то­мо­ве се под­вър­з­ват, прош­ну­ро­ват, под­пе­чат­ват с пе­ча­та на ре­гис­тъ­ра и се под­пис­ват от длъж­нос­т­но­то ли­це, во­де­що впис­ва­не­то.

(5) Епар­хийс­ки­те мит­ро­по­ли­ти, став­ро­пи­ги­ал­ни­те ма­нас­ти­ри и ръ­ко­во­ди­те­ли­те на  дру­ги по­де­ле­ния на Све­тия Си­нод са за­дъл­же­ни да оказ­ват съ­дейс­т­вие на Един­ния си­но­да­лен имо­тен ре­гис­тър и да пре­дос­та­вят сво­ев­ре­мен­но пъл­на и точ­на ин­фор­ма­ция за имо­ти­те - цър­ков­на соб­с­т­ве­ност, на­хо­дя­щи се на тях­на­та те­ри­то­рия.

 

Чл. 252. (1) Справ­ки и пре­пи­си от Един­ния сино­да­лен ре­гис­тър се из­вър­ш­ват с раз­ре­ше­ние на глав­ния сек­ре­тар на Све­тия Си­нод, а от епар­хийс­ки­те ре­гис­т­ри се из­вър­ш­ват с раз­ре­ше­ние на епар­хийс­кия мит­ро­по­лит. 

(2) Лицата по ал. 1 пис­ме­но раз­ре­ша­ват из­вър­ш­ва­не­то на справ­ки и пре­пи­си при не­об­хо­ди­мост от пред­с­та­вя­не­то им пред съ­деб­ни и ад­ми­нис­т­ра­тив­ни ор­га­ни.

(3) Све­ти­ят Си­нод при­е­ма пра­ви­ла за ус­ло­ви­я­та и ре­да за из­вър­ш­ва­не на впис­ва­ни­я­та и за под­дър­жа­не­то и съх­ра­ня­ва­не­то на ре­гис­т­ри­те на имо­ти­те - цър­ков­на соб­с­т­ве­ност.

 

 

Гла­ва шес­та

ЗНА­МЕ И ПЕ­ЧА­ТИ

 

Чл. 253. Зна­ме­то на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия е: зе­ле­но, на ко­е­то със зла­тист цвят е изоб­ра­зен храм с три ку­по­ла, увен­чан с ар­хи­е­рейс­ка ко­ро­на, от две­те стра­ни с  ди­ки­ри и три­ки­ри и с над­пис: „Бъл­гар­с­ка пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия" и три­те го­ди­ни на въз­ди­га­не в ранг Пат­ри­ар­шия на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - 927, 1235 и 1953 г.                    

 

Чл. 254. (1) Бъл­гар­с­ка­та Пат­ри­ар­шия и Све­ти­ят Си­нод имат кръ­гъл пе­чат с над­пис на­о­ко­ло: "Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия * Св. Си­нод *", а в сре­да­та - изоб­ра­же­ние на храм с три ку­бе­та, ог­ра­ден с клон­че­та и го­ди­на­та - 1953.

(2) Лич­ни­ят пе­чат на  Бъл­гар­с­кия пат­ри­арх е кръ­гъл с над­пис на­о­ко­ло: "Бъл­гар­с­ки пат­ри­арх (име и го­ди­на на ин­т­ро­ни­за­ци­я­та)", а в сре­да­та - мит­ра, ди­ки­ри и три­ки­ри.

 

Чл. 255. (1) Епар­хийс­ки­те съ­ве­ти имат кръ­гъл пе­чат с над­пис на­о­ко­ло: "... епар­хий­­с­ки съ­вет", а в сре­да­та - кръст с ве­нец.

(2) Лич­ни­те пе­ча­ти на епар­хийс­ки­те мит­ро­по­ли­ти - кръ­гъл пе­чат с над­пис на­о­ко­ло: „ ... мит­ро­по­лит ... ", от­до­лу - го­ди­на на ин­т­ро­ни­зи­ра­не­то, а в сре­да­та - мит­ра, ди­ки­ри и три­ки­ри.

 

Чл. 256. (1) Цър­ков­ни­те све­що­лив­ни­ци имат кръ­гъл пе­чат с над­пис на­о­ко­ло: "Цър­ков­на све­що­лив­ни­ца", от­до­лу - мес­то­на­хож­де­ние, а в сре­да­та - кръст.

(2) Епар­хийс­ки­те кон­т­рол­ни ор­га­ни имат кръ­гъл пе­чат с над­пис: "... епар­хий­­с­ки фи­нан­сов ре­визор", а в сре­да­та - кръст, а Архи­е­рейс­ка­та кон­т­рол­но-фи­нан­со­ва ко­ми­сия - пе­чат с над­пис: "Ар­хи­е­рейс­ка кон­т­рол­но-фи­нан­со­ва ко­ми­сия - Све­ти Си­нод".

 

Чл. 257. Ар­хи­е­рейс­ки­те на­мес­т­ни­чес­т­ва имат кръ­гъл пе­чат с над­пис на­о­ко­ло: от­го­ре - "Ар­хи­е­рейс­ко на­мес­т­ни­чес­т­во", от­до­лу - мес­то­на­хож­де­ние, а в сре­да­та - кръст.

 

 

Чл. 258. (1) Цър­ков­ни­те нас­то­я­тел­с­т­ва имат кръ­гъл пе­чат с над­пис на­о­ко­ло: "Цър­ков­но нас­то­я­тел­с­т­во при храм "Св. ..." в ...", а в сре­да­та - кръст.

(2) Ено­рийс­ки­те све­ще­ни­ци имат кръ­гъл пе­чат с над­пис на­о­ко­ло: "Ено­рийс­ки све­ще­ник при храм "Св. ...", в гр. (с.) ..." а в сре­да­та - кръст.

 

Чл. 259. Пат­ри­ар­шес­кият катедрален став­ро­пи­ги­а­лен храм-паметник "Св. Алек­сан­дър Нев­с­ки" има кръ­гъл пе­чат с над­пис на­о­ко­ло: "+Патриаршеска катедрала +Став­ро­пи­ги­а­лен храм-па­мет­ник "Св. Алек­сан­дър Нев­с­ки" Со­фия", а в сре­да­та - изоб­ра­же­ние на све­ти­я­та, на хра­ма и три години: 1882, 1912 и 1924.

 

Чл. 260. Пе­ча­ти­те на став­ро­пи­ги­ал­ни­те ма­нас­ти­ри са:

         на Рил­с­кия ма­нас­тир - кръ­гъл пе­чат с над­пис на­о­ко­ло: "Рил­с­ка св. оби­­тел", а в сре­да­та - об­ра­за на св. Иван Рил­с­ки с над­пис: "Св. Иван Рил­с­ки Чу­дот­во­рец";

         на Бач­ков­с­кия ма­нас­тир - кръ­гъл пе­чат с над­пис на­о­ко­ло: от­го­ре - "Оби­­тел св. Бо­го­ро­ди­ца", от­до­лу - Бач­ко­во, а в сре­да­та - об­ра­за на св. Бо­го­­ро­ди­ца с Мла­де­не­ца;

         на Тро­ян­с­кия ма­нас­тир - кръ­гъл пе­чат с над­пис на­о­ко­ло: "Тро­ян­с­ка св. оби­тел", а в сре­да­та - "Ус­пе­ние Бо­го­ро­дич­но".

 

Чл. 261. Епар­хийс­ки­те ма­нас­ти­ри имат кръ­гъл пе­чат с над­пис на­о­ко­ло: "... ма­нас­тир "Св. ...", а в сре­да­та - изоб­ра­же­ние на све­ти­я­та.

 

Чл. 262. Со­фийс­ка­та ду­хов­на се­ми­на­рия има кръ­гъл пе­чат с над­пис на­о­ко­ло: "Со­фийс­ка ду­хов­на се­ми­на­рия "Св. Иван Рилски", а в сре­да­та - кръст.

 

Чл. 263. Плов­див­с­ка­та ду­хов­на се­ми­на­рия има кръ­гъл пе­чат с над­пис на­о­ко­ло: „Плов­див­с­ка ду­хов­на се­ми­на­рия", а в сре­да­та - кръст.

 

 

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

 

§ 1. По сми­съ­ла на то­зи Ус­тав: „Све­ти­ят Си­нод"  е Све­ти­ят Си­нод в пъ­лен със­тав.

 

 

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

 

§ 2. Съ­щес­т­ву­ва­щи­те юри­ди­чес­ки ли­ца на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на църква към мо­мен­та на вли­за­не­то в си­ла на За­ко­на за ве­ро­из­по­ве­да­ни­я­та (обн. ДВ, бр. 120 от 29.12.2002 г. ) по от­ме­не­ния За­кон за из­по­ве­да­ни­я­та по чл. 6 (отм. с § 8 от За­ко­на за ве­ро­из­по­ве­да­ни­я­та) и с от­ме­не­ния Ус­тав на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва (отм. с § 11)  за­паз­ват ста­ту­та си на юри­ди­чес­ки ли­ца.

 

§ 3. (1) Иму­щес­т­во­то на  юри­ди­чес­ки ли­ца - цър­к­ви и ма­нас­ти­ри, ко­и­то се при­съ­е­ди­ня­ват към дру­ги юри­ди­чес­ки ли­ца - цър­к­ви и ма­нас­ти­ри, пре­ми­на­ва в тях­на соб­с­т­ве­ност.

(2) Иму­щес­т­во­то на мит­ро­по­ли­я­та ка­то юри­ди­чес­ко ли­це, ко­я­то се при­съ­е­ди­ня­ва към дру­га мит­ро­по­лия, пре­ми­на­ва в ней­на  соб­с­т­ве­ност, а при раз­де­ля­не - иму­щес­т­во­то на съ­щес­т­ву­ва­ща мит­ро­по­лия  се раз­п­ре­де­ля меж­ду но­во­съз­да­де­ни­те мит­ро­по­лии с ре­ше­ние на Цър­ков­ния съ­бор.

 

§ 4. (1) Ли­тур­ги­чес­ки­те при­над­леж­нос­ти  на по­чи­нал Бъл­гар­с­ки пат­ри­арх ос­та­ват на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия.

(2) Ли­тур­ги­чес­ки­те при­над­леж­нос­ти на по­чи­нал епар­хийс­ки мит­ро­по­лит ос­та­ват на мит­ро­по­ли­я­та, а на бивш мит­ро­по­лит - ос­та­ват на мит­ро­по­ли­я­та, в ко­я­то е слу­жил.

 (3) Ли­тур­ги­чес­ки­те при­над­леж­нос­ти на по­чи­нал ар­хи­е­рей без епар­хия и на мо­на­шес­т­ва­щи ду­хов­ни ли­ца, ко­и­то не са в ма­нас­тир, ос­та­ват на ма­нас­ти­ра, в кой­то са пос­т­ри­га­ни, ос­вен ако по за­ве­ща­ние не са ос­та­ве­ни на дру­го по­де­ле­ние или уч­реж­де­ние на Цър­к­ва­та.

 

§ 5. За склю­че­ни­те до вли­за­не­то в си­ла на нас­то­я­щия Ус­тав сдел­ки се при­ла­гат пра­ви­ла­та на Ус­та­ва на Българската православна църква от 1951 г. (отм. с § 11).

 

§ 6. Све­ти­ят Си­нод в срок до 1 го­ди­на от вли­за­не­то в си­ла на настоящия Ус­та­в ут­вър­ж­да­ва из­ра­бо­те­ни­те уста­ви за вът­реш­ния ред на  став­ро­пи­ги­ал­ни­те ма­нас­ти­ри, а епар­хийс­кият мит­ро­по­лит - на епар­хийс­ки­те ма­нас­ти­ри.

 

§ 7. Све­ти­ят Си­нод в срок до 1 го­ди­на от вли­за­не­то в си­ла на настоящия Ус­та­в при­е­ма Пра­вил­ник за съ­доп­ро­из­вод­с­т­во­то на Цър­ков­ния съд по чл. 188 ал. 2.

 

§ 8. Све­ти­ят Си­нод в срок до 6 ме­се­ца от вли­за­не­то в си­ла на настоящия Ус­та­в при­е­ма Наред­ба за  кон­т­ро­ла, ус­ло­ви­я­та и ре­да за про­даж­ба на све­щи в Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва - Бъл­гар­с­ка Пат­ри­ар­шия по чл. 241 ал. 1, как­то и из­ра­бот­ва Мето­ди­ка за на­чи­на на от­чис­ле­ния по чл. 242 ал. 1.

 

§ 9. Све­ти­ят Си­нод в срок до 6 ме­се­ца от вли­за­не­то в си­ла на настоящия Ус­та­в при­е­ма На­ред­ба за ре­да за сключ­ва­не на до­го­во­ри­те за на­ем, арен­да, уч­ре­дя­ва­не на пра­во на стро­еж и пра­во на пол­з­ва­не.

 

 

§ 10. Све­ти­ят Си­нод в срок до 6 ме­се­ца от вли­за­не­то в си­ла на настоящия Ус­та­в при­е­ма пра­ви­ла за ус­ло­ви­я­та и ре­да за из­вър­ш­ва­не на впис­ва­ни­я­та и за ре­да за под­дър­жа­не­то и съх­ра­ня­ва­не­то на ре­гис­т­ри­те на имо­ти­те - цър­ков­на соб­с­т­ве­ност.

 

§ 11. (1) То­зи Ус­тав от­ме­ня дейс­т­ва­щия Ус­тав на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва, ут­вър­ден съг­лас­но раз­по­ред­би­те на За­ко­на за из­по­ве­да­ни­я­та, от­ме­нен със За­ко­на за ве­ро­из­по­ве­да­ни­я­та  (обн. ДВ, бр. 120 от 29.12.2002 г. в си­ла от  02.01.2003 г.).

(2) Ус­та­вът вли­за в си­ла от пуб­ли­ку­ва­не­то му в „Цър­ко­вен вес­т­ник".

 

 

 

 

  ПРЕД­СЕ­ДА­ТЕЛ НА БЮ­РО­ТО НА VІ ЦЪРКОВНО-НАРОДЕН СЪБОР:

 

 

ПАТ­РИ­АРХ БЪЛ­ГАР­С­КИ И МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ

 

 

 

ЧЛЕ­НО­ВЕ НА БЮ­РО­ТО НА VI ЦЪРКОВНО-НАРОДЕН СЪБОР:

 

 

СТО­БИЙС­КИ ЕПИС­КОП НА­УМ

 

 

ПРОТОЙЕРЕЙ АН­ГЕЛ ЕМАНУИЛОВ АНГЕЛОВ

 

 

ИВАН КОНСТАНТИНОВ МИ­НЕВ

 

 

МА­РИЯ ПЕТКОВА КЬО­СЕ­ВА

 

 

 

Последна промяна: 12.01.2017 / 11:11